Антон Кисе: Зеленски обра протестния вот на украинците

1900 коня в най-бързия електрически автомобил Четири двигателя изстрелват Pininfarina Battista за 12 секунди от 0 до 300 км/ч

Избирателите нямат воля за реформи в администрацията Няколко идеи за подобряване на средата за бизнес у нас

Продадоха пианото на Джон Ленън за над 500 хиляди долара

Полина Карастоянова: Нобходима е реклама на България в българските и международни медии

Община Шумен приема на работа още 16 души с увреждания

Как да надвием пролетната умора с правилните храни Повече вода и екзотични храни и подправки помагат

Автомобил „Тесла“ се самовзриви на паркинг в Китай (ВИДЕО)

Министър Порожанов: Проверени са над 17% от всички къщи за гости

Иво Христов: Корнелия Нинова ми предложи място в листата на БСП още през декември

Защо дядо си хванал млада красавица?

Jetta дебютира като нова марка в Китай На изложението в Шанхай бе показан SUV модел с означение Jetta VS5

В БСП победиха малцинствата Соросоидството е присъщо на българските евродепутати поради малцинствения си за партиите им произход

Ангел Джамбазки: „Ишиас политиката“ в Брюксел разпалва антиевропейските настроения

Кално свлачище взе 19 жертви в Колумбия

Рибите в картините на проф. Легкоступ разказват притчи Художникът енциклопедист издаде книга с 60 творби за 60-годишен юбилей

„Любовта не трябва да се рисува, а да се изживява“, убеден е творецът

Обича да плува, страстен меломан е, почитател на Булат Окуджава и Владимир Висоцки

Самият търновец изкарал 3-месечен интензивен курс по китайски, който е изключително мелодично и трудно слово, но професорът вече разпознава йероглифите и може да комуникира

Художник, писател, енциклопедист, интелектуалец. Така търновци описват проф. Пламен Легкоступ, който освен творец е и преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” след като два мандата беше ректор на висшето училище.

Само преди дни интерес предизвика уникална книга с 60 от най-добрите творби на известния художник, която разказва за богатия му творчески и житейски път. Презентацията на впечатляващото издание направи собственикът на Издателство “Фабер” Нейко Генчев. Книгата-каталог “По вълните на времето” излезе от печат в навечерието на мащабна изложба на твореца. Тя бе открита на 4 април в Художествената галерия “Борис Денев” в старата столица, когато проф. Пламен Легкоступ чества своята 60-годишнина.

“Книгата е с нестандартен формат, за да могат удобно да се разположат творбите на художника, който умело борави не само с четката, но и със словото”, обясни Нейко Генчев.

Изданието проследява периодите в творчеството на майстора на четката, като събира най-добрите от неговите творби – автопортрети, живописни картини, графики и постери. Най- голямата творба е от Китайския му период.

Проф. Пламен Легкоступ сподели, че работи основно с ярки и топли нюанси, но единствените образи, които през годините не са се появявали на платната му са тези на децата му и на жените в неговия живот.

“Любовта не трябва да се рисува, а да се изживява. Мечтая да пресъздам този сюжет, който все още не съм нарисувал. Мъката на художника е в това, че вижда света с различен поглед от този на обществото”, разкри творецът.
Книгата представя периодите, в които е творил проф. Легкоступ.

“Разбира се през тези периоди той е бил различен художник и различен човек. Тази книга е близо до съвършенството. Но така или иначе всичко, което правим е блед опит да стигнем съвършенството, както казва Микеланджело. Това обаче не ни пречи да се опитваме”, изтъкна издателят Нейко Генчев.

Изкусният художник пък допълни, че със сигурност творците имат любими картини, с които никога не искат да се разделят. Самият той призна, че има платна, които винаги ще бъдат с него.

“За някого най-добрата картина е тази, която е продадена най-скъпо. Но аз имам платна, които никога не бих искал да продам. Колкото и банално да звучи всяка картина е част от душата на художника, тя е негова рожба и той трудно се разделя с нея”, уточни проф. Пламен Легкоступ.

За именития художник може да се разказва много. Родословието му е от Украйна. Дядо му Гавраил Легкоступ е бил в корпуса на генерал Кутепов в армията на барон Врангел. След Октомврийската революция тръгват от Ростов на Дон и имигрират първо на остров Лимнос, а след това една част от тях се установяват в България.

