Докосвания „Отвъд видимото“  в абстракциите на Тан

Над 200 колеги архитекти, художници и почитатели на абстрактната живопис

Именно това напрежение изгражда характера на представените творби

В програмата на Музей-галерия “Анел” да бъдат представяни класици на изящното изкуство редом с утвърдени и млади автори се включват и творци от паралелни направления в науката и приложното изкуство. Такъв е случаят с най-новата изложба под заглавие “Отвъд видимото”. По покана на собственика на галерията Ангел Симеонов, свои произведения представя архитект Таньо Марков, когото ще разпознаем зад артистичния псевдоним Тан. Вернисажът на 29 септември 2026 г. събра в залите на Музей-галерия “Анел” над 200 колеги архитекти, художници и почитатели на абстрактната живопис.

Специално за в. “Труд нюз” Тан даде интервю, в което ни запознава с любопитни биографични моменти и аспекти на изобразителния си подход. За него рисуването е нощна стихия, внезапен импулс, Божия намеса в баналния делничен свят, където всяко тълкование е предпоследно, а посланието е отворено за диалог. Той е роден в София през 1961 г. и рисува от дете.

Моника Тошева и Таньо Марков-Тан

Таньо Марков-Тан: “Това е втора моя изложба в България, първата беше през ковид-епохата и нямаше смела публика, която да я посети. Аз съм архитект по професия. Привлича ме абстрактният рисунък. Абстрактното изкуство е много популярно сред архитектите - аз съм запален по Герхард Рихтер, Марк Ротко и най-вече - Джаксън Полък. От българите ми е повлиял Иван Георгиев-Рембранда, също и проф. Валентин Старчев, който ми преподаваше рисуване и скулптура във ВИАС. У нас интересът към абстракционизма е слаб, но в чужбина е друго. Миналата година бях на голямото изложение във Флоренция - интересът беше изключителен. Преди няколко дни се върнах от Париж - там, на голямото изложение Fine Art, абстрактното изкуство почти не беше застъпено, а бяха изложени предимно класици. Цените на съвременните майстори бяха космически. Аз показах моите платна на определени галеристи в Париж и имам уговорки с тях през следващата година да участвам в техни изложби и прояви.

Много ми харесва Музей-галерия “Анел”, едно добре аранжирано пространство, и затова представям тук 39 платна. Моите творби се раждат по вътрешен импулс, нямам план-програма, просто отивам в ателието си и изливам емоциите си в едно кълбо от космически видения. Намирам вдъхновение в платната на американските абстракционисти. Високо ценя българина от Канада Петър Георгиев-Рей, който за мене е велик... Той е популярен и тук, след като “Анел” го представи през 2023, както и много галерии в страната запознаха публиката с творбите му. Аз живях няколко години в Канада. Заминах през 1990 г. и проектирах сгради в Торонто благодарение на изключителния българин Игнат Канев. Върнах се през 1993 г. и тук намерих успешна реализация като архитект”.

Моника Тошева - изкуствовед и куратор - откри изложбата, навлизайки подробно в стила и иновативния рисунък на автора: “Всяка абстракция започва с отказа да приемем видимото като единствена възможна реалност. В живописта на Тан цветът, линията и жестът не описват света - те изграждат друг, със собствен ритъм, напрежение и вътрешна логика. В неговите произведения образът възниква между намерението и случайността, между контрола и свободата на жеста. Плътни цветни маси се срещат с почти недокоснати пространства, линията се появява и изчезва, а боята ту се подчинява на композицията, ту сякаш сама определя нейното развитие.

Именно това напрежение изгражда характера на представените творби. В едни композиции цветът избухва, наслагва се и се разпръсква, оставяйки следи от самия процес на рисуване. В други той е концентриран в ясно очертани полета, около които празното пространство придобива собствена тежест. Черното се превръща в дълбочина, бялото - в пауза, а ярките тонове - в импулс, който променя движението на картината.
Картината при Тан не следва предварително зададен разказ. Тя се изгражда в самия процес на рисуване. Следите от четката, разливите, пръските, плътността на боята и участъците, оставени почти недокоснати, не са просто техника, а част от смисъла на произведението. Те съхраняват движението, колебанието, решението и промяната - онези моменти, в които образът все още е отворен и всяка следваща намеса може да го отведе в нова посока. “Отвъд видимото” събира именно тези различни състояния на живописта. Може би именно там започва същинската среща с абстрактната живопис - в момента, в който преставаме да питаме какво изобразява картината и започваме да усещаме какво предизвиква тя у нас”.