На 31 март 2020 да почерпят

Рибите да обърнат внимание на близките си, а Овните да избягват пътувания – Дневният хороскоп на Алена

Лекарствата срещу COVID-19 (ИНФОГРАФИКА)

Със секс да избием глобата за разходка! Сайтът Pornhub обяви официално, че плаща по $3500 за аматьорско видео

Разширяват Монако за повече луксозни домове

Правителството прие измененията в държавния бюджет за 2020 г. Предвижда се изтегляне на до 10 млрд. лв. държавен дълг

Продажбите на жилища в Сингапур се увеличават

Две жени са пострадали при катастрофа в Благоевград

Третият тест за коронавирус на Ангела Меркел също е отрицателен

Колумбийски бунтовници слагат оръжието

Отсрочват заемите на няколко стъпки Започват с 2-3 месеца, а при необходимост ще има удължаване за мораториума

Меган и Хари приключиха със задълженията си към кралското семейство

Компаниите не променят плановете си

КПП-та и пеши патрули в Бургаското гето

Военен кораб с 1000 болнични легла пристигна в Ню Йорк, за да помага в борбата с коронавируса

Проф. Ангел Димитров: 5-ото заседание на българо-македонската комисия беше разочароващо Дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше, каза историкът

Приключи петото заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси. На него двете страни обсъдиха учебниците и дебатираха около личността на Гоце Делчев. „Тази среща беше по-скоро разочароваща, а дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше“, каза по БТВ историкът проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на комисията от българска страна.

Той уточни, че предложеният текст е бил свързан с чествания на събития и личности от общата ни история.

„Те не разговаряха с нас за личността на Гоце Делчев. Разговорът беше изместен в един друг контекст след живота му. С един социологически и почти политически ракурс, в който трябва да се обясни колко е важен за македонския народ и как се е превърнал в символ“, обясни проф. Димитров.

„По думите му когато се проявява едно нежелание да се допусне тема за разискване, това преминава онази граница, която създава добрата атмосфера за истинската работа.

„Ако не беше нашето настояване да свършим поне малко работа, нямаше да може да отхвърлим и тази малка част от учебниците, които разглеждахме. Нашите възражения бяха в няколко посоки. Неточната употреба на историческата география – тоест карти, които не отговарят на времето, което илюстрират. Имаше неточни определения и на някои от племената, които бяха обявени за македонски, а те не са такива“, обясни историкът.

„Една от основните ни забележки е начинът, по който е третирано посещението на апостол Павел, който създава две християнски общини и има свое послание към тях. В интерпретацията в македонските учебници става въпрос за македонски народ, че създава македонска църква и че македонците станали християни и когато дошли славяните, те приели веднага името македонци и затова били превъзхождали съседните народи“, обясни още проф. Ангел Димитров

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.