Проф. Надежда Сейкова - Реална Мелпомена

По повод своята 90-годишнина проф. Надежда Сейкова - един от най-уважаваните професор-доайени на НАТФИЗ бе удостоена с почетен знак на президента на Република България за значим принос към българската култура и духовност.

В трудна година за изкуството и театъра десетки възпитаници на НАТФИЗ не пропуснаха да отдадат почит към своя обичан преподавател проф. Надежда Сейкова. Преди дни тя отбеляза 90-тата си годишнина и точно на празника си получи отличие от държавния глава Румен Радев.

Почетен знак на Президента на Република България се връчва на личности, доказали значими заслуги в своята област, както и за приноса им към общественото развитие и просперитета на нацията. Уважаван творец, режисьор и всеотдаен педагог, проф. Сейкова оставя ярка следа в националната култура и академичното образование за театър.

“Това ми е била пътеката - учителско дете, което да преподава и да прави театър. В това отношение мисля, че съм много щастлива - всичко, което го исках, аз го реализирах в театъра”, казва с усмивка проф. Сейкова на 90-тия си рожден ден. На празника десетки от нейните ученици лично дойдоха да є целунат ръка, а тя с достойнство и завидна енергия прие купищата цветя.

Проф. Надежда Сейкова с право може да се нарече живата история на театъра, на който отдава близо седем десетилетия. Нейните ученици наричат себе си “сейковчета”, а сред тях са най-успешните и разпознаваеми лице на българската сцена. Създадените от проф. Сейкова творци генерират движението на българския театър и съвременната култура. Всички те разказват и до днес за уроците, които са научили от нея и не пропускат да я споменат с благодарност.

За повече от 60 години педагогическа дейност е “отгледала” над 400 актьори. Само в НАТФИЗ, до пенсионирането си през 2002 г. проф. Сейкова работи с 14 випуска и повече от 250 студенти. Нейни възпитаници са Христо Мутафчиев, Красимир Ранков, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Мариан Бачев, Мария Каварджикова, Руслан Мъйнов, Гергана Стоянова, Янина Кашева, Маргарита Божилова и много други. Вероятно няма театър в страната, където няма нейни ученици.

Надежда Сейкова е родена на 28 февруари 1931 г. в Луковит, в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски (специалност “Режисура”) и Стефан Сърчаджиев (специалност “Актьорство”) през 1954 г., във випуска на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Вили Цанков и Рангел Вълчанов.

Става асистент в Народния театър, а след това в НАТФИЗ, като асистент на проф. Морис Бениеш. Няколко години по-късно взима самостоятелен клас, а след това е избрана за първата и засега единствена жена ректор на академията - в периода 1981-1987 г.

След като се пенсионира през 2001 година проф. Сейкова продължава да работи като преподавател в Свободния университет във Варна, в Благоевград, в Пловдив, с деца от SOS селища в село Дрен и Театралния колеж “Любен Гройс”. Тя е сред основателите на столичния театър “Сълза и смях”, където дълги години е режисьор.

Сред своите ученици проф. Сейкова е известна като страстен любител на пътешествията. Посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка с участия във фестивали и конференции. Създава над 100 театрални постановки на българските и международни театрални сцени.

За сметка на безспорните и неизброими успехи на сцената, в личен план проф. Сейкова има тежка съдба, но въпреки това успява да запази висок дух, енергия и оптимизъм и на 90. Загубва двете си дъщери в рамките на три години, а през 2015 година я блъска кола точно пред дома ѝ, две месеца е в болница, а възстановяването продължава още дълго. Но и тогава нейни ученици и приятели не спират да я посещават и да є помагат.
“Студентите не ми даваха възможност да остарея във възгледите си и усещанията си за света. Трябваше да вляза в тяхното мислене, в тяхната съвременна чувствителност и заедно с това да им предам моите познания за света на театъра, моята житейска философия, естетика и морал”, казва проф. Сейкова и по всичко личи, че е точно така.

 

Даде ни пълна свобода

Много са истините, които ми е разкрила, няма как да изведа една или две. Беше важна атмосферата, която тя създаде. Грижеше се за нас, с майчинско чувство, чувстваше се отговорна. А ние имахме задължения, трябваше да сме винаги подготвени. Голям късмет имахме. Имахме и пълна свобода да правим каквото искаме. Работехме с колкото си искаме режисьори в НАТФИЗ и това създаде страхотна работна атмосфера, което всъщност беше най-важното, за да станем свестни артисти.

Захари Бахаров, актьор

 

Най-добрият педагог

Надежда Сейкова е най-добрият педагог и професионалист, когото познавам. Тя е този режисьор, който може да накара всеки актьор да даде всичко от себе си. Тя не само ме търпя до последно, но ме накара да си повярвам. Това, което знам, го дължа на нея. Благодаря Ви, проф. Сейкова - за силата, която вляхте у мен, за вярата, която ми предадохте и затова, че направихте от мен личност със собствено аз.

Янина Кашева, актриса

 

Покани ме за асистент

Работех в една фирма за недвижими имоти. Рано сутринта ми звънна телефонът и се обади проф. Надежда Сейкова. Каза ми: “Спешно трябва да те видя”. Каза ми: “Искам да ми станеш асистент”. Не бях готов за такава покана, казах, че имам друга работа. Това беше преди двадесет и няколко години. Вече имах три деца. И така осем години бях асистент на проф. Сейкова, на шестата година получих звание - доцент.

Веселин Ранков, актьор

 

Тя ни е втора майка

Всички ние, нейните ученици, имаме по две майки - родната, която ни е родила и тази, която продължава да се интересува от съдбата ни. Преди три години реших да водя проф. Сейкова на море. Заведох я на изгрева, тя пристигна до водата и започна да крещи с пълно гърло, това е 5,17 ч. - ето ме море, Гергана ме доведе, обичам те море!

Гергана Стоянова, актриса 

Печели редица престижни награди

Проф. Надежда Сейкова е носител на престижни национални и международни отличия, сред които орден “Стара планина” - I степен, за изключителни заслуги в областта на културата (2011), голямата награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство (2014), “Икар” за изключителен принос към българския театър (2016). Едно от най-ценните си признания получава през 2019 г. - почетна награда за театрална педагогика на френската академия за театър и кино “Флоран”. Отличието є бе връчено лично от председателя на академията Франсоа Флоран.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети