Преминаващият през стени

Чарлз Форт, който въвежда термина „телепортация”, в своите работи отбелязва нейните странични ефекти. Повечето хора, изпитали това явление, споделят, че непосредствено преди преместването усещат слабост, главозамайване, гадене, след което губят съзнание. Но в историята на изучаване на феномена има една удивителна личност, на която тези странични ефекти явно не са познати. Става дума за Януш Квалежек.

Той е поляк, роден през 1880 г. Става знаменит още в началото на ХХ в., като изумява администрацията на затворите с това, че изчезва по необясним начин и от най-строго охраняваните карцери.

Квалежек е жива илюстрация на твърдението, че за всичко се плаща. Pолучавайки тази потресаваща дарба от природата, Януш страда цял живот: постоянно го арестуват, като го обвиняват в кражби. В затворническите документи е записано: „За лошо поведение е изпратен в карцера. Но изчезва по необясним начин”.

В отчетите на полицията той става известен като „Преминаващият през стени”. И по волята на съдбата именно зад решетките се среща през 1922 г. с физика теоретик Хенрих Шоколски, който става изследовател на този необичаен феномен.

Мистерия за науката

Представете си следната картина: на пода в килията седят двама. Единият е малко над 40-те, а другият – учен, и напълно сериозно си говорят за преминаването през стени. Януш казал на събеседника си, че ако пожелае, лесно ще мине през стената с помощта на природна сила. В отговор на това смело заявление Шоколски недоверчиво се усмихнал и му предложил експеримент. Квалежек се съгласил да напусне затвора, а по-късно, когато освободят Хенрих, да се срещнат на предварително уговорено място и да продължат беседата си.

Преди да вникне в чудесата и да си ги обясни по някакъв начин, Шоколски, като човек на науката, решил да ги зафиксира на хартия. „По стените имаше нарове на два етажа. Януш се вгледа между наровете. От погледа му, сякаш проникващ в самата стена, изглеждаше, че с някаква част от себе си той вече е някъде и трябва само да се премести, догонвайки себе си, да се протегне от килията, в която е останала по недоглеждане част от него. И Януш започна да се приближава към стената. Стана ясно, че тя не е препятствие за него. А когато стигна наровете, за миг – сякаш прерязан през раменете от горните легла, мина през тях (спящите потрепнаха) и пред очите ми се потопи в стената”, записал ученият.

Когато се срещнали на уговореното място – в лабораторията при катедрата, физикът помолил Януш да участва в експерименти и да разкаже как е открил необичайната си дарба. Благодарение на бележките на Шоколски потомците разполагат с информацията за това, което е чувствал Квалежек, когато преминава през стени. Минавайки например бетонна стена, „Януш усетил арматурата, но като прохладни струи в топла вода – писал ученият. – И въобще всеки материал той фиксирал в температурен режим, а не по неговата плътност.”

Особена енергийна преграда

По някаква причина обаче Януш не можел да преминава през стъкло. За Шоколски било изненада и това, че нито един от приборите в лабораторията по никакъв начин не фиксирал „полето” на Квалежек, когато, влизайки в помещението, преминавал през стената и излизал от другата страна. Било изненада и че като време това не се отличавало от изминаването на същото разстояние без препятствия.

В процеса на експериментите ученият буквално се оплел в дебрите на хипотезите. Той предполагал, че в определен момент около Януш възниква енергийно поле, което му дава възможност да се оказва на границата между материалния и тънкия свят. Въпросното поле лишавало от обичайните им свойства или материята, или самия Януш.

Само особена енергетична преграда би могла да спре такъв субект.

„Експериментите по превръщането на Х-полето в материя и обратно”, както ги наричал Шоколски, продължили в присъствието на лаборанта Адам Станкевич, който водел записите и се заклел да ги запази в тайна.

Изчезва завинаги

Експериментите приключили неочаквано: веднъж Януш не излязъл от другата страна на стената – просто изчезнал. И разрушаването на стената не дало резултат. След известно време Станкевич престанал да пази тайната и тя станала известна на някои учени и познати на изследователя.

„Шоколски беше последният, който разговаря с Януш – спомня си Станкевич. – Нищо не предвещаваше това, което се случи. Може би Януш се е осъзнал (по някакъв свой начин), когато се е спънал на портала на някаква позната само на него граница между световете, и е останал от другата страна както на нашия свят, така и на нашето разбиране…”

За феномена на Квалежек навремето са изписани много статии, учените предлагали различни хипотези. Най-разумната от тях обяснява преминаването през стени с осъзнатото използване от човека на неговия астрален двойник. На езотериците отдавна е известно, че освен физическото тяло имаме и още няколко „тънки” тела, в т.ч. и астрално, наречено солитон – двойник на физическото тяло.

Според Елена Блаватска „чудото е нарушение на законите на природата”. Левитацията, телекинезата и телепортацията не са чудо, а само паранормална способност на хората да владеят своето силово поле и да въздействат с него върху тела и предмети. Биогравитационните психоефекти на човека са чудо, но само за хората, които не владеят силите на собственото си тяло.

Коментари

Задължително поле