На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Проф. Виолета Йотова: Десет процента от родените малки деца не наваксват При тях има риск от сърдечно-съдови и ендокринни заболявания още в ранна възраст

Проф. Валентина Йотова е началник направление „Педиатрия“ в университетската болница „Света Марина“ – Варна, детски ендокринолог с две дисертации на тема „Малки за гестационната възраст деца и техният постнатален растеж“. От 2016 г. е директор на Варненския експертен център по редки ендокринни болести.

Дори да не са родени преждевременно, част от децата са по-мънички на тегло и ръст от нормите, приети за тяхната гестационна възраст. Те може да са родени в 38-а – 42-ра гестационна седмица, но ако имат тегло под 2,600 кг за момчетата и под 2,500 кг за момичетата и ръст съответно под 48 и 47 см, се водят малки за гестационната възраст.
От тези мъничета 10% не наваксват в растежа си. Тази популация е еднаква в света, процентът е константен и това е доказано от много години. При родените малки деца има повишен риск от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания в относително млада възраст, предупреждава проф. Йотова. Изоставането в растежа се преодолява, когато децата бъдат навреме обхванати, проследени, когато се избегне затлъстяването, което е много често при тях около 8-годишна възраст, обърне се внимание на прекомерно ранния им пубертет и когато за част от тях има подходящо лечение с растежен хормон.

Това беше и темата на лекцията на проф. Йотова, която тя изнесе на Седмата национална конференция по неонатология, състояла се тази есен в Бургас.

Лечението е до завършване на растежа

„Децата, родени малки за гестационната си възраст, имат право на лечение, което да бъде реимбурсирано. От 2004 г. това се прави по света. При нас е регистрирана тази индикация, може да се купи хормон на растежа официално, но той не се реимбурсира. Което практически прави лечението невъзможно“, казва ендокриноложката и добавя, че на фона на сегашните медикаменти, които се водят скъпоструващи – в онкологията, хепатологията, ревматологията – растежният хормон е останал като прашинка по отношение на цена. Но от гледна точка на самото семейство, цената му (количеството зависи от килограмите на детето и неговата възраст) е от 500 до 2000 лв. на месец. Тя се плаща до завършване на растежа на 12-14 години и често е непосилна за близките.

„У нас обикновено „Българската Коледа“ е тази, която подава ръка, но ние, ендокринолозите, не смятаме, че това е правилно, защото инициативата трябва да е насочена към животозастрашаващи единични случаи, необхванати от системата. Не е редно да покрива перо, което здравната каса трябваше да покрие още преди много години“, казва проф. Йотова.

Хормонът се прилага ежедневно с инжекция при децата, родени малки за гестационната си възраст, след 2-годишна възраст и до завършване на растежа. Предстои да бъде въведен медикамент, който ще се поставя веднъж седмично, което е много по-удобно. Децата, които са родени без хипофизна жлеза и не могат да произвеждат както растежен хормон, така и щитовидни хормони и хормони на надбъбречните жлези (защото дирижиращите хормони от хипофизата ги няма), трябва да приемат растежен хормон през целия си живот – просто след завършване на растежа дозата спада драстично, но тя е жизнено необходима.

Достъпно в цяла Европа, у нас – не

„До 2-годишна възраст 90% от децата наваксват, и то още в 3-ти – 6-и месец, особено ако са хранени както трябва – обяснява проф. Йотова. – Но доказано в нашата популация, както и в шведска, естонска, латвийска и др., има 10-11 процента, които не наваксват. Като се има предвид, че около 7% от децата у нас се раждат малки за гестационната възраст, 10% от тях е 0,7%. От тях не всички имат нужда от лечение, но това вече е обект на преценка на детския ендокринолог. В никакъв случай няма да претовари здравната система и за мен е необясним фактът защо нашата здравна каса все още се противи. От много години водим преговори с нея. Имаме писма от най-различни институции, където неизменно получаваме отказ с неясни аргументи. И никой не може да обясни защо лечението е достъпно в цяла Европа, включително в страни, които не са членки на ЕС, като Македония, а у нас това не може да стане.“

Причините да се раждат мъничета

могат да бъдат различни – от плацентарна недостатъчност, през заболявания на майката, млада първескиня, тютюнопушене, алкохол. Полът и етносът нямат значение.

Детето може да не е родено малко за гестационната си възраст, но да има рядко генетично заболяване, което да забавя растежа както по време на бременността, така и след раждането. Такова е например синдромът на Силвър-Ръсел, от което в България страдат между 30 и 100 деца. Те също трябва да се лекуват с растежен хормон. Някои са диагностицирани чак на 10-12 години. Просто този, който се е срещнал с болестта, която е рядка, не я е познал.

„Затова навсякъде се създават центрове за редки болести, където са събрани специалисти в различни области – казва проф. Йотова. – Смятам, че това, което правим тук по отношение на редките болести, улеснява диагнозата и подобрява живота и съдбата на тези хора. За всяка диагноза се изгражда мултидисциплинарен екип, където съответният специалист няма нужда наново да бъде обучаван, а той вече има необходимата компетентност. Това е смисълът на цялата европейска система за редки болести, която се развива много успешно.“

„Има и система за клинично менажиране на пациента, чрез която могат в защитено виртуално пространство да се правят консултации и това силно скъсява пътя до европейските специалисти и европейската здравна система. Това е абсолютно безплатно“, допълва тя.

У нас има два експертни центъра – единият се ръководи от проф. Захариева в София, другият – от проф. Йотова във Варна. В момента нашите експерти работят по проект „Партньори за растеж“ и се надяват в рамките на 2 години да се създадат експертни центрове на 5 места в страната – 2 в София и по 1 в Плевен, Пловдив и Варна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.