На 6 април 2020 да почерпят

Девите да овладеят емоцията си, Скорпионите да не се поддават на ласкателствата – Дневният хороскоп на Алена

Иде бум на малоумни самоделни прически COVID-19 сам признал всичко пред руските учени

Свидетел предупредил полицията, че ще го застрелят На гроба на Мариян Марата се появила бележка с имената на килърите му

300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

По-чувствителните хора са по-уязвими за депресията и тревожността

Българинът е срамежлив и патриархален – не може всеки да се изказва какво му е на душата

 – Д-р Зарков, защо когато срещнем психическа различност, реагираме по-различно, отколкото към физически недъг, например човек с патерици?

– Не съм сигурен, че е така, човекът с патерицата буди съжаление и умиление. Но този, който крещи и е мръсен – различните хора различно го виждат, различно понасят гледката.

– Но изпитваме ли съжаление дори когато човекът не ни дразни, не буйства?

– Аз изпитвам… за другите не знам. Хората ги е страх от неизвестното, защото от десетилетия за психичните разстройства не се говори по модерния начин, а по институционалния. Още през 70-те години на миналия век психичните разстройства са разделени на две групи – чести и тежки. Това е направено от специалистите, които работят по темата превенция. Идеята е да бъдат разбрани от всички, да бъдат обяснени на достъпен език. Тежките психични разстройства са тези, които ни правят впечатление – по улиците, по кофите за боклук, по невъздържаното поведение в автобуса и т.н. Другите, честите, са невидими за обикновеното око. Но всеки четвърти-пети човек е преживял подобно нещо.

– От какво се определя толерантността – от особеностите в националния характер, от индивидуалната култура или емоционалната интелигентност?

– Толерантността зависи от общата култура и от възпитанието в семейството. Каквото кажат за някой близък или съсед бащата, майката, това попива детето и после повтаря почти същото. Толерантността е нещо, което трябва да се възпитава.

– По-чувствителните хора по-уязвими ли са за психичните болести, има ли наследственост?

– Да, по-уязвими са към честите психични разстройства, каквито са тревожността и депресията. При тези диагнози причините са отвън, не са в гените на човека. Генетична предразположеност има не към самата депресия. Човек може да унаследи предразположеността да реагира на стреса с депресивни симптоми, а не например с високо кръвно. При тежките психични болести – шизофрения, епилепсия, биполярно разстройство, генетичните фактори са определящи. Например при еднояйчни близнаци, когато единият е болен от шизофрения, около 50% е сигурно, че ще се разболее и вторият. При двуяйчни близнаци рискът за другия е 10-15%.

– Има ли особености на характера и на личността, които можем да сбъркаме с психиатрични симптоми?

– Да. Има четири вида темперамент – меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Затова едни са по-мълчаливи, други са душата на компанията, трети са тия, които много пият или се веселят. Това е въпрос на темперамент, на генетична даденост. Болестта обаче проличава, когато се наруши социалното функциониране, няма значение какъв е характерът. Когато човек не смее да излезе навън, когато го е страх и е нарушен целият му начин на живот. Той може да има симптомите, но да се справя – и това е онази невидима граница, където трябва да работим ние. За да не се прекрачи към болестта.

– На кой въпрос в качеството ви на психиатър никога не бихте отговорили?

– Може би за хода на заболяването. Не можеш да прогнозираш толкова точно, колкото е написано по книгите. Смесват се симптоми, диагнози. При апендисит, като се отреже апендиксът и спаднат левкоцитите, хирургът казва – довиждане, няма повече да се видим. При нас не е така.

– Защо се страхуваме да потърсим психиатър и често си го представяме като мрачен и страшен човек?

– Според мен хората не се страхуват, а се срамуват. Страхът е, докато се вземе решението, и буксуването може да е месеци наред. Това е стигмата – никой да не разбере, че си ходил при психиатър, че си се „предал“, че си на дъното. В съзнанието на повечето хора всички психични болести са под един знаменател и това е проблем.

– Може би се свеним да извадим на показ подобни проблеми дори пред лекар?

– Да, съществува и това. Българинът е срамежлив, той е патриархален. Каквото каже най-старшият, това става. Не може всеки да се изказва какво му е на душата и това да бъде прието.

– Чуплива ли е душата?

– Не знам. Не съм сигурен, че е чуплива. Чувал съм, че тежи три грама…

 Д-р Захари Зарков е завършил медицина през 1997 г. и е специализирал психиатрия в МУ – София. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана, и в УМБАЛ „Александровска“. Има интереси и опит в терапията на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. В момента е началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА.

Проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на НЦОЗА по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве” с подкрепата на Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство  (ФМ НА ЕИП) 2009/2014 към Договор № РД-13-242 за БФП № BG 07-PDPC 03/25.11.2014 г. и Допълнително споразумение № РД-13-29/03.02.2016 г. www.bgmental.info                                      

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. И честите психични разстройства и тежките психични заболяания са проява на “бавна” невроинфекция, развиваща се в главния мозък. Причинителят е “инфекциозен белтък”, който не съдържа нуклеинови киселини и генетични структури. Основната доза от инфекцията се получава в момента на раждането. През охлузеният епидермис на лицeто причинителите навлизат в сензорните окончания на аферентните разклонения на лицевите нерви, основно n. trigeminus. От нервните импулси се изтласкват към мозъчните структури. Излекуването е пълно във всички стадии на заболяването. Прилагат се специфични антибиотици

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.