На 23 май 2018 да почерпят

Първите удари с F-35 бяха нанесени от израелски пилоти

Санкционираха 55 граждани при специализирана полицейска операция в Павликени Образувано е едно бързо производство за нерегламентиран превоз на пътници

Брошури подготвят шведите за война Инструкциите ще бъдат изпратени до всички 4,8 млн. домакинства

10 милиона лева за реклама на туристически райони „Труд” и ведомството организират поредица от кръгли маси за спа индустрията

“Ислямска държава” нападна позиция на правителствения режим в сирийската пустиня и отне живота на 26 войници

Георги Василев, шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА пред „Труд“: Грандовете свикнаха с разочарованието

Газова прошка търси България от Русия Радев поднови поканата си към Путин да ни посети тази година

Доналд Тръмп заяви, че срещата му с Ким Чен-ун може да бъде отложена

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в сряда, 23 май 2018

Марк Зукърбърг пред ЕП: Не направихме достатъчно, за да защитим данните на потребителите

Сотир Цацаров и Цецка Цачева се срещнаха с американския си колега Джеферсън Сешънс

На 20-о място сме по бюджет за отбрана в ЕС Средните разходи за военнослужещ в съюза са 329 евро, а у нас - 93 евро

Двама френски туристи бяха нападнати от маймуни в Индия

БЛС се оттегли от здравната карта

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, пред „Труд“: Държавата и бизнесът могат да регулират изтичането на кадри

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев Снимка: Цветан Томчев

Университетите не трябва самоцелно да решават какви специалности да развиват

– Проф. Статев, според рейтинговата система на университетите за 2016 г. най-много студенти се обучават по направление “Икономика” в страната – те са 52 хиляди. Следват тези със специалността “Администрация и управление” – 23 хиляди, според вас какъв процент от тях намират реализация по специалността си в страната?

– Не знам какъв е средният процент за страната колко от завършилите направленията „Икономика” и „Администрация и управление” работят по специалността си. Но завършващите специалностите в тези две професионални направления в УНСС намират много добра реализация на трудовия пазар. Това е една от причините нашият университет винаги да запълва държавната си поръчка и интересът към него да не спада въпреки демографския срив. Затова неслучайно УНСС получи единствената специална награда за най-голям принос в българската икономика за 2016 г. в стандартизираната класация „Комплексна оценка“ на рейтинговата система.

Но дори да не знаем точния процент, е ясно, че има проблем в структурата на държавната поръчка по професионални направления, която е основата на структурата на завършващите висшисти. Не е нормално в повече от половината от общо 51 висши училища в страната да се изучават тези две професионални направления и държавата години наред да им дава такъв прием на студенти, какъвто те искат, въпреки че години наред те да не го запълват. Нужна е гъвкава държавна политика, която да определя държавен прием, който е реален и необходим, а не колкото иска всеки университет. И да го дава на доказаните университети в дадено направление.

– Възможно ли е специалността „Икономика“ да изчерпи ресурса си и да стане второто право (все повече студенти записват право, но и не намират реализация)?

– Всяка държава има нужда и от прависти, и от икономисти, и от инженери, и от лекари, и от всички останали специалисти с висше образование, необходими за функционирането й. Въпросът е как държавата регулира този процес с ограничения ресурс, с който разполага. Не считам, че е правилна политиката да се редуцира „производството” на икономисти за сметка на това на инженери, защото това е грешна „политика на махалото” – след 7-8 години може да се окажем в обратната ситуация – с повече инженери и по-малко икономисти. Нещо повече – трябва да е ясно какви икономисти (финансисти, счетоводители, трудовици, отраслевици и т.н.) и какви инженери (ядрени, хидроинженери, хардуеристи, софтуеристи и т.н.) са в повече и кои са недостатъчно.

