Вестник „Труд” започва нова поредица „Страници от забравените книги”. Тя се осъществява с неоценимата професионална помощ на екипа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В тези страници ще бъдат представяни текстове от малко известни стари български книги, които и до днес удивляват читателя със своята непреходна свежест и оригиналност.

Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. „Буквар с различни поучения” е първият новобългарски учебник. Издаден е през 1824 г. в Брашов. Тогава П. Берон е на 24 години.

Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, нo са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.

Д-р Петър Берон въвежда някои характерни норми, които залягат в основата на българския книжовен език - една от тях е употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице — той, тя, то, те (за сравнение Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми –он, -она, -оно, -они). Друга особеност е формата за членуване в множествено число -те, която се възприема от Иван Богоров, в последствие и от Търновската школа; частицата -ще за образуване формите на бъдеще време и ще е винаги с ударение.

Делото на Петър Берон има и редица други заслуги за оформянето на родния ни език, като до 1862 г. е претърпял 5 издания с различни поправки (като редукцията на неударените гласни). Това подсказва, че авторът диктува насоките в развитието на книжовния език. В настоящата публикация ви представяме Трети раздел на Рибния буквар, представящ добри съвети/поучения.

Третият раздел на Рибния буквар е назован от автора „Добри съвети”. Предлагаме ви да се запознаете с тях в оригинален текст. Може да ви послужат - мъдростта е вечна.

Добри совети

1. Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.

2. Ако много хортуваш, много по грешки струваш.

3. Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път.

4. По-добре приятел верен, а не камен безценен.

5. На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.

6. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.

7. Струвай добро, да намериш добро.

8. Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.

9. Който днес е болерец, утре можи да е слепец.

10. И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.

11. Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.

12. Щото ся вричаш, да го струваш.

13. Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.

14. Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората друго хортуват и друго мислят.

15. Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.

16. По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.

17. Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.

18. При каквито живейш, на тях ще уприличейш.

19. Да не гледаш кората, ами средата.

20. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.

21. Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.

22. За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.

23. Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.

24. Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.

25. Днес да мислиш, утре що ще правиш.

26. По-добре да си сам, а не с развратен человек.

27. Не отдавай зло за зло.

28. Почитай всякого, както му прилича.

29. Да наченваш всяко нещо, отдето треба.

30. Доде е време, да си отваряш очите.

31. Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.

32. Малко хортувай, много слишай; заради това имаш една уста и две уши.

33. Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.

34. Който забраня по-безсилните, забраня ся от по силните.

35. Който не познава доброто, често изпадва в злото.

36. Който управдява неправедните, унеправдява правед ните.

37. Всякий обича, който му прилича.

38. Който себе си хвали, гой себе си кори.

39. Мудриат по-много хортува, кога помълчава, а не безумниат, кога балнува.

40. Благороден е доброделецат, а не болярецат.

41. Всяко е лесно за трудливиат и всичко е мъчно за мър- шливиат.

42. Който с неправда проболярява, скоро усиромашава.

43. Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.

44. Человек проболярява, ако попистява.

45. Щото скоро става, скоро ся загубява.

46. Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.

47. Който много хортува, я много лъжи, я много балнува.

48. Който има наука, не изпадва никога.

49. Който хвали злото, не люби доброто.

50. Марзиливиат человек напразно яде хлябат.

51. Марзилат е баща на злото.

52. При лукави человеци и добрият става лукав.

53. Добр человек вред ся нахраня.

54. Всяко нещо има врямето си.

55. Всяко нещо да бъди с мярка.

56. Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава.

57. По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със скорб.