Забелязали ли сте, че логото на „Продължаваме промяната“ е отворена врата. Няма и два месеца от началото на мандата на кабинета „Петков“ и този символ придоби плътно съдържание. За премиер-министъра Кирил Петков и приятелската му тайфа, с която си правят експеримент по управлението на държавата, правото се оказа врата в нищото. Конституцията и законите може и да съществуват, но за тези хора те не важат. За тях съдебната власт и въобще упражняващите юридически професии, изглежда са само пречка, която час по-скоро трябва да бъде погълната в черната дупка на демонстриращата беззаконие изпълнителна власт. 

Изненадани едва ли има. Макар България да е част от Европейския съюз, в който върховенството на закона би трябвало да е върховна ценност, но не и у нас. Вижте какво се случва с Борис Джонсън - премиерът на вече бившата членка на европейската общност - Великобритания, заради купон на „Даунинг Стрийт“ 10 по време на локдаун и вижте какво прави Кирил Петков у нас. Като започнем от онази декларация с невярно съдържание, в която за да стане служебен министър на икономиката Петков бе излъгал, че няма второ канадско гражданство, а само българско. По този начин днешният премиер дори погази основния закон, а това бе установено и от Конституционния съд. Но след като му бе простено, какво друго може да го спре? А фактите за това, че за Петков няма никакво значение какво регламентират законите, се множат лавинообразно. 
Още като служебен министър Петков нападна съда, че не изпълнил искането му за смяна на ръководството на държавната ББР. Макар и привидно да се извини за арогантността си, Кирил Петков ясно демонстрира надменност. Дори се хвалеше как управлявал държавните дружества, на които принципал е Министерство на икономиката по ръба на закона. 

Вече в предизборната кампания Петков започна да уволнява и назначава висши магистрати. Поиска главния прокурор да си ходи, за да си сложи Лозан Панов. Нищо, че това се решава от независимия Висш съдебен съвет, а и от президента. Вече като премиер Кирил Петков ожесточи нападките си по адрес на Иван Гешев, а депутатите от Четворната коалиция, за да демонстрират единодействие, решиха, че парламентарната трибуна е място, от което да решават кой да ръководи независимата прокуратура. 

И понеже никой не му опонира Петков реши, че може да дава тапия за „надежден“ бизнесмен и „неблагонадежден“. След среща с европейските депутати премиерът обяви, че имало 20 души в държавата, които били корумпирани. Спомена единствено името на депутата от ДПС Делян Пеевски. Не каза нищо за поставилия го на поста му Прокопиев обаче. Няма и да каже. Защото името на Пеевски винаги е удобно да се ползва за пропаганда, за отвличане на вниманието и за осигуряването на индулгенция за нарушаване на закони и Конституция. Още повече, ако поведението на Петков е заразно. 

Като „стара лисица“ – МВР-министърът реши, че е време да суфлира на министър-председателя. В понеделник късно вечер и особено във вторник пресцентърът на МВР заля медиите с внушения за това как ГДБОП искала имунитета на депутата Пеевски. Едва късно вечерта в една кабеларка пред поредната удобна журналистка, Бойко Рашков реши, че вече може и лично да атакува опозиционния депутат. Разбира се, като пенсиониран следовател Рашков много добре знае, че не е работа на вътрешния министър, нито на която и да е оперативна служба на МВР, да дава становище за това – кой и дали е автор на деяния, за които следва да му се търси наказателна отговорност. Наказателно-процесуалния кодекс, а преди това и Конституцията, а и Законът за съдебната власт, ясно са разписали, че обвинителната теза от името на държавата е само и единствено право на наблюдаващия прокурор. Рашков не е такъв и добре знае това.

Прозрачната цел обаче е съвсем друга – да се говори за демонизирания Делян Пеевски, за да не виждат хората сметките за ток, парно, цените на бензина и млякото, умиращите пред болниците пациенти и растящата престъпност. 

Само ден по-рано Кирил Петков си позволи да обвини и отстранения в края на миналата седмица шеф на държавната компания „Булгаргаз“ Николай Павлов. Той щял да бъде обвинен до дни, каза в понеделник Петков, а в сряда пък изтърси, че цялото правителство щяло да се запознае с хода на разследването срещу Павлов. Дали Петков знае, че данните по дадено досъдебно производство могат да се разгласяват само и единствено със санкция на конкретен наблюдаващ прокурор. Сигурно го знае, но не му пука. Правото за премиер-министъра е врата у поле. Апропо, същото важи и за Рашков, който не спира да лее в интервюта твърдения – този бил виновен, онзи бил за съд и т.н.

