Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Проф. Милко Коларов – Маестрото

Снимка: Росен Донев

“Музиката трябва да изрази онова състояние на човека, за което няма думи”, или „…изкуството има смисъл само когато стане изповед”. Цитатите са от издадената наново книга “Записки” на големия композитор и диригент проф. Милко Коларов. Поводът за среща с него е удостояването му със званието “Почетен гражданин на Варна”, след което се зарече: “Отсега нататък се заклевам в паметта на майка си – не искам да получавам награди”.

Две вестникарски страници трудно ще поберат отличията, признанията, наградите и званията на проф. Милко Коларов. Миналата година по предложение на Министерския съвет и с указ на президента той получи орден “Св.Св.Кирил и Методий” – I степен с огърлие, за високи творчески постижения и особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството.

През 2015 г. името и творчеството му влязоха в най-мащабната професионална музикална енциклопедия в света – “Гроув енциклопедия”, чието начало е поставено още в 1885 г. Произведенията му, както признават в музикалния свят, са от най-висока класа – музикално-сценични, включително операта “Най-щастливият човек”, балетът “Корени”, вокално-симфонични, камерна музика, хорови цикли, театрална музика за над 30 постановки.

Изпълнявани са и записвани в Русия, Италия, Великобритания, Германия, Турция, Япония, САЩ, Южна Корея и т.н. За по-лесно -само в Африка не са изпълнявани негови творби, както се посочва в предложението към ОбС на Варна за почетното звание от Инициативен комитет с най-изтъкнатите артисти, художници и интелектуалци, между които Грациела Бъчварова, Стоимен Стоилов, Альоша Кафеджийски, Калуди Калудов. 9 пъти е композирал творби специално за Международния музикален фестивал “Варненско лято” с условие в договорите, че премиерите ще бъдат по време на най-стария български фестивал за класическа музика във Варна. На тазгодишното издание Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров изпълни неговата “Токата”, пак премиерно, посветена на 120-годишнината от рождението на големия Панчо Владигеров.

Проф. Милко Коларов е завършил “Композиция” в Музикалната академия в София при Панчо Владигеров и е последният ученик на нашия велик композитор. “Това бяха точно 10 години – от есента на 1968 г. до внезапната му смърт на 8 септември 1978 г. След като се дипломирах, почти пет години живях и в дома му… това са най-красивите, най-щастливите ми години”, пише в спомените си Коларов. И цитира своя приятел поета Христо Фотев, който му написал на салфетка, докато търкат дънки на Каваците, следния стих: “и пак сънувам оня светъл хаос, неподозирах, а съм бил щастлив”, с който музикантът слага за финал на първата си книга “Недовършена анкета”.

Коларов е учил и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев и през целия си живот отдава дълбок поклон на своите двама учители и кумири. Затова известният писател и литературен критик проф. Светлозар Игов ще напише “Бях силно впечатлен от това отношение към “учителя” в професионален смисъл…. ме не толкова пиетета на Милко към неговите учители, а трепетът му от лабораторните (ако мога така да ги нарека) тънкости на творческия труд”.

Извън музиката и сцената Маестрото проявява непримирим и чепат характер. Особено срещу “институционализираната посредственост”, срещу злорадството на бездарника, срещу всички “мушмороци” в културното службогонство и властта. Не пести остри думи за “дребните им околийски борби”, за чиновниците, злобата и ненужните протоколни събития. На държавниците дава пример с големия английски политик Уинстън Чърчил, на когото предложили в най-тежките години на Втората световна война да съкрати парите за култура, за да спести финанси. А той възкликнал “Ако ще съкращаваме култура, то тогава за какво воюваме?!”.

Проф. Милко Коларов е бил диригент на Варненската филхармония, на Варненската опера и зам.-главен редактор на Радио София-БНР. Близо 20 години е ръководил Габровския камерен оркестър и по негова инициатива се създава фестивалът “Дни на камерната музика” в града. Бил е диригент на Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна, преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”. Ръководи създадения от него Камерен ансамбъл “Симфониета”, с който винаги участва в ММФ “Варненско лято”, както и в концерти и матинета за над 17 000 слушатели и свои фенове. Заедно с проф. Лари Уайт от САЩ и с проф. Марин Чонев ръководи майсторски класове на над 300 американски студенти от всички щати зад океана. Неговото “Скерцо за флейта и пиано” влиза в задължителната програма на предстоящия международен конкурс за флейтисти в четири категории през октомври. Както се изрази приятелят му докторът по социология Любомир Кутин -творбите му стават канон.

А за себе си Маестрото казва: “Никога никого не съм искал да изпреваря. Аз просто си вървя по пътя. По своя път. И толкова!” А за щастливите си срещи с големи и интересни хора добавя: “Тогава горях свещта, запалена от двете страни”.

 

В католически брак с литературата

С българската литература аз имам католически брак, той не може да се разтрогва, казва проф.Милко Коларов, автор на две книги. Сред любимите му писатели е Емилиян Станев, с когото се познава от студентските си години. Ценни са му приятелствата с покойния поет Петър Алипиев, с Христо Фотев, с Радой Ралин, с Николай Хайтов, със Светлозар Игов. Възхищава се от графиката на Стоимен Стоилов, благоговее пред красотата и таланта на Невена Коканова.

 

За него

Заслужено признание, той е роден за музиката

Поздравление за почетното звание. Напълно заслужено за един чудесен музикант и композитор. Милко Коларов е роден за музиката!

Оперната певица Александрина Милчева, мецосопрано

 

Чест е за Варна, че е избрал да живее тук

Музиковедите говорят за него като за “ясновидец, който съзира невидимото и долавя нечутото”, “разсъждава от отвъдното” и “иска да пречисти чрез музика многовековните болки на българската духовност”, а за творчеството му като за “вик на болка от всичко, което преживяваме като съвременници”. Чест е за Варна, че Маестрото е избрал да живее тук, макар че е имал много пъти възможност да остане в чужбина. Голям почитател съм на тревожната чувствителност на творчеството му, на изяществото и финеса, с които дирижира матинетата на оркестър “Симфониета”.

Кръстина Манолова, преподавател-филолог, внася предложението на Инициативния комитет за почетен гражданин

 

В ораторията „Април 1876” блика огромният му талант

За мен Милко Коларов е един голям музикант със свое ярко присъствие в българската музика. Ораторията “Април 1876” е едно много талантливо произведение, написано с безупречно професионално майсторство, в което блика огромният му композиторски дар.

Големия композитор проф. Панчо Владигеров

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.