“За добро или за зло моят дядо се е установил във Велико Търново, а не в Париж, както някои други представители на бялата емиграция. От там идва българския клон в рода ни, който води началото си от времето на Екатерина II и княз Потьомкин Таврический, когато той тръгва да приобщава казачеството, за да може да защитава границите на Всерусийската империя и на 50 казашки атамани и старшини дават благородническо звание. Между тези фамилии е и Легкоступ”, разказва с гордост наследникът.

Проф. Легкоступ е категоричен, че пречки в живота си заради фамилията не е имал.

“Единствено някои хора се затрудняват да я произнасят и да я пишат. Преиначавали са ми името на “Лечкоступ”, “Левкоступ”…Предупреждавал съм да не ме наричат “Левкоступ”, а по-добре “Маркоступ”, защото е по-добре по марки да стъпваш, отколкото по левове. От друга страна пък като артистичен човек, не е имало нужда да си търся псевдоним. Фамилията ми играе тази роля и тя е такава, която се заражда от прякорите. Явно, че някой от праотците ми е бил разузнавач или добър ловец и леко е стъпвал и оттам идва и името. Като се заровим в етимологията на думата “Легкоступ” откриваме, че означава и древна шаманска техника, която на съвременен език може да се преведе на “телепортация”, обяснява духовитият професор.

Не крие, че не знае кое е свръхестествено, но през 2007 г., когато за първи път станал ректор на ВТУ, още в края на предходната година предрекъл за един от кандидатите, че ако се яви на избори, няма да получи повече от 13 гласа. Мераклията събрал точно такъв вот.

Проф. Пламен Легкоступ е широко скроен човек с разнородни интереси. Завършил е математическа гимназия и изключително му се отдават точните науки. Още от малък обаче обичал да рисува.

“В къщи идваха много художници, скулптори, историци, архитекти… Баща ми имаше много приятели от търновската бохема. Вуйчо ми е художник”, споделя проф. Легкоступ.

Първоначално искал да стане архитект и затова учил в математическата гимназия, а от малък рисувал Но пък започнал изключително добре да се представя и в спортното ориентиране и бил много добър състезател. Това го накарало да кандидатства във ВИФ /б.а. днес НСА/ за треньор по ориентиране.

“Тогава обаче имаше практика да се подават документи по пощата и аз изпратих моите. Но имаше някакъв съществен пропуск във формулярите и потърпевш от тази система бях аз и легендарния слаломист Петър Попангелов. И така се случи, че влязох в родната казарма без да съм приет никъде. Тогава приятел на баща ми каза да започвам да рисувам. Втората година в казармата чистех канцеларията на началник в поделението. Там имаше гипсови модели и като си изпълнех задълженията, се захващах да рисувам. Когато ме пускаха в домашен отпуск, постоянно рисувах, вместо да ходя по дискотеки. Явих се на изпити и преди уволнението ми от казармата ме приеха във Факултета по Изобразително изкуство към ВТУ, което явно е било добра лека стъпка в моя живот”, казва с усмивка художникът.

Признава, че творческото му вдъхновение идва от красотата в природата, в човешките взаимоотношения, но понякога го вдъхновяват и отрицателните хорски прояви.

“В живота нищо не е нито черно, нито бяло. Винаги се стремя с творчеството си да радвам очите и възприятията на хората с топли, ярки цветове, а не с тягостни сюжети”, обяснява проф. Легкоступ.

Картините му изобилстват от експлозия от багри, фигури, символика и провокират наблюдателя към размисъл.

“Стремил съм се да изграждам моя стил, който да е разпознаваем. И дори понякога като ме питат в какъв стил рисувам шеговито заявявам: “В Плам Арт”. Но за да се стигне до там, художникът трябва да е човек с разнородни интереси, с широки познания, с богата обща култура, еродиран. Много пъти преди да седна пред платното, чета различна литература – художествена, научна, историческа, трупам познания, за да попълня знанията си. Картината не е фотографско копие на действителността, но се стремя тя да бъде фактологически достоверна, въпреки че има и доза творческа фантазия. Забелязал съм, че най-лесно се възприемат натюрмортите, пейзажите, а за моите картини са ми казвали: “Стои закачено платното на стената и всеки път като го погледнем, виждаме различни детайли, образи..”. И всеки тълкува по свой начин това, което съм изобразил”, изтъква сладкодумният разказвач.

Запазена марка в творчеството му са рибите.

“Те разказват много, въпреки че са мълчаливи. Говорят уж за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и притча, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба…”, уточнява проф. Легкоступ.

В книгата-каталог не е пропусната тази негова любима тема. Според твореца рисуването на хора крие рискове те да не харесат достатъчно пресъздаденото. Затова през годините проф. Пламен Легкоступ влага най-много от чувствата си чрез изобразяването на риби.

