В парламентарната история на България настоящото 45-о Народно събрание ще бъде запомнено със скандалните си изказвания и краткия си живот. Законодателна програма нямаше как да видим, а всичко беше насочено към промени в Изборния кодекс. В последните години липсват оратори и законодатели, които да оставят диря в законотворчеството. Каква е причината експертите да остават на заден план за сметка на политиците, защо изчезна духът на парламентаризма и какви са очакванията към новото служебно правителство на президента. По тези въпроси разговаряме с проф. Огнян Герджиков.

- 45-ият парламент не изкара и месец, проф. Герджиков. Вие с какво ще го запомните? С какво ще остане в историята той?
- Ще го запомня с това, с което ще го запомнят всички - като най-кратко съществувалия Парламент в новата ни история. На второ място с нелицеприятните крамоли, но това не е нещо невиждано по света. Има парламенти, където депутатите се бият помежду си. Слава Богу, още не сме я докарали дотам.

- Скандалите и грубият език ги видяхме, какво ще кажете за законодателната програма на това Народно събрание?
- Законодателната програма беше свръх амбициозна. Патологично амбициозна, бих казал. Тя бе в пълен дисонанс с възможността Събранието да приеме каквото и да е било смислено в този кратък отрязък, с който се оказа, че разполага. Всеки искаше да докаже, че е „по- по-, най“.

- Често сте споделяли болката си от липсата на качествени закони, от приемането им на юруш, от многото промени, които се правят на вече работещи закони. Коя е причината за това - всяка партия на власт има свои интереси, или толкова си могат депутатите - говоря за качеството на самите законодатели?
- Ако нещо е особено противопоказно в законодателния процес - това е бързината. Това е все едно да вдигнеш 200 км в час в центъра на София, включително по завоите. Катастрофата е неминуема. Не знам да има друга държава в света, която толкова често да сменя правилата и то - по средата на играта. Това създава изключителна несигурност в икономиката. Това доведе и до сериозен отлив на инвеститори от България, особено през последните 10-ина години. За мен е една от най-големите язви, които минират развитието ни.

- Това, което казвате, се вижда, самият вие много пъти сте предупреждавали, но гласът ви оставаше като в пустиня. Бихте ли илюстрирали с примери?
- Ето илюстрация, която е достатъчно показателна - Кодексът за социално осигуряване (КСО), който е в сила от 1 януари 2000 г. Настоящият Парламент внесе и прие на първо четене 139-ото (словом: сто тридесет и деветото) му изменение!?! Това е абсолютен световен рекорд. От тази гледна точка социалистическият законодател беше много по-грижлив към законодателния процес. Вярно, законите преди 10 ноември обслужваха различна политическа система, но бяха стабилни. Законът за лицата и семейството и Законът за наследството, и двата от 1949 г., Законът за задълженията и договорите, от 1950 г., и Законът за собствеността от 1951 г., които са в сила и до днес, за 70 години сумарно имат в пъти по-малко промени от КСО, който е на 20 години.

- Гледайки какво се случва в това и в предишното Народно събрание, хората с по-голям житейски опит със сигурност тъгуват по такива блестящи юристи и то със стил, като г-н Гиньо Ганев и проф. Любен Корнезов (Бог да ги прости), като г-н Александър Джеров, г-н Йордан Соколов, да не забравя и вас, проф. Герджиков. Ако в първите години на демокрацията политиците имаха думата, защо днес пак те продължават да я имат, а не слушат експертите?
- Задавате риторичен въпрос. У нас няма уважение към професионализма, към експертността. Всеки втори знае повече за COVID-19, има ли го, няма ли го, трябва ли да се ваксинираме, не трябва ли..., от учените в тази област - от тези, които са посветили живота си на медицинската наука. Приблизително така стои въпросът и със законодателството - висшият пилотаж в правото. Знам как се изготвят законите в едни от най-развитите страни по света - тези от немския правен кръг - Германия, Австрия и Швейцария. Повярвайте ми, няма нищо общо с начина, по който се прави у нас. Там професионализмът е в култ. А при нас е налице неоправдано самочувствие и ентусиазъм на аматьори.

- Знаете ли, и преди 15-20 години имаше противопоставяне, но нещата бяха много по-фини и елегантни, е - имаше и влизане с бутонките, както се казва, но това бяха премислени ходове, имаше надиграване между парламентарните групи и техните юристи, а в последните 4-5 парламента направо е страшно. Кой е виновен за това състояние?
- Радвам се, че сте обърнали внимание, че преди 15-20 години беше по-различно. Бихте могли да инициирате анкета сред бизнеса у нас - кога са се чувствали най-комфортно. Същевременно да направите справка, кога у нас е имало най-много чуждестранни инвестиции. Пак е в този период. Мисля, че това говори само за себе си.

- Няма го духът на парламентаризма, има само кресливото и уродливо лице на политическото противопоставяне, което наблюдаваме повече от 10 години вече.
- Ако трябва да резюмирам в едно изречение - ние сме особено силни в отрицанието и разрушението, и слаби в съзиданието.

- Много се размечтахме, затова да ви върна в нашата си реалност - в последните дни се разгоряха големи скандали, особено един, свързан с бизнесмена зърнар - Илчовски, който обвини премиера и министър Аврамова, че са му искали рушвет. Как виждате този казус, защото той звучи много стряскащо, ако всичко това е вярно?
- Damihifactum, dabotibiius (дай ми факта и ще ти дам правото) - така гласи стара юридическа римска сентенция. Аз няма как да знам дали на зърнаря Илчовски са му искали рушвет или не. Може да са го притискали, но може и да не са. Но не го изключвам.