Добра е държавната политика, която започна МОН с премирането на университетите, които обучават най-добрите кадри в съответните професионални направления, като им дава по-голяма субсидия за по-високо качество (според Стратегията за висше образование през 2020 г. 60% от субсидията на университетите трябва да се дава за качество). Но са необходими и по-смели съпътстващи решения. Например с договор държавата да поеме пълната издръжка на необходимите й кадри (включително стипендия и общежитие) срещу ангажимент след завършването пет години те да работят за нея.

– Може ли да се постигне тясна връзка между бизнеса и образованието, така че университетът да произвежда готови кадри за индустрията?

– В това отношение има известно неразбиране. Университетът не е ПУЦ (професионално-учебен център), който подготвя кадри с определени умения и навици за дадена професия. Университетът обучава кадри със съвременни знания, които те да прилагат и развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е наш партньор в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове на различните специалности и на учебните програми по всеки един лекционен курс, при създаването и развитието на нови специалности, при осигуряването на стажовете и практиките на нашите студенти.

– Но бизнесът има нужда от т.нар. среднисти (със средно специално образование). Това означава ли, че страната ни е пренаселена с висшисти без практическо образование?

– Това е друг въпрос. Ние почти „затрихме” добрата система на средните професионални училища (техникумите) и сега се опитваме да „открием колелото” с т.нар. дуално обучение. Все още е възможно да се възроди средното специално образование, но това може да стане със съвместните усилия на всички страни в този процес.

Когато фирмите търсят кандидати за работа, много често пишат в обявите: „наличието на магистърска степен е предимство”. И нашите деца, след като получат дипломите си за бакалавър, продължават с магистратура – понякога и с две, и така стават 30-годишни, без нито един ден трудов стаж и трудови навици. Например, за да станеш редови счетоводител, не е нужно да си магистър, та дори и бакалавър. Необходимо е да си завършил средно професионално училище по специалността и след това, ако решиш да се развиваш, продължаваш с висше образование. И това се отнася за почти всички професии.

– През октомври подписахте рамково споразумение с КРИБ за сътрудничество между двете институции. Има ли вече някакви резултати и какви бъдещи цели сте набелязали?

– С КРИБ, както и с другите национално признати работодателски организации си сътрудничим много отдавна. Подписването на споразумението бе просто формално институционализиране на това партньорство. Имаме договор и с БСК, до няколко месеца ще сключим и с АИКБ. Преди две години поставихме началото на инициативата „Академия Икономика“. Резултатите са добри, защото усилията са общи и непрекъснати. Целта, която си поставяме, е заедно – Съветът на ректорите на висшите училища в България и бизнесът, да предложим на държавата законови промени. Ще дам пример с последната промяна в ЗВО, която разреши на висшите училища да извършват стопанска дейност, но още няма правилник, който да уреди как да става това.

Друг въпрос е възможността изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Защото според сега действащите архаични правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което значи от 3 до 6 часа. А е редно с решение на съответния университет такива авторитетни експерти да могат да водят и пълни учебни курсове с практическа насоченост.

– Как може да спрем изтичането на кадри в чужбина?

– В съвременния глобален свят има свободно движение на ресурси, хора и капитали, така че въпросът е с повишена трудност. Не можем да спрем изтичането на кадри в чужбина с „желязна завеса”, но може да го регулираме чрез държавата и бизнеса. Вече споменах, че е напълно нормално те да поемат пълната издръжка на обучението на кадрите с висше образование, които са им необходими, като за сметка на това ги задължат след завършването си да работят пет години за тях. Ако това не стане, защото завършилият е намерил по-добра работа у нас или в чужбина (в обичайния случай за повече пари), нека тогава да върне разсрочено за същия период от време направените за него разходи на държавата или на бизнеса и те да се насочат към друг.

Нямаме право да разхищаваме и без това малкото държавни пари за образование, нужно е да ги използваме много по-ефективно. Сега най-бедната страна в ЕС е интелектуален донор на останалия свят. Добре ли е за държавата, ако например инженерите или лекарите, които образоваме с национален ресурс, да отиват на работа в чужбина? Не! Въпрос на регулация. Още повече че една част от нашите младежи заминават за чужбина не защото българското образование е толкова лошо, а защото не виждат бъдещата си реализация в България.

