И мъжете са жертви на домашно насилие

Какво се случва, като цяло, със семейството у нас? Защо то вече не играе ролята на „основна клетка на обществото“, която му бе отредена в годините назад? Защо разводът е развръзката на всяка втора сватба? Как се чувстват децата, които имат двама бащи, а нямат майки или обратното? По повод Седмицата на брака разговаряме за всичко това със Стоян Георгиев, един от най-известните и уважавани семейни терапевти у нас.

- Г-н Георгиев, прегледахте ли през Седмицата на брака статистиката за сватбите и разводите у нас?

- Статистиката никак не е радостна. В последното десетилетие браковете у нас са 24 000 средногодишно, а разводите - около 10 000. Всеки втори-трети брак завършва с развод. Това го има и в други държави. Но то е притеснително у нас предвид традициите ни, които определят значимо място на семейството още от Възрожденското време. Семейството и църквата - това са институциите, които са запазвали българското самосъзнание в тежки времена. А такива времена е имало, има и ще има пак. Мен лично това ме мотивира преди 6-7 години да започна терапевтична работа с двойки у нас, да завърша магистратура по семейно консултиране, да специализирам в САЩ, да работя с колеги в асоциация. Вярвайте ми, не го правя за едната прехрана, а защото всяка стъпка, която правят съпрузите един към друг след моите консултации, искрено ме радва. Доволен съм, че разводите малко намаляват. През 2011 г. те са 10 581, през 2012 - 11 947, през 2013 - 10 908 , през 2014 - 10 584, през 2015 - 10 483, през 2016-10 603, а през 2017 - 10 411.

- Не е ли съвсем незначително това намаление? То може да се дължи и на оредяването на българското население.

- Е, да. Запазва се тенденцията семейството, като институция да губи от значението си. В международен план това се случва заедно с индустриалната революция. Преди нея мъжът, жената и децата са били обединени в обща цел - в семейната ферма, работилница или дюкян. Но после отиват да работят на различни места. Той в една фабрика, тя в друга. Там всеки си има свои задачи, свои доходи, приятели и познати. Семейството вече не е изолирана икономическа единица, не е посветено само на поминъка си, на децата и на наследството, което получават. Моят пра-прадядо е бил земеделец и с цената на тежък труд е оставил на 6-те си деца къщи, ниви, злато. Но ние потомците му имаме вече не само лични и семейни, а и обществени интереси.

- Това е в исторически план. А в сегашен?

- Здравината на семейството не се насърчава. А трябва! Всякакви изследвания от 30 г. насам сочат, че хората с щастлив брак са по-удовлетворени, по-щастливи и по-заможни. Децата се развиват най-добре в среда с двама обичащи се родители, посветени в брака си един на друг, със споделени отговорности и грижи.

- А съжителството без брак? Минава му модата в България, май?

- Не бих казал. Въпреки, че сключените бракове за 2011-2017 г. са се увеличили от 21 448 на 28 593, като средната им продължителност е 15-16 години. Съжителствата без брак са международна тенденция. Те се появяват през 60-70-те г. на Запад и още набират скорост у нас. Причините са психологически и икономически. Изследване на института „Макс планк“ показва, че те растат, но същевременно популярността на брака се увеличава. За българина той е предпочитана форма на съжителство, защото носи повече сигурност и за възрастните, и за децата. И практиката ми на терапевт го показва - броят на браковете стремително се увеличава. Това е и причината, по която с колеги стартирахме „Седмицата на брака“ у нас.

- Имате ли клиенти от хомосексуални семейства? Какви са техните проблеми?

- В доста държави хомосексуалните бракове са вече узаконени. Ако човек заяви, че не ги одобрява, това там се приема за дискриминация. Въпреки това, аз ще кажа, че те са нетрайни и не е добре да се промотират. Защото са свързани с по-високо ниво на разпад, с честа смяна на партньорите, с повече депресии, неврози, психози.

- А как се чувстват децата в тях? Наскоро гледах филм с момиченце, което казва: „Аз имам две майки“ и се усмихва загадъчно...

- За жалост, често у тия деца, като пораснат, се появяват личностни разстройства. Защото има нещо, което се нарича „дефицит за мъжки и женски пол“, потребност от родители от двата пола, те дават сигурност, усещане за обич... Аз така виждам нещата, с моя опит.