“Вярно е, че рибите са безмълвни, но има значение в какви цветове са изобразени, важно е съчетанието на различни форми, посоката, в която са устремени, символиките с които са натоварени и т.н.”, коментира създателя на сюжетите.
През октомври има вероятност да открие изложба в Лексингтън, щата Кентъки в Америка. Още миналата година от Китай е изпратил в САЩ 20 картини, които да бъдат подредени в експозиция. Негови произведения има по всички континенти в света без Антарктида и Австралия.

На въпрос дали ще се кандидатира отново за ректор на ВТУ на предстоящите избори на 20 май, проф. Легкоступ отсича през смях: “Никога не е късно човек да се омаскари отново! Не ми е това мечтата, защото вече съм бил два мандата ректор. Мога да мина и без трети. Но като виждам какво се случва в университета, си мисля, че в крайна сметка, ако не ме е уволнил до тогава настоящия ректор, мога и да се кандидатирам. Ако обаче се явя на изборите, сигурно ще ме изберат, защото колегите гледат с носталгия на времето, когато бях начело на учебното заведение”, убеден е проф. Легкоступ.

Неотдавна той издаде книгата “Пътят, драконът, художника” след пребиваването си в Китай в продължение на общо 27 месеца. Говори с ентусиазъм за азиатската държава, порядки и нрави.

“Там най-важното е, че има държава, има закони и те се спазват. Има смъртно наказание, което важи дори за олигарси и хора от високите етажи на властта. Има ред и дисциплина и намръщен човек по улиците не съм видял. Още от ранна детска възраст китайците са поставени в жестоко-конкурентни условия, учат много и след това работят много усърдно. У нас тези неща за жалост не ги виждам. Там има пиетет към културно-историческото наследство. Влагат огромни средства в археология, консервация, реставрация, в разработването на тези обекти като туристически забележителности и печелят. Дори известният язовир “Трите клисури” е превърнат в атракция. Там има шлюзове, чрез които се променя нивото на водата. Около съоръжението са изградени ескалатори, движещи се пътеки, атрактивно озеленяване, цветя. В Китай през зимата всяко едно дръвче е старателно обвито, за да не измръзва. На почест е всеки, който е постигнал определени резултати”, споделя впечатленията си художникът.

Там проф. Легкоступ сътворил над 50 картини. Когато отишъл за първи път веднага хванал четката.

“Явно съм имал глад за рисуване, защото 8 години като ректор ми беше по-трудно да седна в ателието. В Китай само за три месеца създадох 25 картини”, подчертава проф. Легкоступ.

Най-голямото му платно, което е с размери 3 м/125 см е изложено в Пекинския университет за езици и култура. Това е най-големия университет в Китай, в който се преподава китайския като чужд език и там учат много чужденци и дори дипломати. Самият търновец изкарал 3-месечен интензивен курс по китайски, който е изключително мелодично и трудно слово, но професорът вече разпознава йероглифите и може да комуникира.

“Това, което създадохме, когато бях ректор на великотърновската Алма матер като контакти с Китай, е изключително значимо. През 2012 г. разкрихме във ВТУ Институт “Конфуций”. Той действа активно, реализират се много прояви, свързани с Китай. Идват доброволци, наши студенти ходят там на стажове. В края на 2015 г. бях удостоен със званието “Главен съветник в централата на Институт “Конфуций” в Пекин. Свидетелството ми е под номер 28. Това означава, че тогава толкова са били Главните съветници в света, а институтите “Конфуций” наброяваха 500 в целия свят. Това показва, че не всеки институт има главен съветник в централата, а тази позиция отваря много врати в Китай. Случвало се е като си дам визитката и видят, че съм Главен съветник на Ханбан, да застават мирно готови и да ми козируват. Боли ме, че този потенциал не се използва достатъчно във Великотърновския университет. Като ректор подписах договор с престижна академия в Шанхай, която подготвя дипломатически и партийни кадри. В Китай има четири такива учебни заведения и тази академия е с огромен потенциал”, споделя проф. Пламен Легкоступ.

Рисуването му е и професия, и хоби. Обича да плува. Страстен меломан е. Почитател е на Булат Окуджава и Владимир Висоцки. Притежава почти всички плочи на Висоцки, както и колекция от 22 CD-та с изпълненията му. Със сбирката се сдобил от Москва. И като романтична душа обича да слуша също руски романси, френски шансони, италиански канцонети.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.