– Пълни ли са студентските общежития и имате ли план за бъдещи ремонти на старите блокове?

– Студентските общежития на УНСС не са пълни, те са препълнени. Ние сме единственият университет, на който не достигат места. УНСС има 12 блока с 5000 места и три студентски стола, получени при разпределението преди 20 години. През това време той стана най-големият университет в страната с около 22 000 студенти. Всяка година имащите право на общежитие са между 7500 и 8000. Затова запълваме нашите места и чакаме колегите от другите университети, след като настанят техните студенти, да ни дадат останалите им свободни места. Благодарни сме за това. Проблемът е, че учебната година в УНСС започва в средата на септември, а в другите университети – от половин до един месец по-късно. Така минава половината семестър, докато настаним всички студенти, което не им позволява да учат нормално – спят при приятели или пътуват всеки ден. А тези общежития са построени от държавата за студентите, за нашите деца. Очакваме МОН да преразпредели общежитията в Студентския град съобразно новите реалности.
Що се отнася до състоянието им – половината от блоковете са напълно ремонтирани според изискванията за енергийна ефективност. Предстои поетапното саниране и на останалите в зависимост от предоставяните ни от държавата ресурси и собствените средства.

– Кои професии и специалности ще бъдат най-търсени през следващите няколко години?

– За висшето образование не е толкова важно какви ще са най-търсените специалности през следващите няколко години, защото след пет-шест години ще завършат тези, които започнаха обучението си през настоящата академична година. Въпросът е какви специалисти ще са нужни на държавата след десет и повече години. А за това е необходима национална стратегия за развитие, която да се следва от всяко правителство. Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма – други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг – трети и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно – университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват.

– Какви са предизвикателствата пред научноизследователската дейност в УНСС?

– По традиция УНСС, като най-голямо висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа, е флагман на икономическата наука. Работим в две основни направления. Едното е развитието на научните контакти и участието в съвместни проекти с повече от сто сродни партньорски университета от ЕС и света. Успешно ръководим и участваме в множество национални, европейски и други международни научноизследователски проекти. Другото направление е подпомагане на държавата и бизнеса при разработването на икономически и управленски стратегии, планове и решения. Очакваме Министерският съвет да разкрие три института в УНСС – по икономика и политики, по предприемачество и по творчески индустрии и бизнес. Почти във всяка от 33-те катедри имаме функциониращи научноизследователски центрове по съответните научни направления. Все повече студенти и докторанти участват в изследователската дейност. Всяка година приемаме около 100 докторанти, които, след като защитят, стават естествената ни интелектуална база за бъдещи преподаватели и изследователи.

Неотдавна Академичният съвет реши да бъде създадено търговско дружество „УНСС Консулт”, което да предлага институционално насочено нашата научна продукция и експертиза. Така ще реализираме едно от важните си предимства, че повече от половината преподаватели и учени на УНСС са на ключови позиции в държавната администрация и бизнеса.

 

Нашият гост

Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност “Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. – “Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. и зам.-председател на Съвета на ректорите от февруари 2012 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра “Икономикс”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Ама този ректор на бившето мГИ какви ги бъбри?! да си види кои хора напарви професори и тогава да говори: шефът на една от най-големите строителни и минодобвни фирми Цоло Вутов, шефът на минодобивната фирма “Елаците”, шефът на самата мина “Елаците”, шефът на “Асарел-Медет”. Нищо напротив срещу това, че те са шефове на големи фирми и мини, халал да им е, много хора работят в тях, ама да ги направиш професори звучи несериозно…

