Глобална епидемия от обездвижване сред децата

Спешен медик е уволнен в Габрово заради пациентка, починала от масивен инфаркт

Вучич: Руснаците не ни дават нищо даром

ООН: Въздушните удари в Йемен са намалели рязко

Берлускони в болница, паднал на конгреса на ЕНП в Загреб

Учител предотврати масова стрелба в сръбско школо

Ваксините за грип свършиха Няма нито една доза в аптечната мрежа, няма да има и нови доставки

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Българска фирма измами Енрике Иглесиас, турнето му е отменено

Четири часа остана блокиран пътят София-Варна след тежката катастрофа

Двигател на пътнически самолет се подпали над Лос Анджелис (ВИДЕО)

Еврокомисията проверява сделката на „Фолксваген“ с Турция

Бактерия убива комари, преносители на треската денга

Нинова потвърди, че няма да продава БСП Шефката на БСП обвини премиера, че плащал да я свалят от партийния пост

ВиК-Перник източвала от яз. „Студена“ повече вода от разрешеното

Преброяването като колатерална щета за Скопие Предсрочните парламентарни избори в Северна Македония догодина ще блокират процеса на реформи

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

За етническите албанци в страната е записано, че са 25,7% от населението

Още когато стана ясно, че парламентарните политически сили в Северна Македония са се договорили за провеждането на предсрочни парламентарни избори на 12 април следващата година, експерти край Вардар започнаха да подреждат списъка с проблемите, които вотът ще предизвика. Някои от тези проблеми се виждаха с просто око, други само се загатваха, а има някои, за които сега изобщо не става дума, но повече от сигурно е, че в един момент ще изскочат на „бял свят“ и ще се наложи да бъдат решени – спешно, бързо и ефективно.

Няма как да е другояче, след като Северна Македония вече е в предизборна кампания. Председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски още не беше излязъл от кабинета на президента Стево Пендаровски, където с лидерите на другите парламентарни партии решиха да правят предсрочни парламентарни избори, когато той даде ясно да се разбере, че за него, Мицковски, и за ръководената от него политическа сила кампанията започва. Сега и веднага, въпреки че до изборния ден на 12 април следващата година има почти шест месеца време. И знаете ли кой беше първият знак за това? Предложението, направено от Мицковски, парламентът на Северна Македония да приеме резолюция, с която да отговори на българското Народно събрание и неговата декларация за условията, при които София ще даде подкрепа на Скопие за европейската интеграция. Милият той, бърза да не пропусне да вкара българската тема в предизборната тематика, връщайки ни към едни времена, за които си мислехме, че отдавна са минали.

Както и да е, рано или не, кампанията неофициално започна. Ако Северна Македония беше истинска демократична държава със стабилни институции и определени приоритети за политическите елити, този факт не би трябвало да смущава никого. Изборите са си избори, колкото и далече да са те, има кой да ги организира и всеки да работи на своето място, както днес и вчера, какво страшно има? Да, ама Северна Македония не е достатъчно зряла, за да приема всеки парламентарен или друг вид вот като част от демократичната игра. Предизборната кампания означава, че тези шест месеца ще бъдат изгубено време за продължаване на реформите, които Европейският съюз изисква от Скопие.

Наскоро се върнах от Скопие, където с колеги от България и местни интелектуалци обсъждахме възможностите за подобряване на климата в отношенията между хората от двете страни на границата. Всеобща бе тъжната им констатация, че времето до май следващата година, когато в Скопие, пък и в Тирана, се надяват Брюксел да преразгледа решението си от октомври и все пак да даде дата за начало на преговорния процес за членство, ще бъде пропиляно. И никакви реформи – видими и устойчиви, които да впечатлят европейските лидери и брюкселската бюрокрация и да размекнат сърцето на френския президент Еманюел Макрон няма да бъдат направени.

То, ако питате мен, администрацията им няма да работи както трябва в очакване да разбере накъде духа вятърът, ще има ли смяна на властта и какво би означавала тя за всеки един от заетите там. Както ми подхвърли един колега в Скопие, Северна Македония навлиза в периода, за който там си имат и поговорка. Тя гласи: „Клaти врaта, зeми плата“. Прави се, че работиш и гледай все пак да си прибереш заплатата… Случвало ми се е, докато работех в Скопие, да имам нужда от най-елементарна административна услуга по време на предизборна кампания и да няма кой да ти я направи. Някога може да разкажа за това.

