Шефът на “Teлeлинк” купи хърватски TV доставчик

Готвят нов превод на български на Истанбулската конвенция Терминът "джендър" предизвиквал неразбирания

Кучета водачи издъхват от миша отрова Лабрадорът Марвин се мъчил 10 дни, но не могли да го спасят

Посланик Бойко Коцев: Русия и ЕС ще си сътруничат за миграцията

Милен Керемедчиев: Япония иска споразумение за свободна търговия с ЕС

Пак намериха невзривени боеприпаси Петолъчката

Общинският съветник от БСП Огнян Стоянов в Горна Оряховица: Общината се готви да плати 80 000 лева за втори анализ на въздуха

Пореден магистрат от СГС печели дело срещу дисциплинарно наказание, поискано от Лозан Панов

Разследват майка, държала дъщерите си под ключ в Свищов Съсед разкрил на полицията къщата на ужасите

Протести в Сливен срещу закриването на две училища

Вучич отива в Косово заради убийството на Оливер Иванович

ИАГ: 148 акта написаха горските инспектори за седмица

Закопчаха в съдебната зала подсъдим и го отведоха в затвора Извършителят бил много жесток - изгорил жив гларус и набучил главата му на ограда

БЛС: Съдът обяви за нищожни лимитите на болниците за 2015 година

Проф. Никола Георгиев – Повелителят на езика

Литературоведът професор Никола Георгиев – един от най-забележителните интелектуалци на днешното българско време, стана на 80 години. Повече от 45 години той е преподавател по теория на литературата в Алма Матер. Вдъхновил е толкова много учители, любимец е на поколения филолози в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, които слушат лекциите му с истинско благоговение в препълнените зали. А тези лекции са като спектакли.

Наричат професора-литературовед Бога, Господа, малкия Аристотел, ироникът на българското. Има и такива, които го смятат за чудак, ексцентрик и анархист. Бюрото му в кабинет 155 на Ректората все още е Неговото запазено място. Мнозина искат да се докоснат до бляскавия му и пъргав ум, който пробягва по хилядолетията, “хваща” убедителни аргументи, за да хвърли светлина по въпроси от основно значение. Без съмнение, той е сред най-блестящите умове в България. И може би най-големият български литературен теоретик. Вдъхновил множество от учителското войнство, което още ползва методологията му за изследване на литературното произведение.

Винаги несъгласен с властта, неудобен за нея, но затова пък обичан безрезервно от студентите си през годините. Заклеймен от комунистите като дисидент и структуралист, а от демократите като “човека, който не ни подкрепи”.

Когато го питат за книгите, казва: “Не помня какво съм прочел. Май всичко съм забравил, но нещо остана и което остана, наричам култура.” Сигурно, за съвременните млади, 80-годишният професор е абсолютен чудак с всичките си странности. Дори смята живота си за напълно безинтересен за околните. “Това е лично пространство”, и толкоз.

Ръководил е Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии от 1991 г. Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания… Автор е на над 20 книги, изследванията му са издавани в множество чуждестранни издания на немски, полски, словашки, чешки, съброхърватски език. Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, носител е на Хердеровата награда за литература през 2000 година.

През годините след 1989-а са му предлагали какво ли не – да стане посланик, културно аташе, дори е канен за президент. И винаги е отказвал. “Някои от колегите ми станаха народни представители, посланици, министри, но аз като магарето от “Чифлика на животните”, който и да дойде да обещава, и каквото и да прави, то знае, че ще влачи, че нищо трайно добро няма да стане.” Така обяснява той решенията си. И притурва, че това не бива да ни прави пасивни и дори отрицателно настроени към революциите. “Преживяването на революциите е голямо преживяване”, убеден е професорът.

През август 1990 г. публикува статия във вестник “Култура”, в която недвусмислено говори, че особено значителни промени в България няма да има. Според него няма как, защото всяка революция и всяка подобна промяна завършва с разочарование. Самият той го преживява в края на 40-те години. Отначало е вярващ в идеите и промените – толкова много, че през 1953-та училището го изключва от младежката комунистическа организация, тогава името й е ДСНМ. Изключват го заради приказки против идеите на комунизма и властта. Напуска училището и върху него остава отпечатъка на подозрението. Намират се хора, които му помагат да постъпи в университета, въпреки препятствията. Там е в курса, който на събрание подкрепя Унгарското въстание през 1956-а.

