Престъплението от „Бистришко бранище“ на псевдоеколозите Ще задържи ли Бойко Борисов политическия чадър над „зелените“ НПО-та за сметка на 1 млн. декара умираща българска гора?

На 22.05.2001 година се разразява буря (смерч) на територията на планина Витоша, като особено тежки щети са нанесени на биосферния резерват „Бистришко бранище“

“Искат от областния управител да обяви бедствено положение, заради върховия корояд”, “Върхов корояд яде емблематичния за Кюстендил лесопарк Хисарлъка”, “Корояд проваля търг за дървесина в Сапарева баня”, “Корояд съсипва горите в Родопите”, “Горите съхнат със скорост метър на ден заради корояди”, “50 бръмбара унищожават дърво за 8 седмици” – това са само част от заглавията в медиите през последния месец, отразяващи разразилата се екологична катастрофа в България. Държавните институции и местната власт най-накрая си отвориха очите и забелязаха, че огромна част от българската иглолистна гора е на път да бъде изядена от различни видове корояди и гъбични инфекции. За съжаление, ситуацията е “изпусната” от над 15 години и вероятно най-лошият сценарии ще се сбъдне. Откъде тръгна всичко?

Поне що се отнася до тежко засегнатата Югозападна България и поставянето на опасни прецеденти, еко-катастрофата днес може да се проследи назад във времето до лятото на 2001 г. На 22.05.2001 г. се разразява буря (смерч) на територията на планина Витоша, като особено тежки щети са нанесени на биосферния резерват “Бистришко бранище”. Повалените дървета на територия 50 хектара се превръщат в подходяща среда за размножаване на корояди, които в период от около месец вече започват процес на мащабно размножаване. Тежката бюрокрация в България скрибуца 2 месеца след природното бедствие, като на 18.07.2001 в заседателната зала на МОСВ най-накрая се провежда ключово заседание на комисията, натоварена с отговорността какво да се предприеме в отговор на опасността короядите да унищожат резервата (а както разбираме днес – и не само).

“Труд” се сдоби с протокола от съдбовното заседание. Като присъстващи са отбелязани н.с.д-р Братанова, д-р Хубенов, проф. Цанков, д-р Роснев и д-р. Мирчев от БАН, инж. Коларова (ЛЗС-София), инж. Михайлова (РУГ-София), инж. Чорапчиев (ДЛ “София”), инж. Тома Белев (ДПП Витоша), инж. Христов (ДПП Витоша), доц. Пенчева (ЛТУ София), инж. Добрев (МОСВ), инж. Стоев (РИОСВ), Петър Янков (БДЗП), Сергей Дерелиев (БДЗП), Андрей Ковачев (СДП Балкани), Димитър Василев (Екоклуб 2000) и Морис Уотърхауз (Кралско дружество за защита на птиците – Англия).
Заседанието се открива с изказване на инж. Стоев, последвани от изложения и аргументи от научната общност в лицето на професор Цанков и д-р Мирчев, според които възприетата от институциите тогава позиция да не се прави нищо, е грешна, тъй като опитът от други огнища е показал, че те не се ограничават до тясна локация и водят до унищожаване на мащабни горски площи, следователно човешката намеса е наложителна с цел опазване на резервата и парка. Мнението на академиците е подкрепено от експертите от ЛЗС-София, РУГ-София, ДЛ София и Лесотехническия университет.

Към този момент, очевидно от протокола, комисията върви към вземане на решение да се осъществи план за намеса и ограничаване на каламитета. Повратната точка е изказване на д-р. Хубенов от института по зоология към БАН, който изброява 4 причини умрялата дървесина да не се пипа – малка площ към този момент, статутът на резерват, създаването на прецедент и разглеждането на бедствието като възможност за наблюдение на процесите, така че в бъдеще да се вземат по-обективни решения. Хубенов е подкрепен бурно от всички представители на зелените НПО-та. Според Андрей Ковачев, унищожената гора на територията на резервата няма да бъде унищожена екосистема, т.е. дори цялата гора да умре, там пак ще има нещо за наблюдение – каквато е целта на резервата. Тома Белев се намесва с предложението да не се прави нищо, освен мониторинг – което е и прието в крайна сметка.

16 години по-късно е очевидно, че допусканията на “експертите” на зелените НПО-та и на д-р Хубенов са били грешни и екологичната катастрофа не просто е излязла от пределите на резервата, но е засегнала цяла Югозападна (и не само) България. Унищожената от корояда гора на територията на природен парк Витоша е над 12 000 декара, а на територията на цялата страна – между 300 хил. и 1 млн. декара. Каламитетът в Югозападна Бългаия е тотално “изпуснат” и държавата днес не просто няма ясен план как да се справи с катастрофата, но е и под въпрос дали изобщо има възможностите да го направи. Поставената от зелените НПО-та практика да не се прави нищо пък утвърждава още повече бюрократичната процедура по отговор на такива бедствия, като през последващите 16 години тя става дори още по-усложнена, поради създаването на допълнителни регулации. Понастоящем, дори и всички власти да успеят да се разберат с консенсус и НПО-тата да не създават обструкции, институциите могат да реагират след минимум 60 дни на подобно бедствие – т.е. след като короядът вече е започнал да се размножава масирано.

На 14 юни 2017 г., министър Поражонов повдига темата за корояда и унищожението на горите на най-високо ниво в Министерски съвет. Според него, “действията, които са правени до момента не са били най-ефективните, меко казано”. Министерство на земеделието и храните изготвя план за борба с бедствието, който предстои да бъде представен публичен. Борисов контрира с молба да се започнат дискусии с НПО-тата и да се изиска от тях да създават планове – пореден пример за опънатия от премиера политически чадър над зелените НПО-та, непредставляващи нито гражданското общество, нито научната и експертна общност.

С други думи, правителството през 2017 г. ще помоли същите хора, създали еко-катастрофата през 2001 г., да я спрат. Все едно да помолиш вълка да ти развъди овце.

Министър-председателят 3-ти мандат е време да разбере три неща:

1. Обгрижваните от него зелени НПО-та не ги интересува природата. Те доказано не разбират от опазване на околната среда и нямат това за цел – това са корпоративни бизнеси за усвояване на над 200 млн. евро във всеки програмен период
2. Зелените НПО-та не представляват гражданското общество в България – видно от финансовите им отчети, те са кухи с нулев или близо до нулев членски внос.
3. Нищо държавническо няма в решенията на премиера по отношение на околната среда да се основават на страх от “зелени” протести.

Ако Борисов не разбере тези три неща, то е много вероятно срещу неговото име в учебниците по историята да се запише най-тежката екологична катастрофа в модерната история в България, довела до унищожаването на цялата иглолистна гора на възраст над 30 години у нас. Или по-простичко казано, около хубавите български магистрали ще остане само мъртва българска гора.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Ако държвата не беше кликнала толкова лесно и не беше далал толкова власт в ръцете на Белевистите, това нямаше да се случи. Сега ще се чудят как да оправят поразиите на този престъпник.

  2. Дано еко министерството провери добре тези развилнели се псевдоекелози и кухите им проекти, чрез които точат милиони.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.