Ратай държава не може да управлява

Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 - 15 май 1954)

Стамболийски подписа таен кетап, че никога няма да прави република в България

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Справедливо ли е все богатите да управляват държавата, г-н Буров?
- Богатият човек трудно се подкупва. Няма с какво.

Той си има ниви, ливади, къщи, пари, роднини, приятели.

Сиромахът няма нищо. И агент-провокатори са ставали винаги нейкобалдьовци или бедни, гладни, неуспели попове като поп Кръстю. Синът на Каблешковци - Тодор Каблешков, не е можел да бъде купен или да стане предател. Може Балдьовеца Нено, голтакът...

От голтаците се очаква всичко лошо. А вие създавате, г-н Памукчиев, армия от голтаци, пролетарии, селяни без земя, работници на една гола надница - това не е народ. Това са нищи духом същества, зависими от себеподобните си или от ратаите си. А ратаят си остава ратай по дух, ратай по помисли, ратай по възпитание. Той възпитава още по-низки ратаи. Степента на падението ви, господин Памукчиев, ще бъде голяма, много голяма, но аз няма да мога да я видя. Вие ще изопачите историята, географията, политиката. И ще пишете лъжи за нас, за богатите.

- Защо лъжи?
- Защото не ни познавате. Четох в една история, вие хвалите като голям политик един Ленин, един Сталин и ги величаете до небесата. Но кажете ми къде е роден Ленин? В град Симбирск, в Сибир, в Азия... Къде е роден Сталин? В градчето Гори, в Грузия. Къде е Грузия? В Азия.

- Не е в Азия.
- Всичко, що е свързано с Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, това е Азия. Азия по дух, Азия по манталитет. Двама азиатци са поели командата и теорията на вашата идея, на вашата идеология, на вашата партия. Добре, тези азиатци плащат ли данък на Азия? Плащат. Тези азиатци имат ли в кръвта си примеса на азиатската жестокост, свирепост, безпощадност и гонене до дупка на врага? Имат го. Азиатецът не знае що е това милост, що е пощада.

Азиатецът Ленин е ранен. Той предава властта. На кого? Не на триумвирата Лео Троцки- Каменев-Зиновиев - трима евреи в ръководния екип на болшевишката партия и в държавата, а на братовчеда си, на азиатчето Йосиф Джугашвили - Сталин. Забележи това, господин Памукчиев - Ленин, високопросветеният адвокат Ленин, дава властта на един семинарист, на един поп, на един азиатец от Грузия.

Лео Троцки знае девет езика, Каменен и Зиновиев - по пет.

А сега виж кой изплува начело на болшевиките? Азиатецът Сталин. Защото за азиатеца човекът няма никаква стойност. Той е мостра без стойност. И всеки може да го очисти. Край. Няма задръжки и пречки за това.

- Г-н Буров, уверен ли сте, че историята ни наистина е фалшифицирана?
- От край до край. Аз си купих от книжарницата на Руневски една история за осмите класове - за 18-годишни момчета и момичета. Пълно с лъжи от край до край - и за Първата световна война, и за всички войни. Никой в България например не знае великата трагедия на цар Борис III и на неговото управление от 1918 година насам.

- Такова нещо не се пише в учебниците никъде. Нарича се Цар Обединител, но не и нещастен цар.
- Какви историци са българските историци? Нагаждачи. В България през 1918 година, когато абдикира Фердинанд и се възцари цар Борис, на пазара имаше само револвери, саби, пушки и седла. Нямаше кора хляб. Нямаше лекарства. Върлуваше инфлуенца. Бедна, гладна, окупирана страна. Стамболийски стана министър-председател на 6 октомври 1919 година и замина за Париж да подписва договор. Отидох и аз. Там, пред всички върховни лидери на победителите, му бе казано: България завинаги остава монархия. Никакви опити за републики. Вашите републики ще бъдат смазани още същия ден, когато се родят. Сърби, румънци, гърци ще нахълтат от три страни и ще ви смажат. Затова умната. Никакви смени. Никакви мисли за републики. И Стамболийски подписа таен кетап, че никога няма да прави република в България. Това е истината за него. А на него, на селянина от Славовица, му се искаше да се покаже в село като президент на републиката, като глава на държавата. Той бе болен, болен бе на темата слава, власт, пари, самоуправление. Глупак. Уж умен човек беше.
Изглупя в 1923 година и направи избори и спечели 212 мандата, а след два месеца го свалиха,

- Царят ли подготви преврата на Девети юни?
- Не. Една група офицери начело с Никола Рачев, запасен майор. Той и Дамян Велчев, Кимон Георгиев и полковник Иван Вълков се сговарят така - ще изчакат Стамболийски да се изложи напълно. Да започне терор и гонение на интелигенцията, на опозицията, да накали желязото до бяло и тогава да го свалят.

Добре, Стамболийски реши да вкара поне 200 свои хора в парламента, да управлява самостоятелно и успя. През април 1923 година той има 212 депутати зад гърба си. Колко, колко измамлив е политическият ни живот, г-н Памукчиев, и колко наивни и глупави са българските управници. Той си въобрази, че ще управлява вечно. Че и син му ще стане премиер, президент. Затова не даваше виза на княз Кирил, защото му минаваше през ума да свали царя и да въведе република. Но се боеше от сърби, гърци и румънци. Както смазаха Унгария, щяха да смажат и него.
Ето, с ръка на сърцето ви казвам, господин Памукчиев, цар Борис искрено държеше на БЗНС, на Стамболийски - да управляват още години, да се замогне България. Защото Стамболийски - при всичките си глупости и щуротии, бе сериозен стопански деец. Той възроди селското стопанство на България. Той отне всички училищни, общински и държавни земи и ги раздаде на бежанците да садят тютюни, лозя, слънчоглед, да сеят жито... Той искаше селото да стане богато.

Цар Борис пък желаеше да управлява една богата и силна държава, а не просяци.

Просяците й докара Александър Цанков след 9 юни.

(Следва утре)

Коментари

Задължително поле