Психолог помага на двойки с репродуктивни проблеми

Адриан Аврамов: Все повече хора се изявяват като нарцистични натури

Това личностно разстройство води до показност, конкурентност, сарказъм

Назначаването на социални работници трябва да става от външни специалисти

Kлиничният психолог и психотерапевт от Велико Търново Адриан Аврамов помага на двойки с репродуктивни проблеми. Преди броени дни в Център „Логос“ в старата столица е сформирана група за психологична подкрепа. Инициативата се осъществява с финансиране от Фондация „Искам бебе“. Заниманията с нуждаещите се са с продължителност 6 месеца.

„Засега в групата са се включили 6 двойки. На тренингите присъстват обаче само жените. Надявам се занапред да привлечем и техните партньори“, сподели Аврамов.

Специалистът допълни, че много често проблемът за зачеването на дете се корени в натрупан стрес, ескалирало напрежение в отношенията, прекомерно желание и дори намеса и натиск от страна на родителите на съпрузите.

Адриан Аврамов разказва, че в практиката си ежедневно се сблъсква с драстични случаи. По повод зачестилите инциденти, свързани с насилие в заведенията за социални услуги, той е категоричен, че се налага много прецизен подбор на кадрите в тази сфера.

„Назначаването на социални работници трябва да става от външни специалисти, а не от общински служители. Това да са клинични психолози, а лицата преди да започнат работа в даден социален дом да са преминали през лечебна терапия. Нужни са и психолози към Бюрата по труда“, подчертава Адриан Аврамов.

Специалистът разказва покъртителен случай с персонала на склад за медикаменти в старата столица.

„Извикаха ме след смърт на служителка на рампа. От ръководството казаха, че целият колектив бил потресен от трагедията и хората не искали да ходят на работа. Започнах събеседване с всеки поотделно и установих, че не смъртта на колежката им е причина за нежеланието, а това, че са изключително преуморени заради извънредни задължения и работа по 12-16 часа. Оказа се, че за 2 г. в обекта има 6 смъртни случая. Предупредих ръководството, че ако тази експлоатация продължи, ще има и други инциденти“, разказва Аврамов.

Експертът подчертава, че напоследък често се срещат нарцистистични хора, а общуването с тях е изключително тежко. Те могат да комуникират само в модела „Аз съм перфектен и ти ми се възхищаваш“.

„Желанието им да бъдат в центъра на събитията и всички да имат очи само за тях, издигайки ги на пиедестал, е особеност, на пръв поглед обща за хистрионното и нарцистичното личностово разстройство. Но и не само на тях - частица от тези емоции носи в себе си всеки човек, защото вътрешният ни свят е богато обагрен във всички елементи от палитрата на характера и темперамента. Тяхното специфично съотношение е това, което ни прави различни един от друг. Когато някой елемент започне да предоминира и вземе сериозен превес над останалите, това става явно за околните и започва да затруднява общуването със засегнатия. Тогава се развива и разстройство на личността. Докато хистрионните изискват повече внимание и ухажване, то нарцистичните търсят възхищение и преклонение“, обяснява клиничният психолог.

По думите му разумно е разстройството на личността да се разглежда в контекста на обществените порядки. И в действителност, в някои случаи меките хистрионни черти се приемат за нещо нормално. Това е например склонността към кокетство. Живата емоционалност и умереното притворство в повечето култури се приемат като естествена и необходима компонента от женския характер.

„Когато става въпрос за силна абнормност обаче, хистрионното разстройство е еднакво срещано както при мъже, така и при жени. Характерно за тези случаи е драматичността, театралността, лесното повлияване от околните, лабилна емоционалност, постоянно търсене на внимание, неуместна прелъстителност в поведението или вида и прекалена ангажираност с физическата си привлекателност. При силното изостряне на чертите хистрионната личност се превръща в своя карикатура, а поведението u наподобява любителски театър, където се преиграва без мярка. Бързата смяна на показни чувства и бързото възстановяване и от най-драматични сцени оставят у околните впечатление, че те всъщност изпитват малко от това, което показват, а в основата на всичко това е неопределимия копнеж за внимание“, разкрива Адриан Аврамов.

Според него емоционалното изнудване чрез пози или намеци за самоубийство са сред основния репертоар на въпросната личност за постигане на своето. Тези хора са слепи за собствените си качества и всеки опит те да им се разкрият, било то чрез рационални доводи или чрез открита конфронтация, се посреща с оскърбление.

„Това отблъсква хората, което кара хистрионната личност да извади от „реквизита си“ емоционалното изнудване, което действа още по-отблъскващо и я поставя в порочен кръг. Проблематиката за нарцистичната личност е добре разработена в литературата и изобщо културното наследство и при споменаването u често в мисълта ни изникват първообраза за Нарцис, който гледал отражението си в езерото, за Дориан Грей и портрета, който го погубил, или пък бързо-бързо се сещаме за някой наш познат“, казва Аврамов.

Той подчертава, че външните прояви на това личностно разстройство водят до показност, конкурентност, сарказъм, неприемане на критики и забележки и отмъстителност. Тези хора имат арогантна осанка, поведението им е наситено с претенциозност, завистливост, самоизтъкване и липса на топлота към другите.

„Това, което е по-малко известно, са вътрешните преживявания на нарцистичната личност. Те са доминирани от несигурност, желание за метаморфоза, понякога умора от живота, самосъжаление и черно-бяла перспектива за света. Чувствата, които най-често изпитва, са завист, гняв и скука. Склонни са да забравят своите грешки и да преувеличават чуждите. Те са егоцентрични и нямат особена нужда от другите, освен за задоволяване на собствените им потребности. Неспособни са на съчувствие, идеята за интимност им е чужда - в отношенията си те са експлоатиращи и студени. Обичат да подхранват самооценката си чрез прелъстяване и поощряване на ласкателствата“, разяснява специалистът.

Той допълва, че патологичният нарцисизъм е реакция спрямо рано накърнената самооценка. Тези хора понасят тежко остаряването, самотата и болестите и обикновено отговарят на тях с отричане, гняв, омраза и желание за отмъщение.

„Нарцисизмът се корени в т. нар. свръхпоощряващ тип родителство. Според нея бъдещите нарциси са деца, които са били системно надценявани, без да им се дава адекватна обратна връзка. Към тях също така са отправяни свръхизисквания, които да компенсират несполуките в живота на самите родители“, предупреждава Адриан Аврамов.

Коментари

Задължително поле