Един от най-старите православни манастири – втори по святост в света – се намира в Турция!
По-точно в Югоизточната є част и недалече от границата є със Сирия. Тази част на Турция е съвсем слабо позната на милионите туристи, които буквално заливат турските слънчеви морски курорти или пък предпочитат да се потопят в атмосферата на световен мегаполис като Истанбул.
На югоизток всъщност са земите на древна Месопотамия. Това е място, пропито с мистика и много история. Екзотиката и фантастичната природа са неща, които винаги биха изкушили туристите. А ако прибавим и великолепната храна, няма как да не стане 3 в 1. Всъщност, когато човек потегли на изток от Истанбул, усещането е за живия живот. Тук всичко се случва на улицата. И в никакъв случай не можеш да останеш равнодушен. Защото тук в тази част на Турция всичко е специално. Най-важното е, че хората приемат абсолютно спокойно и нормално новите реалности. Бежанците тук са десетки хиляди, но едва ли можеш да ги разпознаеш. Всички живеят заедно.
Един от най-интересните и красиви градове в района е древният Мардин, който е изключително богат и много добре запазен през вековете. Тук, в Мардин, няма нужда да си представяш какво може да се е случвало преди стотици години. Обикновена гледка – жена затваря вратата на дома си в стария град. А в този дом вече 700 години например живее нейното семейство. Или пък виждаш деца, които ритат топка на съвсем малките, а понякога и почти вертикални улици, знаейки, че ако топката полети надолу, то ще трябва, както и столетия назад, да я гониш, гониш, а после да се изкатериш отново по хълма, на който градът е разположен. И друго – както 1000 години назад магарето е извозвало строителните отпадъци, днес това става по същия начин – защото по повечето от тези малки и извити улички няма как да мине автомобил. Кривите сукаци на стария Мардин винаги ще те заведат където трябва. Просто трябва да ходиш и да си възхитен от видяното.
Историята в Мардин е буквално навсякъде. Ако с дни не напускаш стария град, то на връщане непремемно ще те чака… аклиматизация. Много от къщите са на по 600-800 години. Имат номер, живописна порта с източни орнаменти, както и тераса, от която можеш да видиш…Месопотамия.
Атмосферата на Изтока тук идва и от многото християнски храмове и манастири, построени почти веднага след Христос. Именно смесването на древното християнство с мистерията на Изтока е една от основната причина да дойдеш тук. Мардин е пълен с арабски постройки, кадидатства да бъде включен в списъка на охраняваните обекти от ЮНЕСКО. Макар да е съвсем близко до сирийската граница, градът е абсолютно безопасно място. В него съжителстват различни култури и религии, а любезността и толерантността няма как да не се усетят. Макар че в града и областта има силно арабско влияние, което се проявява в културата и архитектурата, Мардин има много стара християнска история и се гордее с голямото количество древни църкви. Какви ли не народи са живели в него от времето на неговото заселване през четвъртото хилядолетие преди Христа – асирийци, римляни, перси, османци… Царства са сменяли империи, но старият град Мардин както и много хиляди години назад, живее своя особен живот.
Град Мардин е кацнал на хълма. От дълги години той е мястото, в което мирно съжителстват най-различни религиозни течения и вери, много векове те живеят отнасяйки се добросъседски един към друг. Древните църкви и манастири са започнати да ги строят след 3 век, за да ознаменуват идването по тези земи на арменските и асирийските народи. В стария град и околността църквите са няколко – Дева Мария, Св. Юсуф, Св. Петър и Павел, Св. Михаил…
Само на 5 километра от Мардин е един от най-големите действащи манастири – прекрасният Дейр-ул-Зафаран или както го наричат още Шафрановия, заради цвета на камъните, от които е направен. Той е на 1500 години, а един от стенописите вътре е на 1200 години. Началото му идва от сюрияните, които са една от най-старите християнски общности в света. Манастирът е голям, реставриран, а в двора му е пълно със зеленина – кипариси, маслини, зукуми… Това място е истински рай по тези места! Вътре има три черкви, едната се казва Дева Мария. В началото е построен от асирийски слънцепоклонници като неголяма пещерна църква…. а сега е голяма православна светиня. В манастира има само няколко монаси, а един от тях е отец Габриел – изключтелно разговорлив и артистичен. Когато разбере, че в манастира са пристигнали православни, иска лично да ги разведе и да им покаже манастирските потайности. От 1160 до 1932 година тук е била и резиденцията на Патриарха на Сирийската православна църква.
Православните светини в тази част на Турция са истински оазис и изненадват с изключително доброто поддържане. Посещавани са от много туристи, а когато човек влезе вътре, може да обикаля с часове, или пък да седне на дървена пейка под някое дърво. Най-големият и най-важен манастир е Св. Гавраил или както турците го наричат „Мор Габриел”. Той е на 10 километра от Мардин и основан още през далечната 397 година от Св. Самуил и Св. Симеон (За най-древен в света се приема православният коптски храм „Св. Антоний” в Египет, датиращ от 298 г. н. е.). Свети Гавраил е смятан за втория по святост сред православните християни в света. Първият разбира се е в Ерусалим. Св. Гавраил принадлежи към Сирийската ортодоксална църква, отнасяща се към монофиситската църква от типа на армянската или коптската.
А най-старата църква в него се казва Св. Анастасий – основана е през 512 година, в сегашния великолепен вид е реставрирана през 1997-а. Установено е, че златни декорации са украсявали вътрешната страна на тавана, лампите и полилеите – всичко е било в злато, но монголите го разграбват.
В този си вид всъщност той е от 1619 година. А цялостната реставрация на огромния манастир е приключила преди 16 години. Има поверие, че ако човек дойде 7 пъти в него с вяра, все едно е бил хаджия. Св. Гавраил (Габриел), чието име носи, пристига през 7-и век в него, тогава е най-големият разцвет за манастира, най-богатите му години. В манастира е имало училище, където са учели не само теология, но и други предмети. Днес манастирът е действащ, в него има 14 монахини и 4 монаха.
В гробницата му са погребани над 10 000 монаси. В този ройон са сюрияните – една от най-първите християнски общности в света, появила се още в първите години след Христос. Около 1 милион са сюрияните по света, а в района на Мардин са около 5000. Столицата на сюрияните е град Мидят, в който има шест прекрасни православни църкви. Близкото селце Кафро пък цялото е населено от техни наследници. Между другото сюрияните са доста заможни, те са прекрасни бижутери – сребърните им изделия са невероятно красиви, правят и най-хубавото вино там.
Извън историята, тази част на Турция се слави с изключителните си кулинарни шедьоври. За прочутата турска баклава, за невероятните сладкиши може да се напише цяла книга. Казват, че за да усетиш живота в Турция, трябва бавно да вървиш из градските чаршии. А чаршията в Мардин освен с невероятни подправки и яски отвсякъде можеш да усетиш мириса на натуралния сапун. Феерия от цветове виждаш отвсякъде, а прочутият шам-фъстък можеш да вземеш от всяка сергия.
Имаш чувството, че хората живеят на улицата, че животът се случва там. Цели фамилии се разхождат заедно, мъжете седят на сладка приказка, въртейки в ръка броеница, а жените похапват сладкиш и пият от прочутия черен чай. И като се замислиш, цялата тази вряща човешка маса живее върху толкова древна земя, населена от няколко хилядолетия. Почти няма империя която да не е оставила следите си тук.