- А как ви се вижда идеята на вицепремиера Каракачанов за безплатните аборти в гетата, които да намалят раждаемостта сред маргиналите?

- Аз не съм привърженик на социалния инженеринг, когато ограничава населението. В последните години хиляди деца у нас са останали без възможността да се явят на бял свят. Статистиката за абортите е, меко казано, стряскаща. От 1953 г., когато излиза първата статистика за легалните аборти по желание, броят им запачва да нараства. При Живковия режим той не слиза под 100 000, а в някои години стига до 160 000 и то без да се броят нелегалните аборти, които са около 30% от легалните. Миналата година абортите, като цяло, са намалели, но то е и поради намалената численост на населението. Реално в България за 60 г. са абортирани повече деца, отколкото са се родили. Неродените са повече от родените! Неслучайно нацията ни е пред демографски срив и в страната ни има около 270 000 семейства, които не могат да имат деца. На мен ми прави впечатление, като работя с клиенти, колко лесно се взема решението да се „махне детето“. Въпреки, че след това жените с години се борят с чувството за вина. А някои търпят и психологически, и физиологически последствия от това.

- Защо циганките, за разлика от българките, раждат повече деца?

- Ако за българите в миналото децата са били актив (колкото повече синове и дъщери, толкова повече работници на нивата), то в днешно време на тях се гледа и като на пречка за професионална реализация. При ромките традиционните семейно-родови и кланови взаимотношения си остават, независимо от дефицитите - културни, финансови, социални. А и при тях професионаната реализация не е толкова важна. Те не сключват бракове, женят се по обичайното право, но семействата им не са нетрайни. И още нещо наблюдавам - че протестантската църква с образователните си програми прави много за тях. Не са малко ромите, които, прегръщайки протестантската религия, решават да се запишат в университет, да се оженят официално, да имат грамотни деца...Аз наблюдавам все повече образовани роми, със семейни ценности...

- Вашите наблюдения противоречат с налаганото от националистическите партии обществено мнение, че циганите са диваци, че са им чужди човешките ценности и т.н.

- Моите наблюдения сочат друго, както казах.

- А как оценявате грижата на държавата за младите семейства?

- Не я оценявам. Защото мисля, че държавата не е длъжна да прави нещо за моето или за другите семейства. Със съпругата ми отказваме държавни помощи, макар да имаме три деца. Убедени сме, че когато човек реши да впрегне усилията си в продуктивен труд, той може да се погрижи сам за близките си.

- Бащите все по-често се оплакват от дискриминация. След разводи майките не им дават децата и ги учат на мразят. Какво е решението на тоя проблем, които някои наричат Синдром на родителско отчуждение?

- В практиката ми аз много често се срещам с домашно насилие. В началото, като дойде при мен жена и каже: „Бита съм от мъжа ми!“, аз веднага „скачах“ да я защитя. Да удряш слабия пол, как може! Но, придобивайки опит, разбрах, че подобни ситуации са нееднозначни и сложни. Работил съм по много случаи, в които мъжете са жертви на домашно насилие - и физическо, и психическо.

- „Много“ случаи?

- Ние нямаме статистики. Но в САЩ например броят на насилията е еднакъв и от двете страни, потърпевши от домашно насилие са колкото мъже, толкова и жени. Същото показва и моята практика. При спорове съдът най-често взима страната на майките. И аз често виждам в офиса ми плачещи мъже. Силната жена буквално изхвърля мъжа от семейството. Той няма къде да иде, не може да вижда детето и животът му коренно се променя. И това са чести случаи. А законодателството закриля жените. Родителските права обикновено се дават на майките. А присъдите би трябвало да са справедливи и да се дават не предвид пола, а предвид фактите.

- Видях в сайта въпросите, които хората най-често ви задават. Ще дадете ли безплатни отговори на някои?

- Разбира се, за „Труд“ винаги.

- Един мъж ви пише: Съпругата ми напълнява и аз губя желание за интимен контакт. Напразно й намеквам,че прекалява с храната. Как да си спася брака?

