Карловчанката е вдъхновена от Радул Милков. Разхвърля листовки над Одрин, за да предпази местните жители от кръвопролития

Дни преди националния празник - 3 март, „Труд“ представя гледната точка за историята и героите на България на ученици от цялата страна. Герои, които са ги впечатлили и вдъхновили. Това става благодарение на конкурса „Будителят си ти - Забравените личности“, организиран от социалната мрежа за добри дела - Volontime, и с медийната подкрепа на „Труд“. Няма нищо по-хубаво от това миналото на България да бъде разказана от своите бъдещи геори. Редакторската намеса в това искрено дело е излишна.

За Ботев, Левски и Раковски всеки българин, с минимална представа за историята ни, е чувал поне веднъж в живота си. Те няма как да бъдат забравени. Има и други герои - тези, за които историята има амнезия. Заобиколени сме от много свои знаменити сънародници, чийто принос за развитието на държавата трябва да бъде оценен, дори по най-минималния възможен начин - като писането на това есе, например.

Пиша това с надеждата един герой да бъде забелязан от поне един човек, освен самата мен. Ако това се случи, означава че съм успяла. Успяла съм да запаля искрата за съществуването й и да продължа живота й, защото никой не е напълно мъртъв, докато не бъде напълно забравен.

Годината е 1897. Градът - Карлово, името е Райна Василева Касaбова, а денят е 1 май - датата на раждане на първата жена в света, участвала в боен полет. Връщайки се назад в нейната история, можем да открием доста интересни факти и събития.

Баща й е бил участник в Шипченската епопея и е загубил лявата си ръка в прословутата битка. Поривът за свобода и жертвоготовност се предават наследствено в семейството й. Кръстник на нейната майка - Мария, е самият Васил Левски. Като малка Райна е участвала в разнасянето на комитетските писма до пощата, което я прави и част от плановете за Освобождението на държавата ни от Османското владичество. Брат й, Роман, също е оставил следа в историята, като на много крехка възраст (най-вероятно 10 или 11 години) е заминал да се бие за свободата на Македония.

Малко е рисковано, но смея да твърдя, че цитатът „Грешните решения водят до най-добрите истории“ е доста подходящ, за да се опише животът на тази смела дама. Причината за моето твърдение е това, че тя взима решението да се запише на курса за самаряни, когато е на 15 години, без да предупреди родителите си. Безкористно рискува собствения си живот в името на националното обединение.

Балканската война е един от примерите, че когато българите са единни и мотивирани, са способни да постигнат всичко. Мечтата на Райна да полети е породена от двама пилоти - поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев, които през 1912 г. с помощта на самолета „Албатрос Ф-II“ извършват първия разузнавателен боен полет в историята на българската авиация.

Малко след това Райна и нейните колеги от полевата болницата посещават военното летище, където са посрещнати от Радул Милков, който им показва базата. При това свое посещение, мечтателката успява да накара авиаторите да й позволят да изпълни желанието си. Възложена й е много отговорна задача. Обикновено заповедите, които биват давани по време на военни действия включват агресия и насилие, но не и в този случай. Мисията е с благороден характер, също като този на Райна. Целта е да се предотврати смъртта на цивилни и военни.

Тъй като защитникът на Одринската крепост Шукри паша, е притеснен от силата на българите, разпространява фалшиви новини за местоположението на турските войски и за това, че са превзели Пловдив и следващата им цел е София. Тук идва и ролята на Райна. След като е снабдена с необходимото оборудване, тя влиза в позицията на авиатор. Нейната задача е да хвърля позиви, чрез които информира хората в Одрин на турски и френски език за реалното им положение. Как крепостта скоро ще бъде превзета и има начин за намаляване на броя бъдещи жертви - чрез капитулация. Мисията е успешна, но за жалост всяко действие бива следвано от добри или лоши последствия. Освен спомена за летенето и титлата „първата жена авиатор“, Касaбова понася и доста травми, които трябва да лекува. За съжаление тя не успява да създаде свое семейство, защото любимият й загива във война.

Светът се сбогува с Райна на 25 май 1969 г.

Важното, което трябва да запомним от историята на тази смела жена, е не толкова това какво е направила, а по-скоро начинът, по който го е сторила. Не е използвала оръжия, не е убивала хора, напротив - опитала се е предпази противника от самоунищожение. Хора като Райна трябва да ни накарат да се замислим над това, че винаги има по-добър начин за разрешаване на даден конфликт от насилието и агресията. В повечето случаи спокойствието и рационалното мислене са правилната алтернатива.

На всички ни е известно, че жените, споменавани в историята, не само на България, но и на другите държави, се броят на пръсти. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам нищо лошо против всички важни мъже в българската история, нито омаловажавам постиженията им. Разбира се, изпитвам огромен респект към всеки, допринесъл за развитието на държавата ни, но фактът, че имаме първата жена, участвала във военен полет, ме прави изключително горда.

Жените често са подценявани. В миналото това е бил доста сериозен проблем, който продължава да съществува и в наши дни, макар и в не такива мащаби. Не става въпрос само за момичетата във военновъздушните сили. Има още много ярки примери за смели и амбициозни жени, с постижения и открития във всевъзможни сектори на науката, технологиите и изкуствата. Живеем в ХХI век и полът ни не бива да ни ограничава. Всеки от нас има право да се занимава с нещата, които го вълнуват. Не бива да се влияем от чуждите мнения. Важно е да правим това, което обичаме и това, което ни прави щастливи, защото иначе ще съжаляваме, че сме пропилели хубавите си моменти, поради притеснения от мнението на околните.

Не много хора са запознати с историята на Райна, но за да бъде увековечено нейното постижение през 2009 г. ледник в Антарктика получава името й. Ледникът е с дължина 6 km и ширина 3,5 km, разположен на бряг Дейвис от западната страна на Антарктическия полуостров.