Ако светът разбере какъв излишък имаме, няма да остане място за нас от гости

Колко голямо е туристическото богатство на България? Кои са правилните стъпки за реализирането на потенциала на страната в сектора? Защо кризата с кадри на пазара на труда продължава да се задълбочава? Къде се намира страната ни на европейската карта на спа и уелнес туризъм. Находчив ли е българинът и какъв е пътят на успеха в бизнеса. Отговорите от предприемача Стефан Шарлопов.

- Г-н Шарлопов, вие сте председател на управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Къде стои страната ни като дестинация на европейската спа карта?

- Страната постигна много през последните десет години и е в предните редици на спа картата на Стария континент. Спа хотелите у нас предлагат високо качество на продукта. За кратък период успяхме да покрием всички световни критерии за развитие на балнео, спа и уелнес туризма. И сега “обличам” във факти всичко това - освен че Българският съюз по балнеология и спа туризъм е член на Европейската спа асоциация, вицепрезидент на тази институция е българка. В цифри пазарният дял на спа, уелнес и балнео туризма надвишава 6% от целия туризъм на България през 2016 година. Потенциалът е огромен. Говорим за нощувки в целогодишно работещи хотели, които през последните години се резервират отрано. България е дестинация с дадености за развитие на туризъм 365 дни в годината и този диамант трябва да бъде сглобен, а впоследствие и шлифован елегантно. Никой не отрича морето и ските. За да ги надградим обаче, е необходима активна реклама и на други дадености, които имаме - балнео, спа и уелнес туризъм, културно-историческо наследство, етнография, религия, вино - ако искате. Имаме всичко в излишък. Ако светът разбере, няма да остане място за нас от туристи. Ще гъмжи.

- Правят се немалко неща в тази посока. Бизнесът усеща ли разликата през последните години?

- Сегашното Министерство на туризма в лицето на Николина Ангелкова поддържа добър ритъм, диалогът с бизнеса е на ниво, никой не отрича. Трябва обаче още много работа и нещо много важно - агресивна реклама с добър бюджет. В държавния бюджет трябва да се заделят в пъти повече пари за сектора, защото възвръщаемостта, която ще дойде, няма да направи само държавата по-богата, а ще се усети от всички. Българите трябва да знаят, че ние сме целунати от Бога от непреходни дадености - земя, климат, природа, храна... Вие знаете ли, че по време на Римската империя сме рехабилитирали елита на света. Нищо не ни пречи да го правим и сега. Синхронизираме ли нашето законодателство с европейското, продължим ли да работим активно всички, вярвам, че с добър туризъм може да постигнем двоен ръст на икономиката от сегашния и едни 5-6% увеличение на брутния вътрешен продукт ще ни позволят да дръпнем напред. Скоро имах разговор с министъра за една идея заедно с Европейската спа асоциация и няколко български общини да популяризираме проекта “По пътя на римляните” и ние като част от римските термални спа дестинации на Европа да допълним картата с маршрути на минерални води. За мен всичко това е кауза, защото вярвам, че с правилните стъпки ще стигнем далеч.

- Какъв тип туристи идват в спа и уелнес хотелите у нас?

- Някъде да сте чули, прочели или видели по новините скандали с пияни туристи, паднали хора от балкона или шумен скандал през нощта пред спа хотел? Това са среден и висок таргет туристи, които искат истинска почивка и качество на продукта и са готови да си плащат немалко за това. В нашия съюз сме решили да поддържаме този висок стандарт, да не влизаме в дъмпингови игри, защото знаем, че това, което предлагаме на хората, е повече от добро и това ни позволява да доизграждаме и да инвестираме не само в базите, но и в развитието на кадрите.

- Кои са основните ни конкуренти на Стария континент?

- Най-вече Чехия и Италия, но мисля, че на европейския пазар има пренасищане. Туристите търсят нови дестинации, а голямата изненада може да бъде България, ако спрем да обясняваме колко много уран имаме във водата. Европейската статистика отчита увеличение между 20 и 25% през 2016 г. на приходите от спа индустрията. У нас тенденцията е същата. Дори в кризата туризмът отчиташе ръст, което означава, че има огромен потенциал, който нямаме право да ритаме с приказки. Трябва да сме по-внимателни какво говорим, какви заключения правим, защото в дигиталния свят отзвукът на една неистина може да е пагубна. Не ме разбирайте погрешно, не казвам да крием от хората информация, но не може с лека ръка всеки втори да говори пред широката публика и да си играе със страховете на хората.

- Каква според вас трябва да бъде съдбата на държавните бази за рехабилитация и почивка, голяма част от които в момента тънат в разруха?

- Пътят за мен е чрез добро публично-частно партньорство, спазвайки всички законови правила, тези бази, които са на уникални места, да бъдат поддържани и развивани.

- Част от тях най-вероятно трябва да се изградят из основи.

- Това не е задължително навсякъде. Знаете, че едно време хората са строили здраво. Ако концепцията на базата не е тотално сбъркана, то има инвеститори и експерти, които знаят какво правят и могат да вложат пари в продукт, който ще работи.

- Какви са основните проблеми в туризма и по-скоро достатъчен ли е с един кратък разговор да ги обхванем всичките?

- Проблемите са твърде много за един разговор, това трябва да е ясно на всички. Смятам, че като първа точка за отстраняването им държавата трябва да осветли целия сектор. Това минава през изтласкване на нелоялната конкуренция, което да позволи сивият сектор в туризма да бъде сведен до минимум. От проверки, регистрация и облагане с данък на апартхотелите, което се разбра погрешно от вицепремиера Валери Симеонов на една скорошна среща с бизнеса, мине се през работодателите, които наемат хора без договори, нарушенията по ресторанти и барове, та чак до незаконните будки, на които можете да намерите от хотдог до бански костюми. Всяко нещо, малко или голямо, цапа картината и на принципа на стара къща трябва първо да изринеш изгнилото вътре, за да направиш добър ремонт. Не може да имаме 10% корпоративен данък и някой да не иска да ги плати и да прави опити да измами системата. Трябва да се вземе решение 1% от оборота на туристическия бранш да отива за реклама. Това по груби сметки са 70 милиона лева. Ако правилно се изразходят тези пари и ако няма дъмпинги и неконкурентна работна среда, може да се постигне много. Ще кажа и нещо друго - т.нар. All Inclusive (към цената на хотела се предлагат пълно изхранване, разнообразни напитки, забавления, игри и други екстри, б.а.) разказва играта на качествения туристически продукт. Срещу това обаче сме безсилни, защото е международен феномен.

- Какво визирате, като казахте, че вицепремиерът не ви е разбрал правилно за апартхотелите?

- На нашата работна среща ние повдигнахме проблема за нерегламентираните апартхотели в страната, а Валери Симеонов аха да обиди сериозно хиляди руснаци, които са собственици на имоти в България с посланията, че трябвало да плащат патентен данък. Хората с основание биха могли да си помислят това, което е пълен абсурд. Дори и младите знаят разликите между апартхотел и апартамент, който си е купил човек, който не реализира стопанска дейност. Вицепремиерът на една държава е институция и трябва много да внимава какво говори, защото медиите отразяват всичко. С Русия трябва да сме със сигурност в добри отношения не само заради факта, че пазарът е стратегически за туризма ни.

- Какъв е пътят, по който страната трябва да тръгне, за да вдигнем нивото на туризма от ниската към средната и оттам към високата ценова категория?

- С риск да се повторя, регламентирането на дейността на апартаментните туристически комплекси и апарт­хотелите, които извършват нерегламентирана туристическа дейност и създават нелоялната конкуренция, е важна стъпка към осветляването на бранша, а оттам и към по-качествен продукт. Държавата има всички инструменти да мине и да опише всички апартхотели. След като направи това, на законова база трябва да прецени какви данъци трябва да се плащат, на какви изисквания трябва да отговарят. Апартхотел в голям курорт предлага между 100 и 200 апартамента и държавата много лесно може да маркира къде се намира той и какви са мащабите му на стопанска дейност. Защото сега те нито са лицензирани, нито категоризирани и за капак не се отчитат на хазната, както правим всички останали. Благодарение на всичко това собствениците могат да си позволят нощувка за легло по 10 евро на вечер, които за един хотелиер, който развива коректна стопанска дейност и се отчита на държавата, това е невъзможно. Тук говорим за крайна продажна цена, защото преките разходи на апартхотелите са равни почти на нула. Това означава нелоялна конкуренция, която обезкуражава лоялните платци.

- Може ли развитието на един вид туризъм по някакъв начин да стъпва това на друг?

- Абсурд! Принципът “колкото повече - толкова повече” важи в пълна сила и в туризма. Защо евреите правят магазините си един до друг на пазара - защото има хляб за всички. Защо да се конкурираме, като не си пречим? Ние трябва да направим национална карта на нашия туристически продукт, за да знаят хората в това глобално време кои сме. Държавата трябва да инвестира в рекламира на страната като дестинация за четири сезона.

- По данни на Министерството на туризма през 2016 г. изпращаме рекордна откъм посещения година, които надминаха населението. Какъв капацитет имаме за нови рекорди?

- Можем да увеличим сезона на морето, но трябва да знаем как. Там, където има минерална вода, ние знаем какво да направим. Където няма, да се мисли за повече атракции. Какво значи това - опознаване на всички атракции в един район и активен маркетинг, който да развие сезона от май до октомври. Зимният туризъм - масово и целенасочено във всички планински райони борбата трябва да е за туризъм от 150 дни.

- Може ли проблемът с кадрите на пазара на труда да ни “спъне”?

- Проблемът с кадрите е свързан с две неща - липса на дългосрочна концепция на държавата как да задържи младите хора и експлоатацията, налагана в определен период от време върху току-що завършили деца. Тази експлоатация я създават хора, които не са инвестирали, за да създават продукт, а целят просто да печелят едни пари и затова им е все едно дали ще работят българи, чужденци, дали се чувстват добре, дали се спазват законите. Затова държавата, общините и бизнесът трябва да са в една лодка. Сядат в нея, изглаждат основния въпрос - трябват толкова и толкова кадри, толкова и толкова мерки за привличането им, толкова и толкова средства за реализирането им и т.н.

- Готов ли е бизнесът да плаща големи заплати за квалифициран персонал?

- Факт е, че доходите в България не са високи. Човек, който иска да има високи доходи, трябва да се научи да работи адекватно. Защо според вас текучеството на кадри при мен, в моя бизнес, е сведено до нула. Просто е - има коректност в отношенията и аз се държа със служителите си добре, за забавяне на заплати не може и да става дума. Щом хора работят 20 години за мен, значи са доволни. Тривиално или не, ключовата дума за това е коректност.

Нашият гост

Стефан Шарлопов е български предприемач, роден през 1962 година в Бургас. Започва бизнеса си с търговия, минал е през индустрия, към момента е успешен хотелиер и инвеститор в туризма. Шарлопов е създател на марките “Девин” и “Роял кейк”. Основател е на първата частна хотелиерска верига “Шарлопов хотелс”. Начело е на гражданско сдружение “Майка България”. Председател е на управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Баща на 5 деца.