Владимир Кисьов се е отказал да бъде кандидат на СДС за евроизборите

Странната ярост на Томислав Дончев Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще заседава вероятно в сряда

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 25 март 2019

ВМРО и „Атака“ отиват заедно на евроизборите Волен Сидеров нямал претенции да бъде сред кандидатите на евентуалната коалиция

До 2 г. е готов първият нов боен кораб Проектът е за два кораба, като общата му стойност е почти 1 млрд. лв

Адвокат Михаил Екимджиев: Цветан Цветанов е тежък рецидивист по отношение на апартаментите

Проф. Михаил Константинов за евроизборите: Отива се към битка, която се води на непочтен език

Проф. Атанас Семов: Брекзит няма да се случи на 12 април

Министър Кралев поздрави Кубрат Пулев

Министри обсъждат правата на жените в Токио

Си Цзинпин пристигна в Монако

Кой каза, че Италия няма поколение?

35-годишна жена загина при пожар в къща в ямболско село

Рамос отсрами нападателите на Испания

Изгубеното в Балкана дете е открито в труднодостъпна местност, без обхват Топ-планински спасител и двама полицаи са го намерили

По-чувствителните хора са по-уязвими за депресията и тревожността

Българинът е срамежлив и патриархален – не може всеки да се изказва какво му е на душата

 – Д-р Зарков, защо когато срещнем психическа различност, реагираме по-различно, отколкото към физически недъг, например човек с патерици?

– Не съм сигурен, че е така, човекът с патерицата буди съжаление и умиление. Но този, който крещи и е мръсен – различните хора различно го виждат, различно понасят гледката.

– Но изпитваме ли съжаление дори когато човекът не ни дразни, не буйства?

– Аз изпитвам… за другите не знам. Хората ги е страх от неизвестното, защото от десетилетия за психичните разстройства не се говори по модерния начин, а по институционалния. Още през 70-те години на миналия век психичните разстройства са разделени на две групи – чести и тежки. Това е направено от специалистите, които работят по темата превенция. Идеята е да бъдат разбрани от всички, да бъдат обяснени на достъпен език. Тежките психични разстройства са тези, които ни правят впечатление – по улиците, по кофите за боклук, по невъздържаното поведение в автобуса и т.н. Другите, честите, са невидими за обикновеното око. Но всеки четвърти-пети човек е преживял подобно нещо.

– От какво се определя толерантността – от особеностите в националния характер, от индивидуалната култура или емоционалната интелигентност?

– Толерантността зависи от общата култура и от възпитанието в семейството. Каквото кажат за някой близък или съсед бащата, майката, това попива детето и после повтаря почти същото. Толерантността е нещо, което трябва да се възпитава.

– По-чувствителните хора по-уязвими ли са за психичните болести, има ли наследственост?

– Да, по-уязвими са към честите психични разстройства, каквито са тревожността и депресията. При тези диагнози причините са отвън, не са в гените на човека. Генетична предразположеност има не към самата депресия. Човек може да унаследи предразположеността да реагира на стреса с депресивни симптоми, а не например с високо кръвно. При тежките психични болести – шизофрения, епилепсия, биполярно разстройство, генетичните фактори са определящи. Например при еднояйчни близнаци, когато единият е болен от шизофрения, около 50% е сигурно, че ще се разболее и вторият. При двуяйчни близнаци рискът за другия е 10-15%.

– Има ли особености на характера и на личността, които можем да сбъркаме с психиатрични симптоми?

– Да. Има четири вида темперамент – меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Затова едни са по-мълчаливи, други са душата на компанията, трети са тия, които много пият или се веселят. Това е въпрос на темперамент, на генетична даденост. Болестта обаче проличава, когато се наруши социалното функциониране, няма значение какъв е характерът. Когато човек не смее да излезе навън, когато го е страх и е нарушен целият му начин на живот. Той може да има симптомите, но да се справя – и това е онази невидима граница, където трябва да работим ние. За да не се прекрачи към болестта.

– На кой въпрос в качеството ви на психиатър никога не бихте отговорили?

– Може би за хода на заболяването. Не можеш да прогнозираш толкова точно, колкото е написано по книгите. Смесват се симптоми, диагнози. При апендисит, като се отреже апендиксът и спаднат левкоцитите, хирургът казва – довиждане, няма повече да се видим. При нас не е така.

– Защо се страхуваме да потърсим психиатър и често си го представяме като мрачен и страшен човек?

– Според мен хората не се страхуват, а се срамуват. Страхът е, докато се вземе решението, и буксуването може да е месеци наред. Това е стигмата – никой да не разбере, че си ходил при психиатър, че си се „предал“, че си на дъното. В съзнанието на повечето хора всички психични болести са под един знаменател и това е проблем.

– Може би се свеним да извадим на показ подобни проблеми дори пред лекар?

– Да, съществува и това. Българинът е срамежлив, той е патриархален. Каквото каже най-старшият, това става. Не може всеки да се изказва какво му е на душата и това да бъде прието.

– Чуплива ли е душата?

– Не знам. Не съм сигурен, че е чуплива. Чувал съм, че тежи три грама…

 Д-р Захари Зарков е завършил медицина през 1997 г. и е специализирал психиатрия в МУ – София. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана, и в УМБАЛ „Александровска“. Има интереси и опит в терапията на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. В момента е началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА.

Проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на НЦОЗА по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве” с подкрепата на Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство  (ФМ НА ЕИП) 2009/2014 към Договор № РД-13-242 за БФП № BG 07-PDPC 03/25.11.2014 г. и Допълнително споразумение № РД-13-29/03.02.2016 г. www.bgmental.info                                      

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. И честите психични разстройства и тежките психични заболяания са проява на “бавна” невроинфекция, развиваща се в главния мозък. Причинителят е “инфекциозен белтък”, който не съдържа нуклеинови киселини и генетични структури. Основната доза от инфекцията се получава в момента на раждането. През охлузеният епидермис на лицeто причинителите навлизат в сензорните окончания на аферентните разклонения на лицевите нерви, основно n. trigeminus. От нервните импулси се изтласкват към мозъчните структури. Излекуването е пълно във всички стадии на заболяването. Прилагат се специфични антибиотици

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.