Разпитват години наред най-добрия ни експерт по СПИН заради внесените в страната клетки, заразени с ХИВ

Носи ХИВ в дамската си чанта, а не зашит в подгъва на полата

За проф. д-р Радка Аргирова с чиста съвест може да се каже, че е нашият най-добър вирусолог. Но това признание не й пада от небето - то идва след дълги години учене, труд, упоритост, отстояване на собственото мнение, преодоляване на пречки от професионално и лично естество...

Преди много години, повече от 20, когато у нас се разпространи болестта СПИН и се заговори за нея като за “чумата на ХХ век”, отидох да взема интервю от проф. Аргирова (тогава доцент) в лабораторията, която оглавяваше и която се намираше точно срещу Централния софийски затвор. “Сега съм тук, а съм била и отсреща”, каза ми тя и така за първи път чух невероятната история на тази смела и отдадена на науката жена. Днес нейният живот е описан в биографичната книга “Псевдоним Вирус с окраска диверсия” с помощта на журналистката Юлия Пискулийска. Книгата, която се чете почти като криминален роман, бе представена на 16 декември пред многобройна публика от лекари, здравни медиатори, музиканти, писатели, артисти, журналисти - пъстро присъствие, каквито са и интересите на проф. Аргирова.

А защо е това заглавие? Защото така е наречено делото, образувано срещу вирусоложката от Държавна сигурност. В него има и едно донесение, в което е наречена

“човек с маниакално самочувствие”

- защото вярва в собствените си познания и сили на вирусолог...

За съжаление, за мнозина тя ще остане само жената, донесла в епруветка вируса на СПИН в България през 1985 г., но преди да го получи като подарък от известния френски професор Гало, тя е извървяла много дълъг път.

Родена е на 4 ноември 1944 г. в несъществуващото вече село Ковачевец, Поповска околия. Зодия Скорпион, но както е известно, скорпионите жилят само когато се отбраняват, иначе са емоционални натури, макар да не го показват. Баща й е лекар, основател на Катедрата по патофизиология в Плевенския медицински университет. Майка й завършва ветеринарна медицина. Леля й е химичка, работила навремето с Асен Златаров. Може би от семейството идва интересът към биохимията и медицината, а и изобщо към ученето - от четвърти клас учи английски, после руски, немски, френски, латински.

Бъдещата вирусоложка отива по разпределение в Габровската болница през 1969 г. Неин дом става кабинетът по кардиология - спи на кушетката за прегледи, дрехите й са окачени на теглилката. През това време се подготвя и взема изпитите за аспирантура в Москва, в Института по вирусология “Ивановски”. Там започва от

миене на епруветки и грижа за лабораторните мишки

а следобед превежда научни статии по специалността от английски.

Въпреки желанието й да остане в Москва, трябва да се върне в България. Спечелва Хумболтова стипендия и през 1980-1981 г. специализира във Фрайбург, Германия. Там работи при доц. Хунсман, останал с отлични впечатления от нея.

През лятото на 1985 г. д-р Аргирова участва в конгрес по ретровируси и левкози у животните и човека в Хамбург, където се запознава с проф. Гало. Той я пита защо България и въобще източноевропейските страни са все още бяло петно на картата със СПИН в Европа, а тя му отговаря, че не разполагаме с тестове за диагностицирането му. А за да разработим тестове, трябва да имаме самия вирус-причинител на болестта. Тогава проф. Гало моли немския си колега доц. Хунсман да й даде от неговите клетъчни култури, произвеждащи вируса.

И така д-р Аргирова се качва на самолета с две контейнерчета - едното със заразени с ХИВ клетки, другото - с незаразени. Носи ги в дамската си чанта, а не в епруветки, зашити в подгъва на полата, както по-късно ще плъзне мълвата. Безценните клетки отнася в лабораторията, където работи в момента - в Института по обща и сравнителна патология към БАН. Тъкмо там за първи път

ще се сблъска със страха от неизвестното

проявен тъкмо от колегите й. Наистина за тази смъртоносна инфекция още не се знае нищо - как се предава, няма ли опасност за работещите с вируса, какви са биологичните му особености.

Естествено, веднага се намесва и Държавна сигурност - как така вирусоложката е донесла в страната непознатия вирус, за който се говори, че е опасно бактериологично оръжие! И се започва - писане на обяснения, даване на показания, грижа за опазване на клетъчната линия, която се оказва нежелана в института и е преместена в лабораторията по чума в Инфекциозна болница.

За зла беда по същото време млада жена от института се разболява от светкавично протичащ хепатит и умира за два дена. Веднага тръгват слухове, че е виновен новият вирус. Д-р Аргирова трябва да обяснява на колегите си, че не е възможно той да изскочи от епруветката и да прелети 60 метра, колкото е дълъг коридорът.

Все пак в ДС се намират хора, които оценяват, че страната има нужда от вируса и от диагностични тестове. Издадено е нареждане от най-висока инстанция

“вирусът, клетките и Аргирова да останат живи”

Сутрин лекарката дава показания в ДС, следобед размножава клетки в лабораторията. Срещу нея се сипят доноси, пречат й. Въпросът стига до ЦК на БКП, предлагат да я изключат от партията, защото създава психоза сред колегите си. Колко сила и убеденост в правотата си трябва да имаш, за да устоиш на всичко това!

Най-после през 1987 г. е създадена Централна лаборатория по СПИН към Националния център по заразни и паразитни болести. Оглавява я проф. Аргирова - до 1998 г., когато пак в резултат на неразбирателство лабораторията е разделена на две и се създава нова Лаборатория по ретровируси, занимаваща се само с научна работа - нещо като “девета глуха”. Завеждащ е проф. Аргирова. В момента вирусоложката работи в клиничната лаборатория на болница “Токуда”.