Първа денонощна дрогерия отвори акушерка на село

Лекарства, отпускани без рецепта, мерене на кръвно и съвети за малки и големи, дава Гери

Дрогерия, която да спасява и по малките часове с най-нужните и достъпни лекарства в район без нощна аптека, заработи в търговищкото село Стража. Там жителите на околните села, а и от града, могат да намерят всякакви лекарства, които се продават без рецепта. Дрогерията е отворена до 20 ч всеки ден от седмицата, включително и през уикенда. След този час има телефон, на който притеснените хора могат да позвънят, за да получат помощ. Стига да не са решили в 3 часа след полунощ, че им е нужен сапун, както вече се е случвало...

Привилегията да си имат продавачница за бърза лекарствена реакция Стража получи, благодарение на старшата акушерка в неонатологията на търговищката болница Гергана Димитрова.

„Идеята тръгна оттам, че и в града няма аптека, която да работи след 21 часа. А болката идва по всяко време. Понякога хората нямат у дома дори най-обикновеното лекарство, за да реагират. Съселяните ми също ми дадоха отправна точка да рискувам в това начинание. Случваше се нощем да звънят на вратата ми, за да им дам някое лекарство, че ги боли глава, да направя превръзка или бия инжекция, за да не ходят нощем до града да търсят помощ незнайно къде“, разказва Гергана.

Да инвестира в своя бизнес било противодействието на натрапчивата идея да търси по-надеждно препитание зад граница и да последва върволицата медицински кадри, които напускат страната заради мизерните заплати, трудните условия на работа, несекващите реформи, които не водят до по-добро в българското здравеопазване. И това, че е инвестирала в образование също не й помагало. Завършила е за акушерка. Изкарала и социални дейности, а после и управление на здравните грижи.

И така решила да опита отново да намери не само причина да остане в България. Семейството и близките й не погледнали еднозначно на идеята й. Рискът бил голям. В Стража аптека никога не е имало. В града пък са на метри една от друга. Никой не държи отворен такъв обект нощем, защото разходите не си стрували.

Инатът на оцеляващия българин, който продължава да опитва да остане тук, надделял. И Гергана си направила бизнес план. Теглила заем. Наела помещение в центъра на селото, което стояло празно, а преди било магазин. Заредила го с всякакви лекарства, които се отпускат без рецепта, билки, хранителни добавки, лечебна козметика, храни за бебета, превързочни и други консумативи.

Колегите й в болницата приели идеята й, но с изричната уговорка, че остава с тях. Затова, за да обезпечи денонощната грижа за хората, ще й е нужен персонал. Засега това е най-големият проблем. Подходящите кадри, дори и на пенсионна възраст, не искат да пътуват до Стража, нищо че е само на километра от града. И Гергана сега снове „на сто стана“. Денят й започва в 5 сутринта и приключва някъде след полунощ, ако междувременно на вратата й не потропат хора, които търсят помощ.

„Нормално е. Хората разчитат, че мога да им бия нужната инжекция, да им направя превръзка или да им дам хапче, като аналгетик например при зъбобол, главоболие или простудни заболявания, които ги мъчат, а заради тях няма да тръгнат да търсят личен лекар през нощта  или спешна помощ“, усмихва се уморено старшата акушерка, която се явява и първа помощ в селото.

Разказва, че преди време съседка се обадила, че кравата й умира, била се наранила жестоко. На Гери и се наложило и ветеринар да го играе. Грабнала от дома превръзки, лепенки, мазила и спасили кравата. „Така е на село. Всякакви спешни състояние при хора и животни може да има и си е друго наблизо да има човек, който да реагира“, все така изтощено, но усмихнато и удовлетворено разказва тя.

И тъй като на село възрастните самотни хора са доста, й се налага да носи поръчки и по домовете им. Други пък се научили, че мери кръвно и редовно се възползват от услугата. Ако преди на майките на бебета и малки деца им било неудобно да я безпокоят непрекъснато у дома й, с искане за различни съвети, то сега дрогерията вече е местният консултативен център. Хем споделят тревоги и притеснения, хем обсъждат селските новини до рецептите за зимнината. И ако мъжете се събират около барчетата, то жените си имат свой клуб, където да прегледат и най-новите лечебни козметични средства, защото това, че са на село, не ги прави по-малко суетни.

Гергана планира да разшири дейността и някой ден да направи манипулационна, в която се слагат превръзки, абокати, инжекции и други, свързани със здравето. Практиката й показала, че има нужда от това и специализираната помощ трябва да е близо до хората. А къде има повече нуждаещи се от селата? Затова не е чудно, че и хора от по-далечните Черковна, Преселец и други вече тропат на вратата й или звънят късно нощем на телефона й. „Нож с две остриета е това. Понякога хората сякаш не дооценяват нещата и могат и да злоупотребят. Случвало ми се е вечер да ме будят, защото решили, че нямат сапун. Колко да е спешно това състояние, не знам? Или приемат, че щом съм обявила, че ще отварям нощем при нужда, могат да разбуждат дома ми и с прищевки“, чуди се Гергана. Но пък е доволна, че дава възможност и на себе си и на хората в района да се чувстват по-сигурни в най-важното - здравето. Вече идват и дават заявки за доставка на лекарства, без рецепта разбира се, които преди си поръчвали и от сайтове. Случва се да я молят да им купи от града и тези, които са им предписани, защото е медицинско лице и е услужлива.

Когато преди близо 13 години със съпруга й решили да дойдат да живеят в Стража, идеята им била, че искат спокойно и чисто място, с двор и много зеленина, за да отгледат детето си. Сега дъщеря й е на 12 години и се върти около майка си. И тя си има свой контингент клиенти, които идват за освежаващи дъха лентички например. И им предлага разнообразие от вкусове. Но иначе иска да става ветеринар, защото обича животните и сигурно още е под впечатлението как майка й спасила съседската крава. И двете се усмихват замечтано и казват, че тук много им харесва.

„Дъщеря ни е малка и това ме спираше да тръгна за чужбина. Винаги съм работила на две места, защото парите не стигат. Реших мой си бизнес, полезен и за хората, да започна, защото все някой трябва да остане в България. Привързана съм не само към страната ни, към селото и града, към работата си. Обичам нещата тук. Всеки трябва да опита да намери своите основания да остане и да направи нещо на място и сега“, уверено казва Гери, без да звучи патетично, сякаш отново, за да убеди и себе си, че това, което прави, си струва.

#

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи