Тази година градчето в Северна Турция е културна столица на тюркоезичния свят

Нищо чудно, ако не сте чували за Кастамону. Този град не се намира нито на Егейското, нито на Средиземноморското крайбрежие на Турция, където са най-известните й курорти, а във вътрешността на страната, на 230 км северно от столицата Анкара и на 170 км южно от Черно море. Център е на едноименна провинция, в която са съсредоточени най-големите дърводобивни и дървопреработващи предприятия на страната. Тук се произвеждат всичкият ламинат на южната ни съседка, както и плоскости за мебелната промишленост. А това е така, защото Кастамону е един от най-гористите райони, покрит с иглолистна растителност. Градът се намира на 800 м надморска височина и свежият боров въздух се усеща късно вечер, когато стихне трафикът.

До Кастамону може да се стигне най-лесно по въздуха, защото има летище, с прекачване в Истанбул. По шосе от Истанбул пътят е 500 км на изток през планини и отнема повече от 6 часа. Най-предпочитаният маршрут е откъм Анкара, защото е изградена магистрала, а преди няколко години е пуснат тунел през

планината Илгаз

който съкращава пътя с един час. Тази планина е особено важна от географска гледна точка, защото на север от нея, където е и град Кастамону, климатът е коренно различен - усеща се влиянието на Черно море. Тя и другите планини наоколо крият живописни каньони и водопади, богато биоразнообразие, което е под наблюдението на международната мрежа PAN Parks. Не случайно тук са насочени новите усилия на местната и държавната власт за развитие на туризма – културно-исторически, пешеходен, рафтинг, велосипеден, конен... Почивката не е само море, все пак.

Тази година Кастамону беше избран за културна столица на тюркоезичните народи и една от проявите бе

празникът Невруз

за посрещане на пролетта. Това се случи на 21 март, с настъпването на астрономическата пролет, а преди седмица – на 3 и 4 април - част от изпълнителите, танцували и пяли на площада в Кастамону, гостуваха в Пловдив и София, като преди това бяха обиколили и други балкански страни.

Пъстра гледка представляваха участниците от двайсетина държави, автономни области и райони, предимно от Азия, с техните национални костюми, а площадът, за който казват, че е един от десетте най-важни в Турция, защото на него са се вземали отговорни държавнически решения, трудно побираше напиращата публика. Сред цялото културно многообразие изненадват два момента – специалните гости, сред които министърът на културата и туризма г-н Нуман Куртулмуш, се чукнаха с шарени яйца (било символ на разпукващата се пролет) и прескочиха огън (нещо, което у нас се прави на Сирни заговезни).

А защо точно Кастамону беше център на празника Невруз? Защото в този град, намирал се някога

на Пътя на коприната

но останал дълги години изолиран от цивилизацията, са съхранени особено добре традициите и културата на Анадола. В Кастамону, който се е появил през Средновековието, но се е развивал най-вече през 18-и, 19-и и 20-и век, има запазени над 3000 стари къщи. Някои са реновирани и превърнати в музеи, ресторанти, ханове, други предстои да бъдат възстановени, но под строгото наблюдение да се запази архитектурата им.

За живописните пазарчета и покритите базари около джамиите няма да говорим, но не можем да не надникнем в няколко музея. Като този на шапките например. Идеята за него дошла от... Кемал Ататюрк. Той обичал да идва в града, дори прекарал тук известно време през 1925 г. Та веднъж дошъл с мека европейска шапка, което довело модата на този тип мъжки аксесоар, а по-късно – и до създаването на музей. Там могат да се видят например каскетът на Бюлент Еджевит и бомбето на Сюлейман Демирел. Има и дамски капели от началото на 20-и век.

В Кастамону се намира единственият запазен хан за камили, който впечатлява с внушителните си размери и доказва, че именно оттук са минавали керваните. В града можете да видите нагледно как се правят традиционни покривки с щампи, как се произвежда

прочутата халва на конци

която буквално се топи в устата. Всичко това се майстори на ръка. Впрочем, Кастамону е известен със своите готвачи. Оттук са вземали хората, които приготвяли храната на султаните и отговаряли за това с главата си. И сега готвачите на най-възловите места в държавата са от този град. Напълно сме съгласни с избора на властта, след като опитваме няколко традиционни ястия...

В късния следобед е най-добре да се качите до часовниковата кула, откъдето се открива прекрасен изглед към града и крепостта от византийско време на отсрещния хълм, и да изпиете чаша чай или турско кафе. В далечината се вижда джамия, пред която е паркиран... самолет. Оказва се, че е кафене. Часовникът също има своята история. Изработен в Страсбург, той бил поставен в Истанбул през 1889 г., но жената на султан Абдул Меджит, уплашена от звъна му, който е като камбана, пометнала и казала, че не го иска. Така часовникът бил преместен в Кастамону, за радост на туристите.