Проф.д.н.Венелин Терзиев: Знанието е велико събитие

-Проф.Терзиев, Вие сте известен български учен. Как определяте знанието като категория?

-Много документи определят взаимоотношенията и позициите в образованието и науката – от закони и поднормативни документи, до правилници, стандарти, обикновени правила и още много други. И всеки един такъв документ си има точно и определено място по смисъл и съдържание. В определената рамка всеки се развива, свързан с тези системи – учител, преподавател, учен... Което е необходимо,  но и недостатъчно условие, за да бъдеш добър учител, преподавател и учен. Учителят, преподавателят, ученият преподават, разпространяват, споделят знание. А то, знанието, е особена категория. То не е плод или зеленчук, който да продадеш или размениш. Знанието е „велико събитие“ и към него така и трябва да се отнася човек – като към нещо велико. 

-Какви са особеностите на знанието?

-В Оксфордския английски речник знанието е дефинирано като: факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло или осведоменост, запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация.
Да знаеш означава и много, и малко. Знаеш много, но затворено в личното пространство знанието остава само индивидуално притежание. Носи относително малка полза за околните и за обществото. Силата на знанието е в неговото споделяне – изречено, разпространено, преподадено или написано. Колкото по-голямо пространство заема знанието, толкова по-полезно е за обществото и за неговото развитие, то се превръща в живот. Споделеното знание стои в основата на човешкото оцеляване и развитие. Споделеното знание ражда нови идеи, създава възможности и перспективи, премахва граници, създава нови продукти, отваря врати на всяко развитие. В бизнес средата споделеното знание е безценен ресурс и е двигател за функционирането на пазарните взаимоотношения, от което винаги печели крайният потребител.
И не е случайно, че се създават отворени образователни, научни пространства, които дори влизат в рамките на политически и социални инициативи (единно европейско образователно пространство, единно европейско изследователско пространство и т.н.).

-Как се споделя знание?

-За да споделиш знанието – трябва да го владееш, трябва да имаш не само чуждото знание, което си осъзнал, осмислил, върху което си разсъждавал, но трябва да добавиш мнение, коментар, или свое знание, постигнато чрез собствените ти усилия. Знанието се споделя по много начини, дори често необозначавани като такива. Преподавателската и научна работа се определят като основни в споделянето на знание. 
За да преподаваш, разпространяваш и споделяш с други знание, се изискват умения, опит, компетенции, владеене на комуникационните канали, различни усилватели и др., които няма как да се прочетат или открият в законите и правилата. Отвъд документите се изисква определена и качествена творческа енергия, отдаденост, себераздаване, разбиране, съпреживяване, съпричастност, неутолима жажда за познание, неукротим дух, откривателство, неуморимост, непрекъснат стремеж към усъвършенстване, непримиримост и много други чисто професионални характеристики. 

-Кой учен може да се нарече и добър преподавател?

-Да бъдеш добър преподавател не е необходимо да прочетеш страниците на учебника от катедрата, да зададеш правилните въпроси, за да оцениш ученика или студента, да прекараш нормативните часове в аудиторията и лабораторията и да напишеш определен брой публикации, с които да вървиш по пътя на академичното израстване. Да бъдеш добър преподавател и учен е мисия, която носят в себе си малцина. И не случайно казвам, че да бъдеш добър преподавател, значи да умееш да споделяш знанието така, че то да достигне до много и да достигне по начин, който ще провокира ново знание. Тогава има смисъл и значение да се живее за и със знанието. За споделящите знанието това е същност и смисъл, то е тяхно верую. Дали всеки е способен на това? Да се отдадеш до степен на изчерпване или да не си способен на това. А дори и да нямаш – по редица причини – тази възможност, е въпрос на същностно развитие. 
Но не само с преподаването се споделя знание. Споделяне на знание се осъществява по много начини извън училището и университета. И тези методи съвсем не са по-маловажни, защото именно те създават среда и мрежа за непрекъснатост на процеса. Отдавна това е измислено и ние прилагаме тези методи без да се замисляме върху значимостта, която носят, върху ефектите, които създават, върху влиянието, което определят. Конференции, семинари, конгреси са местата, където се споделя знание. Едно и също знание може, и е добре, да се споделя на много и различни форуми. И в това няма нищо лошо и неестествено. Едно и също знание може да се опише в много научни, и не само научни списания, и в това също няма нищо лошо. Така то достига до много по-голяма и разнообразна аудитория, като намира своите ползватели и потребители. Така то провокира нови идеи и създава последователи. 


-Нуждае ли се знанието от последователи? 