- Доста пълни мъже и жени ме посещават. И мога да кажа, че сексуалните контакти при някои от тях са доста чести - над 2 пъти седмично и даже всеки ден. Очевидно няма пряка връзка между секса и килограмите. Да, добрият външен вид е важен. Но идеалът за женската красота се е променял с годините- от рубенсов тип до манекенския тип „Туиги“ (от англ. - вейка). Сексът, освен всичко, е и химичен акт. Той не е свързан само с емоциите и привързаността. Ендорфините и енкефалините са химикалите, стимулиращи освобождаването на окситоцин, хормона на любовта, който действа като лепило във връзката между двама. И аз бих казал даже, че емоциите и привързаността идват в резултат на биохимията. Ние възприемаме понякога обекти, които се натрапват - с изображения или с поведението си наживо. Затова препоръчвам секс с отворени очи. Но за здравословните отношения това не е достатъчно. При тях мъжът и жената споделят всичко, нямат тайни.

- Какъв съвет дадохте на мъжа с напълнялата жена?

- Да поговори с нея, макар да е труден такъв разговор. Когато коментираш външния вид на жената в негативен план, тя се затваря в защитна реакция: „Ти не ме обичаш“ и т.н. Посъветвах го преди разговора да направи така, че тя да се почувства обичана, със секс включително. Да каже: Обичам те всякаква, но те предпочитам по-слаба. При това сигурно тя ще се постарае.

- Мария М. ви пише: С мъжа ми имаме две деца и се обичаме, но той за всичко се съветва с родителите си. Майка му идва у нас без предупреждение и се меси в домакинството. Как да взема и аз думата?

- Аз съм защитник на нуклеарното семейство: само мъжът, жената и децата. Да, разширеното семейство има много предимства. То обаче изисква зрялост и от двете страни - и от родителите на децата, които вече са станали родители, и от тях самите. Родителите трябва да пуснат децата си с увереността, че те ще са научат да летят. И да не дават нетърсени съвети. А младото семейство да не търси непрекъснато помощта на мама и татко, но и да не къса житейската си връзка с тях. Изглежда просто, но не е. Често конфликтът между поколенията разделя партньорите от младото семейство. Когато жената се усеща неприета от родителите на мъжа или не ги приема тя. Същото се отнася и за мъжа.

- Катя Д.: Как да бъда добра баба, без да дразня дъщеря си и снаха си?

- Отговорът е, че бабата трябва да даде свобода на младите майки да изберат начина, по който отглеждат децата си. Ако вижда нещо неправилно, да комуникира с тях внимателно. Да почне с похвала: „Вие се справяте страхотно, но има нещо, което ме притеснява...“ Да ги покани на ресторант, да се забавлява с тях и между другото да спомене за това. Грешен подход е към снахата, ако свекървата говори само със сина си.

- Анонимен: Как да потискам гнева си в семейните скандали за дреболии?

- Гневът може да се излее или да се задържи в нас. Нито една от тия крайности не е добра: едната наранява другите, я другата - вас. Гневът е сигнална лампа, че нещо в отношенията между двамата трябва да се промени или да се поеме ангажимент от единия... Той трябва да се комуникира, но не с ескалиращ тон, с крясъци и обиди. Съветвам двойките да се разберат предварително, че когато са ядосани, ще се изслушват. Има и техники за овладяване на внезапния гняв: да напишеш това, което те гневи, да преброиш до 10, да си прочетеш вестника.

- Кои са по-щастливите семейства? Богатите или бедните?

- Консултант съм и на много богати, и на много бедни хора, които не могат да си позволят услугите ми Разбира се, в офиса ми идват най-много хора от типичното работещо семейство, което може да отдели за консултация двуцифрена сума, осъзнавайки, че има нужда. Питал съм богати двойки: кога се усещахте по-добре - когато имахте по-малко средства или след това? Най-често ми отговарят: парите развалиха брака ни. Има разни варианти: богатият мъж става желан от доста дами и не им устоява, или работи много, защото има, но иска още, а жената остава самотна... От бедни семейства пък чувам, че парите биха им позволили да идат заедно на почивка, да вземат бавачка на децата, за да остават сами... Няма правило. Но е очевидно, че не парите развалят брака, а начинът на употребата им.

Нашият гост

Стоян Георгиев е роден на 1 май 1974 г. в Силистра. Завършил е „Семейна терапия и консултиране“ в СУ (2007), а после специализирал под супервизията на американски терапевти. Работи от близо 20 г. с деца и семейства. Разказва, че избрал магистратурата си не случайно, а по призвание. Има богата частна практика. От 2012 г. е председател на Асоциацията за интензивно семейно консултиране, където опитни терапевти работят по дългосрочна стратегия за положително въздействие на двойките с проблеми и тяхното поколение.