В началото на ноември нещата в непознатата за България война в Нагорни Карабах бяха драматични и неясни, поради замъглената от пропагандната медийна схватка. След началото на решителното настъпление на азербайджанската армия за освобождение на окупираните нейни територии (не бъркайте Нагорни Карабах с още седемте области, завладени от арменската армия през миналия век), имаше всякакви прогнози, но въпросът беше какво ще спечели Русия, какво ще спечели Турция.

Гордостта и инатът са лоши съветници. Простите сметки показваха, че Баку е далеч по-мотивиран, по-подготвен и по-добре въоръжен. Първото примирие, постигнато от Москва бе нарушено и провалено. Русия, Франция и САЩ са страни по Минското споразумение за уреждане на мира в тази област на Кавказ. Другите две страни нищо не направиха и замразеният конфликт стана горещ.

Москва притисна Ереван да склонят на приемлив мир, но инатът и гордостта попречиха на по-щадящо споразумение и накрая силите на Армения приключиха. Беше въпрос на часове войските на Азербайджан да продължат докъдето си искат. И тогава изведнъж всичко спря и се подписа онзи мир между трите държави.

Двайсет дни по-късно това, което е наложено, се случва. Баку взе своите седем области, Ереван си запази Нагорни Карабах, без Шуша и още доста хапки. Путин? Нова военна база, нова победа, нова клонка във венеца на империята.