Референдумът – справедливо решение или инструмент за рекет?

Снимка: Архив

Националният референдум от края на миналата година сякаш вдъхна нов живот на тази иначе не много често използвана у нас форма на пряка демокрация. Напоследък сме свидетели на все повече желания за допитване до гражданите не само на национално, но и на местно ниво. Най-често провежданите референдуми са свързани с отделянето на дадено населено място от една община и присъединяването му към друга или пък обособяването му в нова.

Има обаче и „по-екзотични“ вариации – например в град Стрелча, намиращ се в едноименната община, през май 2014 г. е проведен референдум със следния въпрос: „Да бъде ли преместен паметникът на антифашисткото съпротивително движение от площад „Дружба“ в местността „Дъбравата“ в Стрелча?“. Гражданската инициатива не успя заради недостатъчния процент гласували. Няколко седмици по-късно в Черноморец се провежда референдум, който цели да бъде възстановено старото име на града – Св. Никола. Той също е неуспешен заради недостатъчен брой гласували.

Естествено е жителите на дадено населено място да имат правото да решават сами въпроси, касаещи тяхното село, град или община.

Преди 5 години в община Горна Малина премина успешно референдум, в резултат на който бе забранено развиването на кариери и мини за добив на подземни богатства. В момента тече инициатива за провеждането на референдум със сходна тема в град Трън. За част от хората в тази общини добивът е възможност за разкриване на нови работни места и развитие на населените места, други обаче виждат в него опасност от замърсяване и злоупотреби. Интересен факт е, че в Радомир преди две години имаше референдум със същия въпрос, но в него взеха участие малко над 41% от имащите право на глас, което го направи невалиден, но послужи като повод общински съвет да се произнесе по въпроса на референдума и да вземе решение общината да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на полезни изкопаеми..

Оказва се, че радетелите на идеята за допитвания до гражданите в двете общини са свързани и се ползват с подкрепата на инициаторите на допитването в Горна Малина. Основен инициатор на референдумите в Радомир и Трън е Асен Велев – член на партия „Зелените“. В Трън той дори успява да притисне кмета Станислав Николов да прокара идеята за референдума в рекордно кратки срокове и той да се проведе заедно с парламентарния вот през март. С подписки и инициативни комитети Велев цели да наложи в общинските съвети допитване с некоректно формулиран въпрос, а именно – „Съгласни ли сте общината да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства?“. Според социолози и експерти подобен въпрос, който съдържа двойно отрицание, е некоректен. Специалистът и преподавател по реторика и комуникации доц. д-р Янка Тоцева коментира: Ако кажа „да“ това означава, че съм съгласна да не одобрява. Ако кажа“не“ не съм съгласна да не одобрява. Мисля, че въпросите наистина трябва да се задават в положителна форма. Като университетски преподавател избягвам подобни въпроси, но когато се налага, винаги давам допълнителни обяснения, защото се появява двусмислие. Може би е тенденциозно именно за да въведе хората в заблуждение“.

Социологът Юрий Асланов отбелязва, че след като във въпроса се съдържат и „да“, и „не“, какъвто и да е резултатът, той може да се тълкува и по двата начина. „Принципът е известен като отрицание на отрицанието още от древността – от аксиомите на Питагор и Талес. Абсурдността на ситуацията социологът илюстрира по следния начин: „Някакъв пришелец, попаднал в Крит, попитал първият критянин, когото срещнал: „Кажи ми какви са тукашните хора?“ А критянинът отвърнал: „Всички критяни са лъжци“. Задачата няма отговор, защото в нея се пита дали критянинът е казал истината или е излъгал. Парадоксът е, че не е нито едното, нито другото или обратно – и двете. Ако всички критяни са лъжци, той защо казва истината? А ако не са, той защо лъже?. Случаят с примерния въпрос на общината е, че гражданинът, който желае да отговори с „да“ на въпроса, избира не-то, и обратно – онзи, който желае да отговори с „не“ на въпроса, избира да-то. Когато в отговора се съдържат повече от един смисъл, започват тълкуванията, в това число и произволните тълкувания. Но те няма да се правят от гражданите, а от институциите, тъй че гражданската воля няма да бъде зачетена. Както се казва, когато стадото се обърне назад, най-глупавата коза застава отпред.“, допълва той.

Обратното отрицание във въпроса цели объркване и изкривяване на резултата от допитването. Това може да се счита за манипулация на гражданите, което неминуемо ще доведе и до намесата на отговорните за това институции и съответно – оспорване на резултатите. Местните референдуми всъщност, особени по подобни теми, не засягат само жителите на дадена община или регион – те са от национално значение. Въпросът дали да се добива дадено полезно изкопаемо на територията на община Х не е локален, а национален. Свидетели сме как подобни допитвания се превръщат в инструмент за натиск и манипулации. На пръв поглед тези инициативи са локални, но на практика те касаят развитието на цял структуроопределящ за икономиката ни отрасъл. По този начин те индиректно влияят върху стратегическото му развитие, което ги превръща във въпрос от национално значение.

Подобен паралел може да бъде направен и в друг важен икономически сектор, който от години се развива при липсата на ясна и утвърдена дългосрочна стратегия – туризма. По Черноморието до скоро се строеше безконтролно, а зимните ни курорти от години са обект на постоянни атаки от страна на неправителствени организации, които се противопоставят на всякакви планове за обновяване на пистите и тяхното разширяване. Реално погледнато това също е въпрос, който трябва да се реши на национално ниво, а не между Банско и така наречените еко организации, например. Сходен е казусът и във Витоша и Пампорово.

В крайна сметка плажовете, ски пистите и подземните богатства не са собственост само на жителите на черноморските градове, курортите в Родопите или малка община по избор и развитието и използването им засягат всички български граждани. В правомощията на държавата е да се разполага с тях и има законово установена процедура и ред, по които става тяхното отдаване на концесия. Общата цел трябва да бъде усъвършенстването на закона така, че той максимално да гарантира устойчивото развитие на икономиката при стриктно спазване на екологичните норми от страна на компаниите концесионери. И ако някой, заради корупционни практики, се съмнява в стриктното прилагане на закона при осъществяването на контрол върху дейността им, то друг поставя под въпрос законосъобразността на действията и чистотата на намеренията на организаторите на референдумите срещу концесиите на подземните богатства?

Пряката демокрация дава права на гражданите, но всъщност ги натоварва с много повече отговорност, което налага да бъдат прекъснати всякакви опити за опорочаването й и използването на референдумите за нечисти цели. Затова все по-належащо става провеждането на широка обществена дискусия за това по какви теми да се провеждат референдуми на местно ниво и национално. В противен случай рискуваме да унищожим структуроопределящи отрасли, от които пряко зависи оцеляването на хиляди домакинства и развитието на цели региони.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.