Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 15 октомври 2019

Искат такса „водомер” Предстои обсъждане на идеята

Българи в Англия купуват жилища у нас заради Брекзит Брокери им продават по два-три имота наведнъж

Прогнозират по-висок икономически ръст Вдигането на заплатите има най-голяма роля за добрите резултати

Откриха невзривен боеприпас в столичния квартал „Левски“

Ердоган: Турция няма да спре да изкоренява терористичните организации в Сирия

Трима братя са сред пострадалите при катастрофата с диво прасе в Бургаско

Председателят на ВКС плаши колегите си с дисциплинарки, ако не решат правилно делото Полфрийман Лозан Панов си позволи да притиска върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов и Надежда Трифонова "максимално да съкратят срока си за произнасяне" за свободата на австралиеца

Привлякоха като обвиняема жената, задържана за убийството в Костенец

Каракачанов: Във ВВС тече активен процес на поддръжка и модернизация на наличната техника

Жертвите на „Хагибис“ са вече 56

Пътешествие до три дестилерии в Шотландия ще спечели посетител на Уиски Фест София 2019

Комисар Мария Габриел: Университетите имат ключова роля за запазването на Европа като световен лидер в науката

Книга за Живков изчезна за ден от щандовете

Проф. Иван Черноземски изумил Нобелови лауреати Прочутият онколог и бивш здравен министър навършва 85 г.

На 17 февруари големият наш лекар и учен-онколог проф. Иван Черноземски навършва 85 години. По този повод публикуваме със съкращения откъс от книгата на публициста д-р Тотко НАЙДЕНОВ, посветена на професора.

Всеки живот, независимо дали ще бъде кратък или дълъг, полезен или вреден за хората и обществото, започва със задавено проплакване, известяващо началото му, последвано от жадното поемане на първата глътка въздух. Този най-велик за всеки човек миг става за Иван Николов Черноземски на 17 февруари 1933 г. в София. Прадядото Юрдан Ненов (1825-1903) е първият учител на Иван Вазов. Известен за времето си книжовник, общественик и поборник. Наскоро след Априлското въстание е арестуван и заедно с други 25 съграждани – изпратен на заточение в Мала Азия. Едва оцелява.
Когато се връща в Татар Пазарджик, Юрдан заварва жена си със седемте им деца в чужда турска къща. Тяхната собствена, една от най-видните в града, е запалена от бягащите от руските войски низами, заедно с богатата библиотека. Радват се на завръщането му, но са останали без петаче, буквално с едни дрехи на гърба си.
Дъщерята Влада се задомява с Иван, заселил се в Карлово от пловдивското село Черноземен. Създават и отглеждат дете – Никола, който ще стане баща на бъдещия професор. Синът му Иван се интересува повече от литература и история; математиката го отегчава. Печели литературния конкурс на Втора мъжка гимназия. Мечтата му е да следва във ВИТИЗ, в току-що създадената Катедра по театрознание. Бащата го разубеждава: „Няма по-стабилна професия от медицината”.
Като добър син, Иван склонява. В целия Медицински факултет нашумява

случката с проф. Никола Шипковенски

емблемата на българската психиатрия. Вместо да го затрупа с похвали, Иван откровено му посочва някои неясни текстове. И световноизвестният учен, изумен от досега несрещаната смелост и дръзка откровеност на един студент, му пише шест плюс (при петобалната система).
Иван завършва медицина в София (1957) със златен медал. Привилегията на първите трима по успех лекари е, че имат право да избират къде ще работят при задължителното разпределение. Посочва Белослатинска околия. Назначават го за главен лекар на участъковата болница в село Габаре. После го преместват в Попица. За няколко месеца го хигиенизира. Оборудва и лаборатория.
През 1960 г. печели конкурс за редовен аспирант по експериментална онкология при Научно-изследователския онкологичен институт. Не го смущават слуховете за предварително набелязания победител. Стъписан от убедителните отговори, които селският лекар дава на всички въпроси, „шефът” абсолютно безпринципно настоява този кандидат да бъде… скъсан. Но членът на комисията, педиатърът проф. Георги Панчев, чийто най-добър кръжочник е бил Иван, вместо послушно да се съгласи, за да не си навреди, изрича крилатата фраза: „На себе си бих написал двойка, но не и на Черноземски!” Тогава всички с облекчение поставят своите шестици.
Стипендията му е 628 лв. (портиерът получава 630). Кабинетите са, както се пее в песента, „в една мансарда, точно под звездите”. Работи така, че не си спомня да си е тръгвал за къщи преди те да заблестят; понякога – и след полунощ. Публикациите на никому неизвестния аспирант по онкология в известни американски специализирани издания веднага правят впечатление на величията в тази област. Канят го в Осло. Отива със…

