Съдът е този, който постановява крайния акт – било в наказателното, било в гражданското съдопроизводство, а пък в административното е ВАС. Нека ясно да се каже – прокуратурата не е господар на процеса, такъв е съдът. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата по конституционно-правни науки към Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, бивш конституционен съдия.

БГНЕС: Проф. Киров, как гледате на искането на председателя на ВКС Лозан Панов президентът да стартира консултации и да призове за свикването на Велико народно събрание, което да промени изцяло съдебната власт у нас?

П.К.: Как да го определя? Краткият отговор е – проява на нездрав хумор. Защото г-н Панов е висш магистрат, който би трябвало да е прочел глава 9-та на Конституцията, където са уредени процедурата за нейната промяна чрез Велико народно събрание и правомощията на самото ВНС. За да се свика, обаче, трябва да има законопроект за изменение на Конституцията и то да засяга правомощията, т.е. онази запазена сфера, където ВНС е компетентно. Не може да се свикват консултации. И тук въпросът е: а кой да разработи законопроекта – президентът, парламентарните групи? Кой? Щом инициативата изхожда от председателя на ВКС – нека той да си направи труда, да седне и да напише един законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Очевидно Панов се стреми към политическа кариера. Ангажира се с политически каузи – заема политически позиции и отстоява политически тези, което е в противоречие с неговото място в момента – та той е един от тримата висши магистрати. А по закон е деполитизиран и би трябвало да е политически дистанциран.

БГНЕС: Колко общо са промените на Конституцията в частта й за съдебната власт, какво се постигна с тях и защо винаги фокусирането на вниманието е върху прокуратурата и ВСС, а не толкова върху съдийското съсловие?

П.К.: Подозирам, че мотивът тук е да бъде прехвърлена отговорността за неблагополучията в дейността на съдебната власт единствено по отношение на кадровия орган, или по-точно – на административния орган, какъвто се явява ВСС. Той нито правораздава, нито обвинява, а извършва онази дейност, която по принцип е присъща на Министерски съвет, но тъй като съдебната власт е самостоятелна, а не политическа, затова е и създаден Висшият съдебен съвет. И той да осъществява бюджетната, кадровата, дисциплинарната функции, така че самата съдебна власт да се самоуправлява и да няма намеса на законодателната и на изпълнителната власт. Точно това гарантира нейната независимост и в това е смисълът. Докато прокуратурата се занимава само с обвинителната функция. Всъщност, съдът е този, който постановява крайния акт – било в наказателното, било в гражданското съдопроизводство, а пък в административното е ВАС. Нека ясно да се каже – прокуратурата не е господар на процеса, такъв е съдът. Практически само едно изменение досега и това, което пряко засягаше членството на България в ЕС, не беше посветено на Конституцията. Всички останали промени на Конституцията, които са общо 6, са посветени на съдебната власт. С тях практически нищо не се е постигнало. Така излиза от твърденията на самите магистрати…

БГНЕС: Трябва ли прокуратурата да бъде изведена от съдебната власт и как ще се гарантира нейната независимост? Няма ли по този начин държавното обвинение да стане лесна плячка за лобистки кръгове?

П.К.: Когато искаш да изведеш прокуратурата от съдебната власт, кажи дали желаеш тя да попадне в изпълнителната власт. Защото в много страни, където прокуратурата изпълнява функциите на държавно обвинение, тя е в изпълнителната власт. Това ли искаме да се реализира като модел в България?

БГНЕС: Прокуратурата - извън съдебната власт, ако това се случи, не крие ли рискове обвинението да се превърне в машина за репресии?

П.К.: Естествено, че има такъв риск. Именно това е причината, поради която през 1991 г. се възприе този модел, с новата Конституция, прокуратурата да бъде заедно със съда, отделена в самостоятелна власт, за да не може да се влияе. Защото цялата ни предходна история – от създаването на Третата българска държава, беше съпътствана от това, че съдебната власт бе използвана за политически репресии към неудобните политически противници. И за да се затвори тази страница беше формирана такава съдебна власт, която да включва едновременно независимия съд и независимата прокуратура. За да не може да се влияе политически нито на обвинението, нито на съда. По тази причина и следствието попадна там, макар че след това позицията еволюира и фактически предварителното разследване в момента се осъществява от органите на МВР, включително от митниците и т.н.