Пожарникарите от Чикаго? Не, от Сливен

Премиерът в оставка Бойко Борисов отиде на мястото на снежното бедствие.

Тежката спасителна акция продължила над 17 часа

Пожарникари от Сливен бяха наградени за професионализма си в спасителните дейности по време на снежното бедствие на 31 декември 2016 г. в Бургаска област, в участъка с. Венец – Айтос – Карнобат. Ст. комисар Красимир Шотаров от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР пристигна на място, за да връчи отличията на мл. инспектор Димитър Иванчев, мл.експерт Христо Дюлгеров, мл. инспектор Иван Темелков и мл. инспектор Никола Савов. „За мен беше чест да съм начело на спасителна операция, в която участват такива хора“, написа в поздравителен адрес областният управител на Бургас Вълчо Чолаков. Четиримата мъже извадиха от преспите много автомобили, спасиха живота на младо семейство с 6-месечно бебе в незапомнен студ, ураганен вятър със 120 км в час, обилен снеговалеж и преспи, по-високи от човешки ръст.

„Гледали ли сте „Пожарникарите от Чикаго“?“ – посрещат с намигване в пожарната в Сливен. Сградата е строена при социализма. В центъра на града е. Лошото е, че се намира на много тясна улица – как излизат големите машини, момчетата си знаят. Подът, стълбите са с мозайка. Още са влажни от почистващия препарат. На втория етаж в коридора – маса за тенис, два спортни уреда, един с големи тежести и един велоергометър. Таванът в учебната зала е като гипсова картина от орнаменти. Колега, вече бивш, го направил навремето, орнаментите били много модерни тогава. „Тези пожарникари, от сериала, са много мускулести, ама надути от анаболи, как ли биха се справили в реална обстановка“, продължава разговорът „извън протокола“.

В онази нощ срещу 31 декември Димитър Иванчев си бил вкъщи при семейството, в почивка. Телефонът му звъннал в 1,30 след полунощ. Извикали го веднага на работа. „Има закъсали хора на подбалканския път, в посока Бургас.“ Иванчев е механик-водач на МТЛБ, без него няма как да потегли бронетранспортьорът. Останалите трима били дежурни. Иванчев и Дюлгеров тръгнали с верижната машина, Темелков и Савов – с бус, в който да евакуират пострадалите. Още в Сливен било кучи студ, духало силно. Трябвало да стигнат до Айтос. Според получения сигнал там имало закъсало семейство. Адът ги посрещнал още след пътния възел „Петолъчката“, край карнобатското село Венец. Това било първото село, където имало бедстващи. Ураганен вятър със 120 км/час. По-рано през деня колегите от Ямбол били в този район, но от действията им нямало и помен. Небето сякаш изведнъж се отворило, започнал да пада обилен сняг. „Метеорологичната обстановка много рязко се смени, има-няма час“, обясни зам.-началникът на Районната служба по пожарна безопасност и защита на населението Тодор Колев. Сливенските пожарникари били първи на бедствието край Венец.

Огнеборците слезли от машините. Как се проправя пътека през стена от сняг? С лопати, без лопати… Пробиваш. Газиш. Стигаш до колата. Разчистваш стъклото отвън. Почукваш на прозореца: „Добре ли сте, не сте сами, ще ви измъкнем.“ Вътре – ужасени човешки очи, на стари, на млади. Възклицания. Кой поред е бил онзи автомобил с младото семейство с бебето, момчетата не помнят. Не знаят колко часа са чакали в снежната блокада. Били силно изплашени. „Зарадваха се, като ни видяха. Нито сме ги разпитвали кои са, нито откъде са. Разбрахме, че са пътували за Бургас. Поискаха да ги евакуираме в Сливен“, лаконично разказа Иванчев. В такива моменти имената, професиите, парите, биографиите нямат значение. Прибрали семейството с бебето в буса на топло. Те продължили да изравят коли. На стотина метра по-нататък имало блокирал тир. Товарният камион не могъл да продължи по пътя си заради дебелия пласт лед и снега. Закопчали тира за бронетранспортьора. Направили опит да го изтеглят, но не могли. Хем много тежък, хем много заринат. По-късно дошли и военните. С камион ЗИЛ семейството било откарано в Сливен. Наложило се тирът да чака пристигането на танка. На всички останали хора била оказана помощ, в 10-15 автомобила били. Повечето – от близки населени места. Тръгнали уж набързо, без храна, без вода. И с малко гориво.

Пожарникарите трябвало да продължат. По пътя помогнали тежки машини от Карнобат. Преди Айтос имало стотина закъсали коли, преспите в началото на тапата били по метър и половина. Някои от колите били зарязани на шосето. Други пътуващи, с пълни резервоари, чакали спасението на парно в автомобилите. Имало закъсали тирове, автобуси с туристи.

„Въпросът за нас беше да се спасят хората. Пробивахме до тях, раздавахме им вода“, разказаха пожарникарите. Издърпвали автомобилите. Към обед до ранния следобед пътят бил отпушен. Сливенският екип качил пожарникар от Айтос и продължил към Българово и разклона за Слънчев бряг. Там вече имало и много военна техника, армейски верижни машини извличали закъсалите.

Пожарникарите от Сливен се завърнали след 17 часа тежка спасителна акция, с огромно физическо натоварване, без никаква почивка. Сетили се, че не са хапнали нищо, едва когато ги попитали близките им вкъщи. Адреналинът бил толкова много, че никой не мислел за това. Иванчев си влязъл у дома около 19 ч на 31 декември. Легнал. И проспал идването на Новата година. Спасените дано са вдигнали наздравица за щастливата развръзка и за празника. Иванчев и останалите от групата били изтощени от умора.

Четиримата мъже от Сливен са с различен трудов стаж в системата, двама от тях са били в „Гражданска защита“ преди сливането й с пожарната служба. Битката със снега, тежката ситуация на бедстващите от 31 декември Иванчев обобщи съвсем лаконично, без подсилващи ефекти: „Такава обстановка не съм виждал до този момент, макар че сме имали и други много сериозни ситуации.“ Обадил ли се е някой от спасените да благодари? Не, не е. За пожарникарите това било работа, дълг и важното е, че са се справили. Най-възрастният сред четиримата май е Иван Темелков, около 40-те е – това е алпинистът, бил на Еверест, в Памир и къде ли още не. Най-младият – Христо Дюлгеров, е взел професията от баща си, бивш началник на пожарната в Котел, брат му също е пожарникар, във Варна. Той нямал 30 и все още не бил семеен, казват колегите му и добавят, че пропускът щял да бъде отстранен. „Всички момчета при нас са избрали тази професия с голямо желание. Това са искали да работят. При бедствена обстановка ние сме първите, които отиват да помагат. При нас са все хора победители“, гордее се зам.-началникът на районната служба Колев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. На снимката – Боко Спасителя! Боко, Боко, Боко – благоговеен овчи шепот.

  2. ставате жалки и смешни със плонжовете си – капка чест нямате ли

  3. Браво,момчета! Господ да ви пази! Хубаво,че има и такива като вас! Благодаря ви!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.