Извън всичко това истинската колатерална (косвена, бел. ред.) щета от насрочването на извънредните парламентарна избори на 12 април следващата година, е необходимостта от отлагането на преброяването. При това за пореден път. Не u върви на тази иначе най-нормална статистическа операция, която в Северна Македония е претоварена и със сериозен етнически товар. Няма как да бъде иначе, когато в държавата живее голяма етническа общност, впрочем най-голямата в сравнение с всички останали, записани в Конституцията – албанската. И когато според Охридския мирен договор от 13 август 2001 г. и направените след него промени в Конституцията на страната, от това какъв е броят на албанците в държавата, ще зависи тяхното присъствие в управлението u. Пак се налага да се върнем към резултатите от единственото досега преброяване, което Северна Македония извърши като суверенна и независима държава, организирано през 2002 г., една година след кървавия конфликт на Шар планина и след въпросния Охридски договор.

Тогава след дълги пазарлъци за броя на етническите албанци в страната и след определен външен натиск те бяха записани с 25,7% от общия брой на населението. Този резултат, както и да го погледнеш, си е една четвърт от стоте процента, значи оттогава та досега, всеки четвърти зает в администрацията трябва да бъде албанец. И понеже безработицата в държавата продължава да бъде голяма, дори по балканските стандарти, и понеже да си чиновник, независимо къде, само да е държавна работа, е единственото сигурно място. А там – работил или само си отварял и затварял вратата, в края на месеца получаваш заплатата си, затова албанците държат на своята квота. И я получават.

През 2011 г. правителството на Никола Груевски реши все пак да направи второ преброяване. Дадоха им европейски пари, връчиха им европейската методика как това се прави, изпратиха консултанти, които хем да помагат, хем да контролират всичко да върви правилно. Преброяването беше определено да продължи две седмици, но на десетия ден лично премиерът Груевски го спря. И досега не е ясен напълно мотивът за това решение на Груевски, но мои приятели твърдят, че той бил уплашен от информациите от терена, че броят на преброените етнически албанци в западната част на държавата далеч надхвърля онова число от 25,7 на сто. Дали това е било резултат на несръчна работа на самите преброители, дали на някакви други машинации, не знам, но преброяването беше прекратено и никой не видя прелиминарните резултати от първите му дни.

И досега, от 2002 г. насам, във всяка изборна кампания основният проблем за администрацията са избирателните списъци. Те се правят на основата на държавната статистика, която, както вече казахме, е от преди 17 години. Според тези данни, общото избирателно тяло в двумилионна Северна Македония е около 1,8 млн. човека. За всички е ясно, че това е нереална бройка поради активната изселническа вълна. Чул съм скопски професор да твърди, че средно по около 20 000 човека на месец напускат страната си. Онзи ден прочетох един анализатор от Скопие – Джелал Незири, който твърди, че реалният избирателен списък би трябвало да съдържа само 1,2 милиона гласоподаватели. Значи, една трета от общия списък на избирателите вече не е в Северна Македония, а някъде навън.

И понеже и местните знаят, пък и външните го препоръчват, все пак преброяване – толкова отлагано и толкова плашещо, трябва да има. На масата е предложението то да се състои през април 2021 г., но законът за него да се приеме от този парламент. Това трябва очевидно да стане в ускорена процедура, защото с края на тази година идва и краят на сегашното редовно правителство на Зоран Заев. Самият той ще подаде оставка на 3 януари, сто дни преди изборния ден. Вотът ще бъде подготвен от техническо или служебно правителство, в което опозицията ще има шестима министри. Така е според Пържинските споразумения от 2015 г., които доведоха Заев на власт след предсрочните парламентарни избори на 11 декември 2016 г. и след като Груевски не можа да състави мнозинство в парламента. После имаше местен вот, през май тази година – президентски, а сега предстои и предсрочен парламентарен.

Като гледам, Северна Македония май въобще не е излязла от предизборната си кампания. И ще прави избори по стари списъци. Тогава: какви реформи в това време, какви пет лева?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.