  2. Държавата в лицето на министрите на МОН направо разсипа образованието – началното, средното и най-вече висшето образование. Кажете един що годе нормален министър на МОН за изтеклите 27 години: В.Методиев се захвана с някаква реформа,стигна донякъде и нея довърши; мин.Атанасов се отличаваше само с приятния си тембър и почти никакви познания в областта на образованието; Египтологът от първия кабинет на Б.Б. направо разсипа висшето образование и с неговата некадърна реформа направи сума ти нещастници професори и доценти в рамките на 2 години. Трансформирането на ВУЗ-овете във Висши училища и университети с нищо не допринесе за повишаване качеството на образованието, нещо повече – то бетонира летящите „отряди” от преподаватели в софийските ВУЗ-ове, обслужващи ВУ в цяла България. Да не говорим,че реално правото да се наричат ВУЗ при едно сериозно обследване биха заслужили 15-20 университети, другите са за парлама. Да не говорим и че такива като Кастрева обърнаха образованието и особено историята с краката нагоре. Да не говорим,че на 31 март 2016 г. за председател на Съвета на ректорите беше избран ректорът на Минно-геоложкия университет (бившето МГИ) проф. Любен Тотев (ректорът, по-точно ректорите на МГУ, а не проф.Статев направи шефовете на фирми и мини професори) , като останалите номинирани за председател бяха ректорът на СУ “Св. Климент Охридски” проф. А. Герджиков и ректорът на НБУ проф. Пл. Бочков. Нерде СУ, който се класира поне на около 700 място в рейтинговата скала на университетите , докато МГУ е световно неизвестен ВУЗ. Само че именно МГУ произведе де що има шеф на фирма професор…

  3. Безработни икономисти с лопати да ги ринеш. Какво изтичане???

  4. Плосък данък от 20%, от фирмите да отива за субсидии, резерв, и вноската ес, частните училища. А върху личните доходи да отива за кварталът или селото където живее човекът на доходът. 35% от БВП на зает да е минималната заплата. Да има поне 25 държавни болници със финансиранеот акцизите за горива, цигари и алкохол. А частните болници да са на вноски от работодателите, като в Сингапур. Пенсиите на неработещите пенсионери да са на база 50% от ДДС приходите и 30% от от вноските за пенсии а останалите 70% отвноските за пеннсии да се разпределят както сега и друго да не се полага за работещ пенсионер. Всяка кола да плаща 300 лева които да отиват за път и тротоар в близост до домът на платецът. На всеки 10 километра път да има човек за поддръжката му и чистотата му, като му се дават 100 000 лева – една четвърт за заплата, друга четвърт за техника, друга четвърт за поддръжката на техниката, и една четвърт за други разходи и резерв, като той да поддържа паркинг и мотел. При 12 000 километра път, ще отиват 120 милиона лева за супер поддръжка. А акцизът може да е поне 5,5 милиарда, за пътища да отиват 2 милиарда, за болници също толкова, за субсидии на железниците половин милиард, за субсидии за автобусен транспорт половин милиард, и толкова за ВЕИ за безплатен ток. А ДДС се разделя 50% за неработещихе пенсионери, 20% за безработни и 30% за армия и полиция. Всеки полицай или военен, да имат бюджет 100 000 лева – една четвърт за заплати, една четвърт за работни разходи и настаняване на служителят и допълнителна пенсия, и една четвърт за техника, и една четвърт за разход по техниката. 10 000 полицаи и толкова военни. На 1000 души да има шериф местен полицай с трима доброволци, което е 7 000 полицаи, и 500 пътни полицаи, 1000 патрулни, 1000 администрация и 500 гранични. Временните нужди да се попълват от местните полицаи, като съседът по място да пази и мястото на командированият полицай.

  5. Разбира се, че можем да задържим младите специалисти тук. В края на краищата Концентрационните лагери отдавна са открити. А може да пробваме и с ДДТ. Но в главата на Страти има повече мозък от необходимото.

  6. Казват, че всеки българин разбира от футбол и политика. Оказва се обаче, че и такива теми като здравеопазване, образование и правораздаване не са ни чужди. Добре е, че има такива като Страти да ни отворят очите, че без такива като него как ще разберем как ВИИ Карл Маркс за 24 часа се превърна в УНСС.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.