сандъче, пълно с препарати от хамстери

Обяснява им получаването на онкологични щамове. И досега работят с тях.
Специално за младия български учен в София идва проф. Ото Мюлбок от Амстердам. Кани го да специализира при него. Остава възхитен от аналитичния ум и упорството, с което този млад човек, с трудно произносимото име, търси свои пътища за диагностициране на рака. Благородният холандски учен се обажда на сър Александър Хедоу, директор на Института за рака в Лондон, за да му препоръча своя сътрудник от неизвестната балканска страна. И става чудото: назначават го. (Още по-голямо чудо е, че властите в България го пускат, и то заедно със семейството му.)
С проф. Уорвик работят по изключително важна тема, ново магистрално направление в онкологията! И за пръв път в света правят впечатляващо значимо откритие. Публикацията им в американско списание (1969) предизвиква сензация. Лично при авторите пристигат двама нобелисти и старателно си записват интересуващите ги допълнителни данни. Вероятно дори за пръв път чуват името „България”. Така бъдещият професор Иван Черноземски, тръгнал като лекар от затънтените врачански села, разяснява научните си открития на световноизвестни лауреати на Нобелова награда…

Обратно в родината

Тук всичко е по старому – застой, тъпчене на едно място, слаба мотивация. Завистта – отделно… Научил за пристигането му, го посещава колега от Враца. Иска да го заинтересова с Балканската ендемична нефропатия – специфичната за този район болест, която бързо води до хронична бъбречна недостатъчност и до 50, дори 100 пъти по-честа поява на рак на бъбрека. Предизвикателството е ново, интересно. Няма начин да не се включи и нашумелият английски специализант. Предоставят му попската къща в с. Краводер, в която оборудва чудесна лаборатория. И автомобил – да обикаля обхванатите от болестите села.
Създава цяло направление, за което се разчува и в чужбина. Идват мастити учени от Русия, Англия, Франция, САЩ. Сред тях – и знаменитият професор по епидемиология на рака – самият Никълъс Дей от Кеймбридж. Едната седмица събират данните по места, следващата ги анализират в Онкологичния център в София. И дават най-неприятния, но неизбежен съвет: ако искат да живеят, хората трябва да се изселят.

Страданието е еднакво и за комунисти, и за демократи…

Ще изброим телеграфно по-забележимите жалони в наситената биография на проф. Черноземски. Специализации в Амстердам (1965), Лондон (1968-1970); Лион (1982); Бетезда, САЩ (1988). Над 200 научни и научно-практически публикации, включително 28 монографии. Експерт към СЗО, директор на Националния раков център (1987-1990; 1995-2000), главен републикански онколог. Създател и дългогодишен председател на Фондация „Борба с рака”, Фондация „Светът”, председател на Настоятелството на „Международна изследователска фондация Хасуми – България”. Министър на здравеопазването на Република България. На този пост работи само 21 месеца (1990-1991) – в правителството на Андрей Луканов, където подава оставка – за първи път в съвременна България, и на Димитър Попов, където го „затрупват” със зам.-министри на СДС. Заявява: „Недопустима е партийност в здравеопазването, защото то е за всички хора, независимо от политическите им пристрастия. Страданието е еднакво и за комунисти, и за демократи, и за земеделци“.
Професорът още не може да проумее защо бе необходимо лечебните заведения да станат търговски дружества, регистрирани по Търговския закон! Та нали там, където Търговията влезе – Медицината излиза?! Това е най-голямата болка на здравния ексминистър проф. Иван Черноземски.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. когато започнах като лекар първата ми заплата беше 124.80,-лв:нъ шофьоръ нъ линейкътъ нъ опашкътъ нъ касътъ му броихъ 196 зелки:съштиът ме потупъ по рамото и подигръвателно ми казъ две -три прикъзки:този тип кръдеши нъ поръзия отъ столъ нъ болницътъ и почти не харчиши зъ манджи:съштият въ почивните дни: ходиши до русе и докарвъши въ мототехникътъ въ града ни жигулетъ:за бензин не харчиши:съшту зъ нафтъ (шофьорчитътъ кръдяхъ нъ поръзия и псувъхъ комунизмъ и кумунистите):имъши волгъ и вилъ нъ 2 етажъ въ едно прекрасно спасело и вилъ съшту нъ 2 етажъ въ Мииииичурин.дойде 1990 и самозъбравилиъ се пролетариат се издъни по митинги дъ скачъ порозовяло озверял.един ден го срештъм след митинг и му викъм:гооооосподине таъ власт нъ байТИтошу беши зъ вас:я върви викъ нъ пушкътъ си майнъ:и отидох лекър в германиъ:връштъм се въ отпускъ и един слънчев ден се зъсичъми нъ плочникъ (bg селяците му викът троооотоар):пиян и бутъ едно раздрънкъно:спряме и плачи:нъоколо хоръ:виикъ:хамалин ти си бил мноооогу прав:азъ съм глупак:цигъните ми окрадъхъ и черчеветътъ нъ вилите:отъ 2 години съм безработен:ръзведох се:тя викъ си е евалъ майкътъ демокрациятъ:не ми стигът пъри за хлябъ:токъ:водатъ :(моъ културологичен отговр след лайнянътъ ария беши:шо не вървиш нъ мамъ си въ пушкътъ и нъ тате си въ гъдулкътъ:(савлям шапка до земи на проф.Ч.)

  2. Хамалин,ти ако си лекар,аз съм професор по медицина да та ева у мангала смрадлив.Ти си ЛЕКУВАН,не лекар.Има голяма разлика!Не забравяй да пиеш хапчетата и говори с доктора ако трябва нещо по потентно или по силна дозировка.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.