- Утре (вторник) се очаква президентът да издаде няколко указа - за изборите, за служебния кабинет, за ЦИК. И рулетката да започне да се върти отново. Влизаме ли в спирала от избори, възможни ли са абсолютно различни резултати от тези, които минаха само преди месец и нещо?
- Дано съм лош пророк, но ми се струва, че навлизаме в дългосрочна политическа криза. Следващите избори няма как да дадат коренно различна картина. Най-много да влязат още 1-2 политически формации, с по една шепа депутати, което, най-вероятно, ще доведе до същото зацикляне. Причината за всичко това е, че у нас партийният интерес стои над националния. Преди 20 години НДСВ пренебрегна партийния си интерес и се коалира с ДПС, понеже СДС, естествения ни политически партньор, ни отказа подадената ръка. Резултатът от партийно-политическия компромис е членство в Европейския съюз (жизненоважно за страната ни) и, за жалост, срив в доверието към НДСВ, което постепенно изчезна от политическата сцена, но изпълни националната си мисия.

- Приетите промени в Изборния кодекс включват гласуване само машинно в секции над 300 човека. В последните дни се появиха стряскащи неща, свързани с тези машини - за случаи във Венецуела и т. н. Смятате ли, че наистина това може да опорочи по някакъв начин вота?
- Има хора, които разбират много повече от мен от избори и изборни технологии. Но у мен се заражда въпросът - защо Европа се отказа от машинния вот? Защо, след като в Германия, Нидерландия и другаде, където имаше машинно гласуване, вече го няма. Преди 12-ина години Конституционният съд на Германия го отмени изрично. Случайно ли е? Случайно ли е, че само в няколко държави в света, които не блестят с особена демократичност, има действащ изцяло машинен вот - Бутан, Индия, Бразилия и Венецуела. Тези, които разбират от материята, бият тревога, че това не само би могло да затрудни гласуването, но и, че има потенциална опасност от „бъгване“ на системата. Софтуерните специалисти знаят как може да стане. А може би това и чакат.

- Няма как да не ви попитам за идеята и искането за закриването на специализираните съд и прокуратура. По тази тема трябва да имате желязно мнение - какво е то?
- Може да Ви прозвучи странно, но не съм особено силен в материята съдебна система. Не съм влизал в съд от почти половин век, когато бях стажант-съдия. Но това, което знам е следното: така не се закриват съдилища! Приемам, че може да има проблеми във функционирането им, но нима няма проблеми в останалите сегменти на съдебната система? И така ли трябва да ги решаваме, чрез ликвидирането им? Не знам защо ми наподобява философията на Сталин: „Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем.“ Така и не чух да са се провеждали обществени дебати между професионалисти, да са се поставяли въпроси за евентуални слабости, зависимости и т. н. Как могат да се отстранят? И изведнъж - ще ги закриваме. Прилича на саморазправа с неудобна юрисдикция.

- Вие бяхте служебен премиер, сега предстои да видим ново служебно правителство, какви са очакванията ви към него, колко време може да работи то - макар че работата му е разписана в конституцията?
- Споменах, че според мен, сме само в началото на продължителна политическа криза. Може да се наложи служебно управление, което да продължи много, ама много месеци. Не, че е най-страшното нещо на света. Белгия и Израел, две подредени и много успешни държави, най-добре знаят какво са политически кризи. Бенямин Нетаняху за пореден път се провали в опита да състави кабинет на Израел. За две години на Израел предстоят 5-и поред парламентарни избори. Но страната изобщо не е пред закриване. Ами функционира съвсем прилично.

- България и Израел са две различни вселени в политиката, а и не само в нея, професоре... Но да кажем защо там страната функционира?
- Функционира, защото има икономика и образование, и здравеопазване, и... всичко каквото трябва. А те функционират, защото има, преди всичко, стабилно и качествено законо-дателство. Сходно е положението и в Белгия. И тя бе в повтарящи се политически кризи. Но нито се затри, нито се закри като държава. До към края на миналата година бяха без редовно правителство, счупвайки собствения си рекорд в това отношение. Разделението на фламандци и валонци изглежда непримиримо, но държавата, в която противоборстват, е сърцето на Европейския съюз и функционира напук на проблемите при формиране на редовни кабинети.

- Какво според вас трябва и може да свърши този кабинет извън подготовката и провеждането на честни избори? Имате ли очаквания - повече позитивни или повече негативни са те?
- Известно е, че служебният кабинет е ограничен откъм правомощия, тъй като липсва Парламент и не може да има законодателни инициативи, актуализация на бюджет и др. подобни. Но, въпреки това, служебният кабинет може да направи не малко за България. Пример в това отношение е служебният кабинет на Стефан Софиянски, който, освен че подготви предсрочни парламентарни избори, успокои политическата обстановка в страната и едновременно с това стабилизира финансовата система и българския лев. Това се постигна, чрез изключително навременното и важно решение за въвеждане на Валутен съвет в България (т. нар. Валутен борд). Така че, надявам се, президентът Румен Радев да съумее да подбере оптимален състав на служебното правителство, което, освен изпълнението на текущите задачи, да не позволи трусове, а да стабилизира страната ни. Тя има нужда от това. Наистина има нужда от това.

Нашият гост
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира във Виена и Хамбург. Професор е по търговско право в Алма матер. Депутат от НДСВ и председател на 39-ото народно събрание. Шеф на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ия парламент. Служебен министър-председател от януари до май 2017 г. Носител на орден “Стара планина”.