Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Велико Търново“

На 22 март 2019 да почерпят

Арестуваха бившия президент на Бразилия Мишел Темер за корупция

САЩ с нови шест ядрени бомбардировача в Европа Дни след като Русия обяви разполагането на сили в Крим

75-годишна швейцарка уби с нож 7-годишен ученик на улицата посред бял ден

Броят на загиналите при потъването на ферибот в Ирак достигна близо 80 души

„Зелените“ пробутват старо проучване Поредната фалшива новина от „еколозите”

Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Поклон пред Аньес Варда! Легендата на европейското кино с почетна награда „Берлинале камера“

Зад гърба й са 54 режисьорски филма

Една от иконите на френската „нова вълна“, плиснала се през втората половина на 50-те години от миналия век, Аньес Варда (родена 1928 година) трогна и покори Берлинале! Гранд-дамата на киното, която отдавна е със запазено място в световната енциклопедия на седмото изкуство, освети фестивалния екран с най-новия си документален филм „Варда видяна от Аньес“ (2019) – нещо като изповедален авторски монолог за дългия път през годините като лична съдба, но и в служба на изкуството! А тя има какво да каже и да остави в аналите на световната култура!

От великата плеяда автори на френската нова вълна останаха живи само двама – тя и Жан-Люк Годар (1930), две години по-млад от нея. Първи, само на 52 години, си отиде чаровният и влюбчив Франсоа Трюфо (1932-1984). После изключително талантливият Жак Деми (1931-1990), дългогодишен житейски спътник на Аньес Варда и режисьор на гениалната музикална мелодрама „Шербургските чадъри“ (1964) със „Златна палма“ в Кан. След него напусна снимачната площадка експлозивно талантливият Луи Мал (1932-1995). После палавият режисьор и любовник Роже Вадим (1928-2000). В една година отпътува „тежката артилерия“ Ерик Ромер (1920-2010) и Клод Шаброл (1930-2010). Достолепно се отправи в отвъдното мъдрият талант Ален Рене (1922-2014). Останаха само Годар и Аньес. Сега в Берлин тя, на 91 години, изуми всички с изключително жива и интересна пресконференция, много по-динамична и витална от някои други млади кинематографисти, които могат да са й правнуци!

Родена е на 30 май 1928 година в Брюксел с името Арлет Вардас. По-късно от фамилното име на бащата (с гръцки корени) отпада последната буква и на 18-годишна възраст тя официално и завинаги става Аньес Варда. Дребна, пъргава, изключително жизнена и неуморима – такава е през целия си творчески път в изкуството. Започва като фотограф и досега поддръжа артистична форма в това специфично визуално изкуство.

През последното десетилетие го доразвива като визуален артист с изненадващи експозиции, дръзки инсталации, свободно конструирани пространствени композиции. Но не оставя кинокамерата. Зад гърба й са 54 режисьорски филма, сред които абсолютни шедьоври като „Клео от 5 до 7“ (1962), „Щастието“ (1965), документалните „Далече от Виетнам“ (1967) и „Чичо Янко“ (1967), „Сто и една нощи“ (1995), „Събирачите и аз“ (2002) и други.

Новият й филм „Варда видяна от Аньес“ е построен като лекция от мастерклас на режисьорката с млада аудитория, в която тя си припомня ключови епизоди от дълголетната си работа, лични изводи за осъзнати принципи в изкуството и житейското поведение, вмъкнати мемоарни реплики за други бележити творци, с които професията я е срещнала. Аньес Варда определено дели своята режисьорска биография на два отчетливо изразени периода: традиционното „старо“ кино върху фоточувствителна лента, което тя практикува до края на миналото столетие; и новото дигитално кино, което й дава нов стимул за работа след 2000 година. Но отчитайки тяхната технологична специфика, не ги противопоставя, а напротив – търси и открива приемственост в авторската линия на самоизразяване.

Свободната публична форма на поведение във филма се прелива в респектиращи реплики – афоризми за смисъла на изкуството и неизбежното му пълно отдаване, мъдри констатации за вълните на успеха и спадовете в кариерата, издръжливостта пред житейските изненади и верността към професионалната обреченост. Тя и досега изповяда собствената си формула за киното, състояща се от три думи: inspiration, creation, partage – вдъхновение, творчество, споделяне!

И много други детайли и нюанси, които всеки зрител може да открие и оцени за себе си. Подобни откровения, след толкова дълга и респектираща биография, са безценни като послание, а защо не и като завещание към новите поколенията, след като неизбежните реалности на живота ни отнемат, един по един, колосите на седмото изкуство.

Затова присъдената от фестивалната дирекция Почетна награда „Берлинале камера“ не е изненадваща и се посреща като своеобразен поклон на един от най-големите световни кинофестивали към легендата Аньес Варда!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.