Сътрудничеството между висшето образование и практиката е от ключово значение

Вчера в Университета за национално и световно стопанство - най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа, бе открита 98-ата учебна година. Ректорът проф. Стати Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, отговаря на въпроса има ли авторитет висшето образование у нас и лесно ли се взима диплома. Говорим си и за идеите му за реформи.

- Проф. Статев, днес в УНСС се открива 98-ата учебна година. Какви са новостите в сравнение с предишната – нови специалности или други промени?

- УНСС е на прага на вековния си юбилей, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да създаваме кадри не само за науката, но най-вече за практиката – за държавната и местната власт, за финансовата система и реалния бизнес. В палитрата от бакалавърски специалности в шестте професионални направления, в които УНСС обучава, сме покрили на базисно ниво потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на практика се моделира окончателният професионален облик на бъдещия млад специалист. Имаме постоянна и силна връзка със структурите на държавното управление на централно и местно ниво, както и с бизнеса. Всички промени в учебните планове на специалностите и в съдържанието на учебните програми се обсъждат и съгласуват с техни представители. По този начин осъществяваме връзката висше образование – практика, която е изключително важна за бъдещата успешна кариера на нашите възпитаници. На тази база идват и идеите за разкриване на нови специалности. През тази година освен по сегашните 100 магистратури, започваме обучение и по седем нови: „Противодействие на корупцията“, съвместно с КПКОНПИ, „Икономика на вътрешния ред“, съвместно с МВР, „Дигитална икономика“, „Корпоративни стратегии и дигитални трансформации“, „Бизнес лидерство“, „Счетоводство, финансов контрол и финанси с преподаване на английски език“ и „Бизнес и иновации с преподаване на английски език“. В магистратурата „Икономика на отбраната и сигурността със специализация „Ядрена сигурност“ на английски език под егидата на ООН, освен чуждестранни стипендианти на Международната агенция за атомна енергия от 10 страни, през тази година ще се включат и експерти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година успешно работи съвместната ни магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания - „Европейски бизнес и финанси“, която заради Брекзит ще преименуваме на „Международен бизнес и финанси“. Вече работим с Агенция „Митници“ и по съвместна магистратура „Митническа политика и контрол“.

- При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво според Вас се дължи този факт?

- Това не е нещо ново и необичайно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме прием в платено обучение, като особено голям е интересът към дистанционното платено обучение на хора, които вече работят и искат да повишават образователното си равнище. Интересът към УНСС се дължи на много фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното управление и бизнеса, както вече отбелязах, и активната ни комуникация със средните училища. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на престижна и добре платена работа.

- Отчитате ли по-голям наплив от кандидати и каква е тенденцията през последните няколко години?

- Броят на кандидат-студентите в УНСС е относително постоянен в годините, което гарантира запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече - имаме и достатъчно кандидати за платено обучение.

- А при кои специалности има пренасищане с кадри?

- Ако имате предвид грешно разбираната постановка, че трудовият пазар на страната е препълнен с икономисти, финансисти, управленци и юристи и затова техният брой трябва да намалява, а да обучаваме повече математици, физици, химици и инженери, то разговорът е много по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не достигат от първите. Не е перспективно и решението за обявяване на специалностите, в които сега има недостиг от кадри, за приоритетни и за тях държавата да дава по-високи субсидии. Желанието на един млад човек да стане финансист или инженер не се мотивира от парите, които държавaта дава на висшите училища (ВУ), а от съвсем друг комплекс от фактори. Необходим е сериозен анализ кои ВУ обучават „излишни“ висшисти. Необходимо ли е на България в повече от половината университети да има факултети по икономика, администрация и управление? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, държавата да поръчва необходимите й кадри на доказаните университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на правителството и МОН е в правилната посока, но са необходими още по-решителни действия за изпълнението на стратегията за висше образование.

- Мислите ли, че реално би проработила идеята държавата да „поръчва“ на вузовете кадрите, които ще са й необходими през следващите няколко години и да поеме пълната им издръжка, а след това завършилите да са задължени да работят за държавата определено време?

- Не само държавата трябва да си поръчва кадрите, но и бизнесът да финансира тяхното обучение срещу задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната структура. Според мен това ще регулира пазара на труда в страната, ще намали броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младите хора отиват да учат или да работят извън България не защото образованието ни е лошо, а защото нямат сигурност за бъдещата си ефективна реализация на нашия трудов пазар. Системата е много проста – ако наруши договора, ползвалият финансиране ще трябва да върне похарчените пари за неговото обучение на държавата или бизнеса за същото време, за което ги е ползвал. Това силно ще оптимизира и без това оскъдните средства за висше образование и наука.

