Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Институтът "Пастьор" ще финансира проект на български учени за създаването на ваксина срещу COVID-19. Идеята на учените от БАН и Медицинския университет в София е да намерят онези участъци от вируса, които ще бъдат най-добре разпознати от балканските народи, съобщава БНТ.

Учените започват работа веднага, но техният прототип може да бъде готов до една година. За целите на клиничните проучвания ще се използват ГМО лабораторни мишки с човешки рецептори.

Освен цялата генетична информация, вече се знаят и всички протеини, които новият вирус синтезира и ролята им.

Още повече - вече е ясна посоката и скоростта на техните промени - резултат на адаптацията на вируса към човек. И чак сега си струва учените да заложат своите капани. От института "Пастьор" изглежда са харесали идеята на нашите учени.

"Нашата идея е да намерим такива участъци от коронавируса, които са идентични с участъци от предишни коронавируси. Открита е много голяма хомология между този вирус и предишните които вече минаха като пандемии. Или онези участъци от вируса, които не се променят, за да може разработената ваксина да е актуална по-дълго време. На това търсене са посветени всички учени, но за разлика от останалите, ние няма да се цели в най-видимата част - шипчетата или както още ги наричат спайковете на вируса. Това заяви доц. Андрей Чорбанов от Лабораторията по експериментална имунология към БАН.

Той разкри, че "всички се хвърлят на спайк протеина, защото той действително е най-голямата мишена обаче пък той най-много мутира".

Екипът ще търси структурни протеини от вътрешността на вируса. Хем търпят по слаб мутационен натиск, хем имат достатъчен потенциал да събудят имунен отговор.

"Защо когато вирусът проникне в клетката клетката буквално го смила и го представя на имунната система като отделни негови компоненти. Така че дори да бъде във вътрешността на вируса този протеин, той ще бъде представен във вътрешността на иммунната система.", каза Чорбанов.

Разработката на учените е ценна и заради втората важна селекция - да бъде добре възприемана от балканската популация. "Иначе казано, всяко население има една генетична предпоставка, която в много голяма степен отговаря за индивидуалния имунен отговор. Така че, ние търсим такъв компонент на вируса, който ще бъде разпознат от нашето население.", добави той.

Сега първата стъпка ще е на химиците от медицинския университет в София, които ще впрегнат всички налични данни за вирусните протеини в софтуерен алгоритъм.

Той трябва да даде най-успешните молекули, които от дигиталния свят ще бъдат синтезирани в реалния. Те ще се тестват първо върху клетки, а после и върху специални ГМО мишки, които имат гени за човешките рецептори, мишените на вируса.

Ще отнеме може би година, когато е вероятно дори да сме забравили за тази епидемия. Но със сигурност проектът им ще ни даде възможност да реагираме по-светкавично на следващия ковид.

Коментари

Задължително поле