Порочното зачатие на Съвета за гражданско общество

На 20 февруари т. г. правителството определи вицепремиера Томислав Дончев за председател на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Основната цел на съвета е разработването и провеждането на политики в подкрепа развитието на гражданското общество. Организацията и дейността на съвета следва да се определят с правилник, който се приема от МС, гласеше тогава официалното съобщение от правителството.

На практика членовете на новия орган са привърженици на Истанбулската конвенция и на партията „Да, България“ 

На 20 февруари т. г. правителството определи вицепремиера Томислав Дончев за председател на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Основната цел на съвета е разработването и провеждането на политики в подкрепа развитието на гражданското общество. Организацията и дейността на съвета следва да се определят с правилник, който се приема от МС, гласеше тогава официалното съобщение от правителството.

Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество при Министерския съвет мина някак тихомълком и встрани от фокуса на общественото внимание. В разгара на тревогите и обществения стрес, свързани с пандемията, в края на април се състоя избора на членове на този консултативен орган, който се очаква да има съществено влияние върху държавните политики към неправителствения сектор и към разпределянето на повече от 60 милиона лева публичен ресурс ежегодно. За съжаление, първоначалната добра идея беше опорочена или най-малкото пораждат се сериозни съмнения в обективността и демократичността на процедурата, по която бяха подбрани членовете на съвета.

Каква е процедурата? Според приетите правила, в съвета могат да участват неправителствени организации, осъществяващи дейност в обществена полза. Формата за регистрация има две части. Първата част е обща информация, която е задължителна, за да може регистрираната да гласува за кандидатиралите се членове за съвета. Втората част на формата за регистрация е заявление за кандидатиране като член на съвета. Кандидатирането за член на Съвета се извършва чрез самономиниране от организацията. Организациите от първата група имат право само да гласуват за вторите, а тези от втората група - да гласуват и да бъдат избирани. Всеки от регистрираните участници има право да подаде 14 гласа.

На пръв поглед всичко изглежда демократично и принципно. Но това е само привидност. Ето какво се крие зад фасадата.

Проблемът е, че гражданите са напълно изключени от процедурата за гласуване. Това автоматично ощетява реалните граждански организации с членска маса и ги приравнява на фондациите със състав от един-двама души. Гласуват само НПО-та, което означава, че Съветът всъщност не е съвет на гражданското общество, а съвет на неправителствени организации. Тази особеност на процедурата отваря вратата за втория и по-съществен порок на процедурата.

Начинът, по който е замислена, дава автоматична привилегия на донорските организации и онези, които администрират програми за финансиране на НПО. Те имат инструментариума да влияят задкулисно на финансираните от тях организации да ги изберат в Съвета за развитие на гражданското общество. Как влияят ли? По най-баналния, но пък ефективен начин. „Ако не гласувате за нас...“ - на един ще му спрат проект, на друг повече няма да одобряват финансиране, на трети ще създадат проблеми при отчитането. И хляба, и ножа е в организациите, които разпределят средства в неправителствения сектор. Организациите с многобройни членове, сподвижници и сътрудници предлагат социални услуги, защитават интересите на определени уязвими групи и в по-общ план - на гражданите. Но такива нямат шанс да попаднат в Съвета.

В крайна сметка резултатите от избора потвърждават всичко това. В Съвета за развитие на гражданското общество, с едно изключение в лицето на БЧК, влязоха главно организации, които са оператори на различни донорски програми и по пътя на предоставяните грантове мобилизираха подкрепа за себе си в гласуването. Такива са „Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум, Български център за нестопанско право. Влязоха и техни дългогодишни бенефициенти. Всички те съставляват много малка част от гражданското общество. Но освен това - те не отразяват плурализма в неправителствения сектор. На практика членовете на съвета са напълно унифицирани в ценностно и дори в политическо отношение - привърженици са на Истанбулската конвенция и на партията „Да, България“.

По този начин новият съвет е лишен от реална представителност. Това изначално поставя под съмнение дали и доколко този съвет ще допринася за развитието на неправителствения сектор или по-скоро ще се стреми да следва дневния ред и интересите на самоизбралите се в него организации. Тази своеобразна узурпация, извършена от малка група свързани НПО-та изправя целия сектор пред реалната опасност от монополизация и „разчистване“ на гражданското общество от неудобни в идейно и ценностно отношение организации, а предвид доста политизирания профил на някои от членовете на съвета - не е изключена дори политическа и партийна мотивация в тяхната работа.

Това налага мобилизация на гражданското общество за системен мониторинг на дейността на новия съвет при МС, тъй като има риск да се превърне в удобна бухалка на отделни политически групи срещу независимите граждански организации.

Коментари

Задължително поле