- Не веднъж сте изказвал мнението, че е нужен единен Закон за висшето образование и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?

- Такъв закон е повече от необходим, за да се преодолеят голяма част от противоречията в системата на висшето образование и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона - за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се управлява институционално, трябва да се приеме отделен закон за всяко висше училище. Практиката показва, че колкото и добър „ремонт“ да се направи например на ЗВО, това неминуемо води до промени в ЗРАСРБ и обратното. Но въпросът не е само за единния Закон за висшето образование и науката, а най-вече за оптимизирането на националния ресурс за висше образование, наука и иновации. Понастоящем той е пръснат в повече от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този ресурс трябва да се събере в един национален фонд и да обслужва пряко националните цели и приоритети.

- След Националната среща за висшето образование, организирана от „Труд“ през юли, в парламента бяха внесени законодателни промени, регламентиращи по-широкото участие на бизнеса в обучението на студентите. Вие бяхте основния инициатор на това предложение – как върви обсъждането на промените и защо те са толкова важни за системата?

- Вече споменах, че сътрудничеството на науката и висшето образование с практиката е от ключово значение. Досега доказани професионалисти от практиката можеха да водят само 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше крайно недостатъчно. Промяната в ЗВО, която вече е приета на първо четене от Народното събрание, дава възможност да им се възлагат до 5-6 учебни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от академичния хорариум с приложен характер. Естествено продължение на участието на практиците в обучението е и предложението те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че прилагането на тази законова промяна ще повиши нивото на практико-приложната подготовка на студентите и ще подобри синергията между висшето образование и практиката.

- Достатъчно добра ли е връзката между висшето и средното образование и как трябва да се работи в тази посока?

- Съветът на ректорите вече започна разговори с Министерството на образованието и науката за разширяване на практиката за създаване на специализирани средни училища в рамките на университетите. Това е едно възможно решение за подбор на елитни кадри още на гимназиално ниво. Например УНСС има готовност, след приемане на съответните законови норми, да създаде в своята структура Национална гимназия по икономика, администрация и управление. Има и друга възможна насока за развитие на връзката между висшето и средното образование – създаване към университетите на група от професионални средни училища. Ще дам пример с Асоциацията на икономическите училища в България, която бе създадена по инициатива на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха само тридесетината специализирани училища, но постепенно се приобщиха и много други, които имат профил, аналогичен на УНСС. Работим в различни направления: наши преподаватели обучават учители, организираме национални олимпиади и състезания, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се приемат без изпит в университета.

- Какво е мнението Ви за твърденията, че в България дипломите за висше образование се взимат лесно, а завършилите нямат необходимата подготовка, за да се влеят по специалността в пазара на труда?

- Това твърдение е невярно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и силни, и слаби университети. Отново се връщаме към вече коментирания въпрос за „излишните“ висши кадри на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги обучават и възпитаниците на кои ВУ се реализират най-успешно по завършените от тях специалности. Проблемът не е в големия брой на ВУ, както често се коментира. По брой ВУ спрямо населението ние сме под средноевропейския стандарт (по който трябва да имаме не 51, а 66 ВУ) и далеч под световния. Проблемът е, че на практика всяко ВУ може да обучава във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничение – всички ВУ, акредитирани в дадено професионално направление, да обучават бакалаври, няколко да имат право да обучават и магистри, и само ВУ, които доказано правят наука, да обучават в ОНС „доктор“. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи поне петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални направления във вече съществуващите ВУ. Много е важно да се приеме и предложението един академичен преподавател да участва в акредитацията само на едно ВУ.

- Изчерпано ли е като форма на задочното обучение и ще бъде ли по-успешно заменено от дистанционното?

- Задочното обучение е рецидив от средата на миналия век, когато за определен период е било необходимо да се създаде критична маса от кадри с висше образование. Няма никаква логика за половината хорариум да се признава същият образователен ценз, както за цял хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра практика на обучение, разтеглено във времето (part-time), но в този случай се изучава същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри). Модерната форма е дистанционното обучение, но за да стане тя ефективна и съпоставима като качество с редовното обучение, е нужна спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение от 2004 г. Необходимо е както има регулирани специалности, така да се определи в кои професионални направления и специалности може и в кои не може да има дистанционно обучение. Ако това не бъде направено, в общия случай то се превръща в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо - след като е дистанционно обучение, трябва ли да има присъствени занятия, или изцяло да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето неотложно решение.

Нашият гост

Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност “Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. - “Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра “Икономикс”.