Какво трябва да се промени, за да се навлезе в епохата на просветена демокрация

Преминаване от анонимно гласуване към персонализирано с код личностно гласуване

Живеем в криза на представителност, защото липсата на необходимото базово съвпадение на възгледи и интереси води до това, че никой не може да представлява реално интересите дори на съседа си, камо ли на граждани на държава в другия край на Европа. Поради това, всякакъв опит за насилствено налагане на чужди концепции и житейски модели вече е зареден с много опасна експлозивна енергия и би следвало да се избягва. В такива епохи, които миришат на сблъсък и война, народите и индивидите се обръщат назад, за да огледат внимателно постиженията и грешките си и да извлекат такава поука от тях, чрез която да избегнат бедите и подобрят житието си.

Направиха ли обаче това досегашните лидери на Европейския съюз? Отчетаха ли постиженията и слабостите на съюза, посочиха ли ясно реалистичните възможности за неговото бъдеще, попитаха ли европейските граждани за техните виждания и желания за бъдещето на Европа, и най-важното - посъветваха ли се с активната част от високообразованите европейци, как е най-разумно да се подходи, за да се постигне мир, европейско единство и просперитет за в бъдеще? Не само, че не го направиха и не използваха периода на евроизборите, за да поставят на обсъждане проблемите от глобален план, а съзнателно ги извадиха от дебатите между водещите кандидати за лидерското място. Вниманието на туземните народи пък бе умишлено отклонено от съществената европейска проблематика с помощта на няколко подхвърлени информационни кокала, предизвикали безсмислени, но шумни скандали в почти всички европейски държави. В медийната шумотевица никой в България не разбра как протече подборът и изборът на евродепутатите в Германия и Франция, Португалия, Малта, скандинавските и балтийските държави. Там също никой не разбра какво става в България, Румъния, Хърватия и Гърция например. А уж сме едно цяло! В резултат, статуквото на свръхбогатите и обслужващата ги формална администрация успя доста успешно да възпрепятства масовото нахлуване на националисти и тъй. нар. популисти в европарламента и постигна нещо като Пирова победа. Докога обаче ще устоят? Ще ги изтърпят ли европейците още пет години? Съмнително е. Неслучайно част от официално водещите се най-богати хора на планетата бързат вече да отстъпят доброволно половината от имуществото си за благотворителни цели.

Има такава поговорка: „Умният човек се учи от чуждите грешки, глупакът от своите, а идиотът от нищо ум не събира“. За да избегнем поне опасността да се самопричислим към идиотите, време е да се огледаме назад и напред и да се замислим какви изводи и поуки трябва да се направят от отминалите вече избори и какви идеи и предложения за разумни промени за в бъдеще стоят на дневен ред.

От приоритетна важност сега е да се признае официално, че прилаганата повсеместно избирателна система е фалшива, не дава верни резултати, и то не само в България и Европа, а и в планетарен, дори глобален аспект. Бойкотирането на евроизборите от половината от активното европейско население и от две трети от българското, означава ясно изразено несъгласие с действащата избирателна система, която според тази част от обществото е измамна и чрез имитация на демокрация принуждава избирателите да подаряват своя глас на врага си. Съзнателният отказ от участие в такива избори не е само протестен вот, той е равнозначен на отрицателен вот за самата система за формиране на ръководните институции, ала все още не е наказателен вот. Ако управляващите не реагират своевременно и правилно на оформящата се революционна ситуация - ще последва наказателен вот, изразяващ се в съответните действия.

В Европа съществува достатъчно голямо мнозинство от образовани граждани, които са в състояние сами да преценят, че в европейското изборно законодателство има множество скрити възможности подадените от тях бюлетини да се обработят и разместят по такъв начин, че да се разминат напълно с личната им воля на гласоподавател. А това са всъщност граждани, които искат не да само да „гласуват“, а и да участват лично в управлението, и то в личностно качество и с целия си интелектуален капацитет и натрупани знания и опит. И не се страхуват да застанат с лицата и имената си зад гледните си точки, така както не се страхуват да излязат на уличен протест.

Мирното бъдеще на европейските граждани зависи от възможността за преминаване от досегашната форма на гражданско управление чрез улични протести в легална възможност за управленско въздействие чрез успешно личностно участие в управленския процес. Как да стане това?

Има няколко основни проблеми, които трябва да се решат чрез синергичен творчески принос на специалистите в тези области.

Вярното решение на първия от тях е абсолютна предпоставка за правилното решаване на останалите. Неговата същност е в трудно преодолимия внушен страх от разкриване на личното ни мнение по даден въпрос. Това обаче е ключалката на портата, през която трябва да се премине, за да се навлезе в епохата на същинската, така наречена „просветена демокрация“. Ключове много, но ключалката е една и тя представлява преминаване от досегашната форма на анонимно гласуване към персонализирано с код личностно гласуване. Гражданска карта за многократно участие в управлението по подобие на банковите карти за управление на финансовите сметки. Според специалистите е възможно. Така ще може да се проследява движението на гласа и да се участва с лично и професионално становище в решаването на важните управленски задачи. Няма как да бъдеш гражданин в анонимност. Гражданството означава - отговорна личност със задължения, но и с права.

Това е фундаментална трудна промяна на енергийния носител на управленската система, защото някои гласоподаватели никога няма да се превърнат в информирани избиратели. Но ще имат тази възможност. Решението на проблема е чрез въвеждане на две успоредно действащи форми на гласуване: 1) личностна за тези, които искат и могат да участват активно в управлението и 2) анонимна за по-предпазливите и недообразовани.

Вторият основен проблем е свързан с подбора и избора на самите кандидати за съответните институции. Логичният подход е конкурсно-изборният метод, но с прецизирана нормативна уредба. Какви биха били възможните етапи на конкурсно предхождания избор: 1) Отсяване на действително знаещите и можещите чрез изпитен тест за допуск от въпроси по география и история на Европа, структура и актове на ЕС; 2) определяне на квалификационната пригодност за бъдещата дейност чрез документиране на знания, умения и опит към мотивационно писмо за ангажиментите, които се поемат; 3) обществен избор на най-предпочитаните от тях чрез национално гласуване по общонационална листа.

Третият проблем е невежеството на част от населението по отношение на управленските институции и на предмета на изборите, в който участват. Решението му е в регистрационен режим с диплома за средно образование или успешно полагане на тест, гарантиращ минимум познания за институциите и конкретните избори - т.е. всекиму се осигурява възможност за информиран демократичен избор след съответната подготовка.

Тази описана тук управленска идея за модернизиране на изборния процес е база за обсъждания на проблема и внасяне на разгърнато и детайлизирано предложение за разглеждане в европейските институции, по възможност от няколко от новите държави-членки на ЕС.