Противопоставянето: САЩ и всички останали

Наблюдаваме ли края на една хегемония?

Една държава, поради безпрецедентна жажда за ресурси и капитали, успя да получи презрението и подозрението на всички

Промените в света са неизбежни

Проследяване изгряването на една империя, влиянието u върху света, както на ниво икономика и военна мощ, но най-вече на ниво култура, език и духовност - като най-истинското наследство на една държава и мерило за нейното величие. Това е основата на новата книга на д-р Станислав Бачев „Параметри на пост-американския световен ред” на издателство Изток-Запад, която вече е на пазара. Авторът доказва, че здравината на меча и големината на армиите са преходен, но задължителен елемент от изграждането на държавната мощ. Липсата на исторически опит, високомерието и усещането за изключителност, но и липсата на адаптация са тези фактори, които предначертават залеза на империята. Оформянето на новия пост-американски световен ред и възможностите пред държавите и съюзите са основния фокус на изследването, в което границите са края на XIX, целият XX и предизвикателствата на XXI век.

През последните десетилетия светът се намира в състояние на постепенна и необратима промяна. Това означава, че експериментът за наложения модел за еднополюсен свят, започнал с края на Студената война, се провали. Светът, в който живеем познава множество противопоставяния през годините: цивилизация - варварство; християнство - езичество; демокрация - комунизъм; Запад - Изток, и т. н., но в това ново време успя да назрее и да придобие общ характер за пръв път противопоставяне от нов тип: САЩ - всички останали.

Една държава, поради своето безпрецедентно влияние, но и безпрецедентна жажда за ресурси и капитали, успя да постигне още нещо, което никой друг не е постигал - успя да получи презрението и подозрението на всички. Този резултат се случи последователно и не като еднократно събитие, а бе разгърнат в рамките на много години. Дискурсът върху идеята за пост-американски световен ред задължително означава, че преди това е имало ред, който по своя характер е бил американски. С глобално влияние и размах, които не са виждани преди това в историята. Историята дава по един такъв шанс, а този, който САЩ получиха с края на Студената война бе успешно проигран и провален, поради редица причини. Състоянието на историческа незрялост и липса на съзидателен инстинкт е една от първопричините за незнанието как да бъде оползотворена подобна изключителна отговорност - да си първи и единствен хегемон на планетата. Състоянието на Европа като инстинкти, релфекси и светоусещане е резултат на развитие и бурни процеси в период от над 2000 години, докато в САЩ този исторически опит липсва. Историческата младост и изключително взривното достигане до състояние на световно влияние лишават държавата и нейния елит от време за осмисляне на уроците на историята. Липсата на реална война от световен характер на собствена територия също оказва влияние върху възприятията, но и създава неспособност да се издържа на гледката на катастрофата на войната. Липсата на подобен опит, но и арогантното самообявяване на изключителност са причината за неосъзнаване на необходимостта от социалната държава. По примера на тази, която виждаме изградена в Западна Европа или в Скандинавските страни. Собствените вътрешни проблеми - от обществени и социални, вече и до административни, провокират външни силови проявления чрез предизвикване на нестабилност и хаос, но и създаване на конфликтни зони.

Израстването на САЩ до световен хегемон е свързано изцяло със състояние, при което вътрешното съдържание не отговаря на външната форма. Липсата на духовна готовност на собственото общество и разликата с нагласата на елита, чрез възприетата идея за универсалната империя в нейното западно разклонение, закономерно водят в дългосрочен план до проблеми, които в крайна сметка означават ранно състояние на залез. Ранно откъснатият зелен плод се оказва и неспособен да узрее правилно. Въпреки състоянието на залез, влиянието на гиганта по своя характер остава все още световно и неизбежно е част от всеки нов модел на регулиране на глобалните отношения.

На този фон през последните 10 години светът стана свидетел как една държава успя да възкръсне и да преоткрие себе си, за да може да се превърне във фактор, без който нито един световен проблем не може да бъде разрешен. Русия, която е прекият наследник и представител на източното разклонение на идеята за универсалната империя, успя да излезе от безвремието след края на Студената война, да се адаптира и да покаже на практика, че криза, която не успее да пречупи дървото, го прави по-силно. Ключът се крие точно в метафората за дървото, което черпи своята сила едновременно от здравите корени на миналото, но използва историческото време правилно, за да може да разгръща своите клони по-високо.

Третата държава, която участва във формирането на пост-американския световен ред е носител на хилядолетна култура и също възкръсна, но дори от още по-дълъг период на потискане и експлоатация от страна на т. нар. Западен, цивилизован свят. Китай успя да надмогне стереотипа за „работилницата на света”, но започна помагайки, да изкупува и търгува влияние на световно ниво. А вече демонстрира, без да натрапва, своя собствен социо-културен модел като алтернатива. Дисциплината, общата енергия и цел, огромният пазар и гигантският размах и мащаби на действие във всички посоки създадоха условията китайската държава да стои в основата на новата архитектура на сигурност в света.

Трите държави оформят модел на сигурност, който придобива формата на триизмерна триъгълна призма, при която основата на трите е най-важна за световния ред и стабилност. Ролите на Европейския съюз, Израел, Индия, Иран, Турция, Саудитска Арабия и на останалите субекти се разпределят в следващите нива на призмата, спрямо своето регионално или локално влияние. Промените в света са неизбежни, а процесите от последните две десетилетия се оказаха финалното подготвително действие. Иронията на историята направи така, че един нов, но и същевременно стар фактор да нанесе решаващия удар по статуквото.

Появата на вирусната пандемия от 2020 г., дали като естествен процес на микросвета да внесе баланс на земята, или като социален и научно-информационен експеримент, все пак успя да постави на изпитание рефлексите и инстинктите на всички държави и общества. Това дава на пандемията от 2020 г. ролята на катализатор за влизането на международните отношения в нов етап. Силата на медийната среда създаде състояние на транс и упойка в световните общества, което направи пандемията подходяща „мътна вода”, позволяваща на процесите в света да продължат своя ход без наличието на съпротивление. Недвусмислен отговор получи и дебата за неизбежната необходимост от възраждането на силната национална държава, която трябва да умее да се справя сама в условия на криза.

Успешната адаптация на държавите, които и преди кризата от 2020 г. участваха в процесите по промяна парадигмата в международните отношения, означава и тяхното сигурно участие в основата на новата архитектура на сигурност. За по-малките държави остава суровия урок, че отговорността към собствения народ означава преосмисляне и промяна на политиката по липса на държава в стратегическите сектори на икономиката. Това от своя страна е свързано с възстановяване на силната образователна система, която е предпоставка за изграждане на общество, подготвено за всяко предизвикателство. Всяка финансова криза, природно бедствие или социален експеримент в крайна сметка притежават и положителна страна като показват недъзите на една система и възможността те да бъдат поправени.

Коментари

Задължително поле