Разсмива, изопва, стопля - Черно-белият “Страх” на Ивайло Христов превзе “Златна роза”

„Страх”

2020, България 
Сценарист и режисьор Ивайло Христов 
Продуцент Асен Владимиров 
Оператор Емил Христов 
Музика Кирил Дончев 
В ролите: Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Иван Савов, Стоян Бочев и др.
Награди: “Златна роза”, за женска роля на Светлана Янчева, на Съюза на българските филмови дейци, на акредитираните журналисти.

38-то издание на Фестивала на българския игрален филм по време на пандемия (24 септември - 1 октомври) във Фестивален и конгресен център - Варна е вече в историята. Филмите са изгледани и обсъдени, наградите - раздадени. От всичките 19 в пълнометражния конкурс международното жури фаворизира 2: “Страх” и “Сцени от живота на една актриса” на Иван Владимиров, познат от “Кецове” (2011, заедно с Валери Йорданов). Филмът е отново продуциран от Галина Тонева и Кирил Кирилов и е копродукция между ИА Национален филмов център и Българската национална телевизия. В главната роля е прекрасната Радина Кърджилова.

Отдавна Ивайло Христов не е само сред най-силните български актьори, а и един от най-талантливите и адекватни наши режисьори. Спечелил “Златна роза” още с дебюта си “Емигранти” през 2002 (заедно с Людмил Тодоров), той все по-уверено влиза от филм във филм. С “Каръци” (2015) постигна “Златен Георгий” в Москва и сума ти национални награди, включително и “Златна роза”. Със “Страх” (2020), който е зверски актуален, обогатява банализираната бежанска тема и надгражда предишния си прославен филм.

В южно крайморско село, близо до границата с Турция, откъдето се пръкват бежанци, живее опърничавата вдовица Светла (Светлана Янчева) - безработна учителка поради затварянето на училището. Тя е мъжкарана и сама се оправя с нелекия живот. Ходи на гроба на съпруга си, а, докато се опитва да отвори бутилчица вино, прогонва пакостливи циганета. Обект е на ухажване от местен дерибей (Иван Савов). Веднъж отива на лов за зайци, но вместо на дивеч, се натъква на очилат бежанец от Мали (Майкъл Флеминг), който се оказва лекар. Тя му се нахвърля, а после го съпровожда с пушката до селото, наричайки го “Африка”. И, тъй като никой не го е еня за клетника, Светла го настанява у дома си. Междувременно граничната полиция открива група бежанци, за които местната власт се погрижва що-годе. Макар и да се разбират мъчително заради нейния никакъв английски език, Светла и малиецът постепенно се сближават. Това е повод за серия от насилствени акции срещу тях от страна на съселяните. Морето се стеле свободно и недосегаемо за човешката мерзост. Любовта се извисява над ниските хоризноти.

“Страх” също като “Каръци” е черно-бял и заснет от Емил Христов - постоянен оператор във филмите на Ивайло Христов от “Приятелите ме наричат Чичо”. Но финалът му е изненадващ и цветен като оживяло ковьорче. С чувствителната си камера Емил Христов запечатва лица и ландшафт, недовършен комплекс и бежански неволи, кметски “активности” и раждането на любов. Обектите в кадър се превръщат в метафора на занемарената България, но дават и надежда.

Както и в предишните си филми, Ивайло Христов се взира в човешките мотивации за добро и зло. Освен главните герои, той следи и действията на селяните, затворили се за пришелеца, но отворили се за агресия. Гради атмосфера на задушваща ксенофобия. Абсурдът на българската задръстеност приема страховит мащаб. И е тъпо, и е нежно, и е гнусно, и е смешно.

Изпълнителите до един са изумителни - и актьорите, и натуршчиците. Всеки обогатява филма със свой акцент и това е една от находките на филма. Ансамбъл от лица и нагласи. Светлана Янчева приковава с нейната безпардонна и свръхочарователна героиня, чиято самота е пометена. Майкъл Флеминг, който всъщност е музикант, е симпатичен от пръв поглед и напълно убедителен в ролята на приютен/нежелан бежанец.

За пореден път Ивайло Христов е направил филм, който разсмива, изопва и стопля - излъчва доброта като него самия. “Страх” бе от малкото екзалтиращи филми на фестивала. На всичкото отгоре има вцепеняваща камила, която стопля снега на кадъра.

Коментари

Задължително поле