Положителната страна на наводненията

Забележително е как в рамките на няколко месеца драмата с „невижданата суша“ и празните язовири в България премина в новини за проливни дъждове, наводнения и принудителни изпускания. Всички тези събития създават проблеми, но има и положителни страни.

Наводненията например изкарват на показ цялата ни „българщина“ в пълния u блясък - всичкият, скришно изхвърлен по горички, рекички и дерета боклук, се събира и концентрира там, където голямата вода среща препятствия. И това обикновено е точно пред погледа ни, в села и градове.

Подобни гледки трудно могат да бъдат видени в „белия“ свят, но пък са особено характерни за цялата територия южно и източно от Европа. Показват ясно колко точно принадлежим към „Клуба на богатите“. Масовата реакция е търсене на вина в някоя от следните посоки:

1. Казват, виновен е „злият бизнес“, включително производителите на пластмаси, на опаковки, на храни, на напитки. Виновни са магазините, организациите за оползотворяване на отпадъци и други. Заливат ни призиви за забрана на това или онова, но малко хора си дават сметка, че пластмасата неслучайно е навсякъде. Тя просто е най-добрият, качествен, лек, устойчив и евтин материал. Практическата u замяна с „нещо друго“ в огромна част от приложенията u е невъзможна. Защото всичко друго, което се представя за „екологична“ алтернатива, няма нужните качества.

Второ, всяко нещо, което ни се предлага като алтернатива, тежи много повече и не е за подценяване и третият фактор - много по-скъпо е. От гледна точка на екологичните въздействия, вредите за природата са много по-големи при другите материали, с изключение на образуването на вечни и търкалящи се отпадъци, но това въпрос на възпитание.

2. Следващата теза е: Виновни са некадърната и корумпирана изпълнителна власт, която не си вършела работата. Тя трябвало да чисти или поне да ни наказва жестоко за всяко нарушение. Обаче малко хора си дават сметка колко много струва това чистене, и че ако изпълнителната власт вдигне данъците, никой няма да е доволен. А говоренето за огромни глоби може да звучи добре, но прилагането им няма да се хареса на много хора.

3. Виновни са и глупавите политици, които трябвало да приемат „Крумови закони“. Това върви много на масата, но никой реално не гласува за обещания за брутални репресии за хвърлен на улицата фас.

Не, вината за подобни гледки не е там.

Отговорността за всяка изхвърлена опаковка, торбичка, тапицерия, хладилник, телевизор, мебели, ненужни дрехи е единствено и само собствена - на всеки човек. Всеки един от нас е едно от двете: 1) личност със свободна воля и чувство за отговорност към света наоколо или 2) разюздана свиня. Няма средно положение по отношение на боклука.

И накрая по-оптимистично: Личните ми наблюдения показват, че боклукът по туристическите обекти в страната - горски и планински пътеки, езера, плажове и други места устойчиво намалява. Българите ставаме все по-отговорни в поведението си и това е трайна и положителна тенденция. Процесът понякога ми се струва твърде бавен - няма как да бъде по друг начин, защото общите навици не се променят лесно и от днес за утре, но този процес съществува и един ден реките ни няма да изглеждат така след всеки по-голям порой - влачещи всичко, което някой някъде е изхвърлил.

* Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.

Коментари

Задължително поле