Няма нужда да се сравнява Петков с Бойко Борисов и това какви щяха да са коментарите, ако бившият премиер беше казал, че скоро шефът на „Булгаргаз“ ще е обвинен. Главата на изпълнителната власт диктува на главния прокурор – кой да бъде ударен е най-невинната констатация, която щяхме да чуем от „борците“ за независимо правосъдие и върховенство на правото – Христо Иванов, Калин Калпакчиев, Михаил Екимджиев, Румен Радев, Елена Йончева и т.н. Компанията е много пъстра, защото всички изброени са твърдели точно това по адрес на взаимодействието между премиер и обвинител №1, между служби и държавно обвинение. Но преди това бе сочено като основание за искане на оставката на Цацаров и на Гешев, а сега ставаме свидетели на оглушително мълчание. Ами, ако наистина прокуратурата привлече като обвиняем Николай Павлов, то тогава ще излезе, че Петков и Гешев са в перфектни отношения, нищо, че за пред хората изглеждат да са опоненти. 

Най-големият ужас от действията на персони като Петков и Рашков в момента не е за тези срещу които са впрегнати държавните структури, преди наричани „бухалки“, а днес „проверяващи“, а точно тези, които съзнават, че са налице двойни стандарти и добре съзнават, че правото не може да потъва в черната дупка на безконтролната власт. А представителите на „Продължаваме промяната“ започнат да правят точно това – да вършат неща, които са много отвъд правото. Христо Иванов ли не знае това? Но мълчи, защото, ако не го прави, партийката му, която дори не можа да събере кворум от раз за провеждането на националното си събрание, окончателно ще отиде в небитието. Мълчи и Калпакчиев от политически и олигархично зависимия Съюз на съдиите в България, надявайки се, че ще получи нов пост в съдебната власт при скорошното раздаване на картите. Същото правят и лобистите от адвокатските кантори и пишещите се „правозащитници“. За медиите-бухалки на олигархията дори не си струва да се коментира. Те отдавна са се превърнали в пропагандатори на погазващите закони и Конституция властимащи. Само, защото са от „нашите“. Проблем обаче ще има, при това той вече е налице, защото с арогантните си действия от „Продължаваме промяната“ и компания, започнаха да засягат дори собствените си хора. 

Мнозина са позабравили Искра Фидосова – „правният гуру“ на ГЕРБ от началото на първия им мандат. Но добре помнят бившият правосъден министър Данаил Кирилов, пак от ГЕРБ. И двамата, а и бившите управляващи като цяло, бяха редовно упреквани, че прокарват законови изменения, без да са проведени консултации, без да се обсъдят поправките с професионалистите, чиято работа е пряко засегната. В 44-то Народно събрание мнозинството бе остро критикувано, че с промени в един закон се правят изменения в друг. Е, ако това е било проблем преди, за новите управленци изглежда не е.  

Дали сте чули, че властта мисли да постави под контрол съдебната власт, основно съдилища, нотариуси и т.н., при това по възможно най-авторитарен начин. Изненадата, че страната все още няма бюджет за настоящата година, далеч вече не е актуална. Защото има нещо още по-плашещо. С преходните текстове на Закона за бюджета за 2022 г., правителството възнамерява да промени законодателната уредба, уреждаща функционирането на редица държавни структури. С преходни разпоредби за Бюджет 2022, Кирил Петков иска да създаде Държавна агенция по вписванията, която ще е под негов едноличен контрол. Въпросната мега-структура трябва да обедини в себе си Агенция по вписвания, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Дирекция ГРАО и Централния регистър на особените залози. Предвижда се също така съдиите по вписванията да бъдат ликвидирани. Какви ще са последиците за гражданите и бизнеса е трудно да се предвиди, но е ясно, че към момента никои не е подлагал на дебат подобна реформа, която дейността на редица министерства и структури от съдебната власт. 

Сигурно е, че тези тежко лобистки идеи ще срещнат отпор чрез сезиране на Конституционния съд, макар това изобщо да не притеснява Кирил Петков, Асен Василев и тайфата им. Президентът Румен Радев пък ще има възможност да наложи вето и първото си вето, при това точно на Закона за бюджета. По-важното е каква ще е реакцията на пряко засегнатите, а тя е недвусмислена: „от години чуваме мантрата „превзета държава“. Ето сега ще видите как се превзема държава!“. Това е коментар в специализиран сайт за юридическа тематика. А такива има много. Наистина много. 

Киро, Асен, Лена и компания, дойдоха със самочувствието на Харвардски възпитаници. Да се чуди човек учат ли изобщо право в Харвард.