На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Турция засилва офанзивата в Сирия (ИНФОГРАФИКА)

Пол Маккартни често сънува Джон Ленън

Чакаме чернокопа да дойде от Румъния Морето край Варна е пълно със сафрид

Борисов: Борбата с тероризма и радикализма на Балканите и в Европа ще бъде основна тема по процеса „Акаба“

Ивайло Иванов: Убитата в „Младост” е разстреляна от свой познат

Българка има най-ниския глас на планетата Марияна Павлова отдавна мечтаела за рекорда

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев: Задържан е убиецът на четиримата жертви

Частните уроци поскъпнаха двойно Над 2800 лева излиза подготовката на седмокласник

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 14 октомври 2019

Опозицията на Орбан се цели в Будапеща

Правят панихида за 210-годишнина от рождението на свещеник Георги Полуганов Родолюбивият духовник е сподвижник на Левски и отец Матей Миткалото

Панихида по повод 210-та годишнина от рождението на свещеник Георги Полуганов от горнооряховското село Поликраище ще бъде отслужена на 26 февруари. Службата ще започне в 11 часа, в църквата „Света Марина“. Това съобщи известният физик проф. Георги Георгиев, наследник на родолюбивия свещеник.

Ще бъдат поднесени венци и цветя на гроба му в църковния двор. След панахидата проф. Георги Георгиев ще разкаже за приноса на свещеник Полуганов за България, който се оказва и най- видната личност в Поликраище през XIX век. Проявата се организира от наследниците на поп Георги Полуганов – проф. Георги Николов Георгиев, Трифонка Романова Попниколова, д-р Марияна Николова Георгиева, кмета Марин Тодоранов и НЧ „Развитие – 1884 г.“

Свещеник Георги Маринов Полуганов (15 февруари 1808 — 25 октомври 1888) е български националреволюционер и духовен водач на националното възраждане в Поликраище (1844 — 1878). Един от най-бележитите деятели на Възраждането във Великотърновския край и в България.

Учи в Преображенския манастир. Изключително ерудиран, образован, знаещ и можещ човек. Владее турски, гръцки, църковнославянски и руски езици. Ръкоположен за свещеник през 1844 г. През 1846 г. получава самостоятелна енория. Създател на училището и първият учител в Поликраище (1847). Въвел българския като единствен език на училището тогава, когато повсеместно обучението се води на гръцки.

Участник в църковно-националните борби за независима Българска църква. Стожер на православието и българщината. Борец за българщината, отстоявал българския (църковнославянския) като език на църквата във времена, когато елинизмът е проникнал навсякъде и цели селища масово се гърчеят.

След Великденската акция в Цариград през 1860 г. престава да споменава в службите името на владиката и по същество църквата в Поликраище се отделя от Цариградската патриаршия и не признава върховенството й. След създаването на Българската екзархия през 1870 г.

Изписва богослужебни книги за църквата и учебници за училището от Русия, Сърбия, Цариград и Русчук (Русе).

Спомоществовател на българска възрожденска книжнина, издавана в Белград, Цариград и Русчук.
Деец на Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 — 1872), на Възобновена комитетска организация от Отец Матей Миткалото (1873 — 1875) и на Комитетската организация за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe (1876).

Личен приятел и сподвижник на Отец Матей Миткалото, който многократно е гостувал в дома му. Заклет за член на революционната организация лично от Васил Левски през февруари 1869 г. в присъствието на Миткалото.

Един от организаторите на канала, по който се прехвърлят революционери от Влашко през Свищов и Русе до Поликраище, откъдето те заминават за вътрешността на страната.

Участва в посрещането, укриването в Поликрайще на изпратените от Влашко за водачи на Априлското въстание революционери под ръководството на поп Харитон Халачев (командир на отбраната на Дряновския манастир).

При разгрома на Априлското въстание заплашен с обръсване и обесване. Посрещнал първия Български търновски митрополит при създаването на Българската екзархия Иларион Макариополски в Поликраище на 13 септември 1872 г. Организираното от него събитие е грандиозно. На него присъстват няколко хиляди души от цялата обширна Търновска епархия. За него пише централната преса на Османската империя в Цариград. Служи заедно с Макариополски при посещението му в Поликрайще през 1873 г. при промяната на антиминса на църквата.

Посрещнал руските освободителни войски на 24 и 25 юни 1877 г. и Главнокомандващия на Балканския театър на военните действия – Великия княз Николай Николаевич и Главната му квартира в Поликраище на 29 юни 1877 г. (ст. ст.) и отслужил тържествен благодарствен молебен за Освобождението. Присъстват повече от 2000 души.

По време на Освободителната война съдейства най-активно на руската армия. Поликраище изхранва безплатно пребиваващите части, числеността на които на моменти достига 1000 души (почти колкото местното население). Осигурява се фураж, сено и зърно за конете и добитъка на войските. Под негово ръководство в църквата е организиран лазарет, където се лекуват безплатно няколко стотин ранени руски войници почти една година. След избухване на епидемия от тиф във военните болници в Търново в началото на 1878 г, по къщите в селото приемат още стотици войници. Всички са излекувани.

С неговото най-изрично настояване са приети и подслонени бежанци от старозагорските кланета. Не допуска избухване на паника и бягство на населението, когато Руската армия търпи поражения при Плевен и Главната квартира се изтегля от Търново.

Дарител в обществено значими дела. Дава значителни парични суми на революционната организация. Подпомага с парични средства училището и църквата. По негова инициатива и с негови средства, независимо, че се води война, е изградено новото училище през 1877 г. Морално и материално подпомага построяването на новата църква „Св. Вмчца Марина“ през 1884 г. Освещава новата църква в съслужение с митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 г. Русофил.

По време на Съединението и Сръбско-българската война най-дейно работи за победата на начинанието и за подкрепянето на духа на опълчението от Поликраище, което заминава на сръбската граница при планината Руй.

Потомък на стария български род Полуган (Полуганови), основател на най-издигнатия род нa Поликраище — Попгеоргиевия.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.