На 23 април 2019 да почерпят

Британка беше убита в Нигерия след отвличане

Започна аварийното укрепване на пътя за Рилския манастир

Двумоторен самолет се разби в Тексас, загинаха шестима души

Льо Пен влиза в съюза на Салвини Коалицията вече обединява формации от 7 евродържави

Топло време с облаци и дъжд ни очаква утре

Цената на бензина се повишава преди Великден

Заловиха 36 мигранти, опитали да прекосят Ламанша с малки лодки

Всеки втори готов да нарушава закона Хората с по-високи доходи са по-склонни да влязат в сивата икономика

Осмокласник зове за интересно преподаване със стари помагала Георги от Шумен подреди изложба с над 300 експоната

Трябва ли работодателят да освободи служител с право на пенсия

Пиян полицай предизвика катастрофа на пътя Пловдив-Карлово, задържаха го

Тостер за снимки и ходещо кошче създадоха БГ ученици

Порожанов обеща реформи, за да си запази поста (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 април 2019

Проф. Ангел Димитров: 5-ото заседание на българо-македонската комисия беше разочароващо Дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше, каза историкът

Приключи петото заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси. На него двете страни обсъдиха учебниците и дебатираха около личността на Гоце Делчев. „Тази среща беше по-скоро разочароваща, а дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше“, каза по БТВ историкът проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на комисията от българска страна.

Той уточни, че предложеният текст е бил свързан с чествания на събития и личности от общата ни история.

„Те не разговаряха с нас за личността на Гоце Делчев. Разговорът беше изместен в един друг контекст след живота му. С един социологически и почти политически ракурс, в който трябва да се обясни колко е важен за македонския народ и как се е превърнал в символ“, обясни проф. Димитров.

„По думите му когато се проявява едно нежелание да се допусне тема за разискване, това преминава онази граница, която създава добрата атмосфера за истинската работа.

„Ако не беше нашето настояване да свършим поне малко работа, нямаше да може да отхвърлим и тази малка част от учебниците, които разглеждахме. Нашите възражения бяха в няколко посоки. Неточната употреба на историческата география – тоест карти, които не отговарят на времето, което илюстрират. Имаше неточни определения и на някои от племената, които бяха обявени за македонски, а те не са такива“, обясни историкът.

„Една от основните ни забележки е начинът, по който е третирано посещението на апостол Павел, който създава две християнски общини и има свое послание към тях. В интерпретацията в македонските учебници става въпрос за македонски народ, че създава македонска църква и че македонците станали християни и когато дошли славяните, те приели веднага името македонци и затова били превъзхождали съседните народи“, обясни още проф. Ангел Димитров

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.