Никола Георгиев е убеден, че човек не бива да се поддава на ценности и да се прекланя пред тях. Каквито и да са те. Смята, че трябва да търси независимост. Като преподавател, е преживял два незавършени опита да го уволнят през 60-те и 70 -те години. На няколко пъти му заповядват какво да не преподава – “разни буржоазни идеи”. Отказва и да стане член на комунистическата партия. “Добре, друг път”, му казва тогава насаме партийният секретар.

Стреми се да отстоява своето верую и при тоталитарната, и при “демократичната” диктатура, както той я нарича. Няма мобилен телефон и не ползва електронна поща. “Не съм имал, нямам и няма да сложа джобен телефон. Когато изляза от къщи на самотна разходка или приятелски разговор, не желая да нося със себе си въже, искам да съм свободен. Телефонът отчуждава. Днешното време загуби самотата си. А самотата е вид свобода.” Това признание на 80-годишния проф. Никола Георгиев не е бунт. А разбиране за живота.

 

На изпит – с официално облекло

Професорът държи непременно студентите да се явяват на изпит официално облечени. Дори поставя бележка с предупреждение към тях за това на вратата на кабинет № 155, в който изпитва. Случвало се да връща студенти, защото са си позволили да дойдат по къси панталонки или потници. Самият той винаги впечатлява с изискания си вид. На лекциите му се ходи по-рано, за да се заемат добри места, в аудиторията не се влиза след него, спазва се желязна дисциплина. Изисква студентите да мислят – никога не очаква лекциите му да бъдат наизустени и повторени, а държи да види прочетени и осмислени знания.

 

За него

Бунтар, новатор, енциклопедист

Никола Георгиев на 80? Та той е въплъщение на самия Дух на младостта (Валери Петров). Ако търсим всеобхватния образ на учения, това е той – бунтар, новатор, енциклопедист, любим професор. Той въплъщава диалектиката на крайната толерантност към младите творци и безапелационната твърдост срещу посредствеността и наглата фарисейщина. На многая лета, Учителю!

Професорът по реторика Донка Александрова

 

Отдавна разбрах, че ще даде нещо на Европа

Той излъчва особен финес, който не се връзва със злободневните ни страсти. Още, когато го видях като студент, разбрах, че това момче – какъвто той беше тогава, ще даде нещо, ако не на света, то на Европа. За мен е чест, че го познавам, въпреки че никога не съм бил на неговото високо ниво.

Проф. Андрей Пантев, историк

 

Все още не сядаме на бюрото му в кабинет № 155

В Софийския университет все по-рядко се срещат професори от мащаба на Никола Георгиев. Имам щастието да съм негова ученичка, да работя в същия кабинет, в който беше и той, и почти всеки ден ми се налага да си давам сметка колко се промени всичко, откакто Никола Георгиев се пенсионира. Само допреди десетина години 155-и кабинет в Ректората беше кабинетът на Никола Георгиев. Той приемаше всички и щедро раздаваше идеи, говореше за книги, които е прочел, от него научавахме имена, за които не подозирахме колко важни са. Все още избягваме да използваме неговото бюро в кабинета, защото знаем, че то е неговото запазено място в Катедрата по теория на литературата на Софийския университет.

Проф. Амелия Личева, негова студентка

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Невероятно изклю4ение! – не знаех българин, отказал членство в БКП. Интересно, аз мислех, че съм единствен, отхвърлил покана да стане партиец. Е, възможно, аз дори превъзхождам уважавания г-н професор, защото ми се наложи два пъти да се измъквам в подобна ситуация. Първо през 1969г. -войник в казармата. Комадирът на взвода ми каза за партийно решение-препръка да подам молба за кандидат-партиен член (тогава имаше степен кандидат). Краткият ми отговор „не съм дозрял за такава отговорност“ смути офицера, той не можа да добави дума. След десетина години партийният секретар на завода, където работех, предложи членство. Тогава още се водех член на Комсомола (ДКМС), членския внос касиерката удържаше направо от заплатата и смутолевих: Ами то няма разлика – комсомолец и партиец е все едно, има време . . . През 1989 год. ми беше смешно как мои колеги си хвърляха демонстративно партийните билети и се обявиха за върли седесари-антикомунисти. И така правеха кариери . . .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.