-Да, за да бъде споделено, знанието трябва да има своите последователи. В противен случай как определени идеи, мисли, съждения или тези ще достигнат до определена общност и как те ще се превърнат в необходимост от потребяването им. И това е принос, който не всеки може и умее да прави. Много модно днес говорим за „инфлуенсъри“. Няма по-голям „инфлуенсър“ от споделеното знание. Стига да му дадем шанс и да не го ограничаваме – поради неразбиране на смисъла и стремеж да го поставим в рамки. И още по-лошо – да му сложим вериги, които ще го задържат само и единствено там, където някой е решил, че е неговото място. Имало е и такива времена и периоди, но днес, се надяваме, че те вече са отминали.
Днес, в прехода на автоматизираните системи към дигитални, разпространението на знанието се осъществява по различни начини, способи и методи от преди век. Естествено, най-важният от тях е ученето – формално, неформално, информално, което се осъществява в и извън училище. Нещо повече – училището е подпомогнато от изключително много допълнителни методи за разпространение на знания – организирани или неорганизирани, индивидуални или групови. Много преподаватели, учени, изследователи, управленци и различни специалисти разсъждават по тази тема и винаги има нещо различно и интересно в техните мнения по отношение на различните видове знания и различните пътища на тяхното разпространение. 
В същото време много администратори не само разсъждават, но и създават правила, по които знанията се разпространяват и споделят, а когато всичко се постави в определена рамка, то залинява и носи относително малка принадена стойност. Когато администратори създават рамката „ти можеш – ти не“, „ти получаваш – ти не“ и тази рамка се формализира до степен на фаворизиране или елиминиране, до степен на създаване на приятелски кръгове, до степен на създаване на една академична прослойка без особен принос към знанието, но с възможности за разпределяне на влияние – тогава и знанието губи основното си предназначение, губи страшно много. Губи, защото администраторът си „изработва“ бонус от всеки, който стои под него в йерархичната зависимост, за да стане „видим“. Няма значение на кое място в списъка на авторите си, но важна е бройката. 
Истинското знание не признава този модел. То се опитва да излезе на повърхността по друг начин – неформално, лично, със собствен почерк. То влиза в собствените си обувки, влиза в нови аудитории, излиза пред нова публика и изпълнява мисията на споделянето и разпространението. Дали този тип знание ще получи титла или признание е въпрос на подход. Може би, но не е много сигурно! Дали този тип знание е полезно? Да, защото създава. Не е ли споделяне на знанието участието в различни конкурси, чрез които се стремим да привлечем млади хора към учителството или към науката? Защо го правим? Защото днес сме в дефицит на лидерство в знанието. Младите хора се привличат с авторитети, не с администратори. Авторитетите не споделят, за да се харесват, а за да създават последователи на знанието. Те са новатори, те са различни. Биват харесвани, ако са атрактивни, ако знаят много, ако умеят да общуват, ако носят харизмата на знанието, което притежават. И не е ли това нов прочит? 
Знанието, което се разпространява чрез различни форми – като книги, списания (от най-различен характер), вестници, електронни платформи и интернет, означава запознатост с определено съдържание, информация, относно фактология от най-различен характер и позволява да се прояви разбиране, асоциативност, разсъждения, възприемане, откриване. От знанието тръгват определени и различни процеси. Естествено, всички тези разсъждения не провокират нарушаване на правилата, но търсят онази промяна, която ще създаде нови модели на споделяне на знанието. Управлението на знанието, изкуственият интелект са част от този неочакван, но и незаобиколим процес. 
Всеки използван метод за разпространение на знание може да се нарече споделяне на знание. И според мен, именно споделянето на знанието го прави живо, активно, полезно, работещо, ефективно, осигуряващо развитие не само на съответния фактологичен ресурс, но и изграждащ нов такъв. Всяка преподавателска дейност, независимо къде – в училище, университет, център за обучение, научна структура –  е дейност по разпространение и споделяне на знание. Но не всеки, който го прави, стига до върха на споделянето. Споделянето на знанието е мрежова дейност, като мрежата се разраства до огромни размери, изискващи строга систематизация и окрупняване по тематичност, за да може да се обхване и за да може да продължи развитието. 

-Как се обогатява знанието?

-От една страна преподавателите и учените преподават знание, натрупано до момента, от друга страна, изразявайки собствено мнение или добавяйки собствени изследвания и проучвания, те го обогатяват и доразвиват. При малко по обем знание, каквато е била ситуацията в началото на натрупването същото, всяко новооткрито знание обикновено е носело името на този, който го е добавил. Така са се появили много закони в науката, които носят имената на откривателите си. Така викът „Еврика“ е достигнал до много хора, но дали един подобен вик днес е постижим с една публикация, която ще се прочете от ограничен кръг хора (а в някой случаи само от авторите)? При натрупването на огромни бази знание, които дори трудно се систематизират, това не винаги се случва, или се случва само при особени случаи на сериозни открития и приноси. Признаването на приноса на всеки, който е добавил макар и малко ново знание, се осъществява по друг начин. Така цитирането на приноса се превръща във важен елемент от оценката на приноса в развитието на знанието. 
Днес, когато знанието и науката заемат огромно пространство в икономическия, социалния, научноизследователски живот и въобще в общественото развитие, то проследяването на приносите става все по-трудно. Да оцениш приноси за развитието на знанието преди теб, преди твоята собствена работа, е не толкова важно за документирането, колкото е важно от гледна точка именно на признанието, на етичността в отношението към всеки, дал част от своето собствено развитие на развитието на знанието. Затова оценката на приноса е неразривно свързана със споделянето на знанието. Разликата в оценката и споделянето се състои в това, че оценяваш и предаваш оцененото знание като оригинал, но в споделянето влагаш собственото разбиране или създаваш „ново развито знание“. „Смятам, че всеки от нас има полезни знания, които може да сподели с другите и трябва да го прави при всяка възможност, за да помогне на следващите, поели по същия професионален път – така, както и той е получавал помощ и напътствия от свои по-опитни колеги в началото. Опитът ми показва, че най-добрите програмисти, дизайнери, бизнес собственици, коучове и др. много обичат да отговарят на въпроси и да помагат на хора, които тепърва започват професионалния си път, сменят кариерата си или имат нужда от друг тип помощ. Те обаче рядко са питани, защото много хора смятат, че тези експерти са „недостижими“ и се притесняват просто да им пишат и да зададат въпроса си“, казва Силвина Фурнаджиева, основател на сайта. (www.edinvapros.org).
Споделеното знание става част от всеки творчески път, т.е. можеш да споделяш с различни аудитории, правиш го по различен, адекватен на тези аудитории начин и това е част от участието ти в процеса. И тук всеки начин е важен, всеки начин е стойностен. 

-Регулируем процес ли е споделянето на знанието?

-Споделяме знанието устно и писмено. В устното споделяне можем да пропуснем имена, дати, позиции, но не е същото в писменото споделяне. Там всяко име и година са важни. За да спазим не само етичните норми на признанието на постиженията, но и да дадем онази систематизация, която е важна от фактологическа гледна точка. Там е важно и всяко авторово мнение, което не е „взето“ от никого, т.е. – това са собствено създадените знания, които стават част от общото. И тук се срещаме с понятията „цитиране“, „автоцитиране“, „плагиатство“, автоплагиатство“ – стряскащи термини, които могат не само да объркат споделянето на знанието, но могат да объркат и нечия съдба. Първите два термина, разбира се, са преодолими и в някои случаи „преизползвани“ – дали от презастраховка, дали от стремеж да се създаде престиж по отношение на аналитичността. Когато става въпрос за използване на методите на публикационната дейност, това може също да се изрази чрез споделяне на свои предишен опит (изследване) и всъщност всяка следваща работа се явява надграждане на предходната. Такова споделяне може и се прави не само еднократно и то не нарушава по никакъв начин нормите за разпространението на знание. И това е важно, защото именно това се явява не само споделяне. Това е надграждане и става част от общото развитие на знанието. В днешната наука това се нарича самоцитиране.
Другите два термина са близки до гилотината на учения и преподавателя или до изпращането му в не особено благоприятна група, която го бележи като вреден, дори отива по-далеч – дамгосва го до изхвърляне от системата. „Не-плагиатството“ е умение, „плагиатството“ е неумение в споделяне на знанието. Вярно е, че никой няма право да се кичи с чужди постижения и с чужди знания. Въпрос на отчитане обаче е дали това чуждо знание е обогатено и доразвито, дали създава стойност, дали носи полза на обществото.
Но за „автоплагиатството“ ми е трудно да дам определение – автор плагиатства от себе си... Ако плагиатството е ползване на нечий труд буквално, то автоплагиатството е ползване на собствен труд – буквално. Нещо като автоимунно заболяване. Боледува ли знанието от това? 
Знанието боледува, но не от това, а от неумението да го придобиваш, от непознаване на стойността му. Знанието боледува от ограниченост, от това, че голяма част от призваните да го споделят са затворени системи, защото толкова могат. 
А знанието се лекува единствено със споделяне и с привличане.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони