Дизайнерът Станимир Станев избра живота на село

Пътешественикът е обиколил 34 страни

Kато малък Станимир Станев се вдъхновява от Робинзон Крузо. Обиколил е 34 страни. За 933 дни живее в 15 държави в Азия, където прави какво ли не, за да оцелява. Животът му е като низ от предизвикателства, които си поставя и преодолява. Но не е просто оцеляващ пътешественик, а човек с мисия. От малък го вълнува, че планетата ни е зарината с боклуци. Търси начини да оползотворява отпадъците, като ги рециклира в предмети за бита.

След 10 години работа като графичен и автомобилен дизайнер в София и в Чехия, Станимир казва „не“ на строгите задушаващи правила в Матрицата, на работата от 9 до 5 и на хаоса и напрегнатия живот. Избира път обратно към дивото и живота на село и вдъхновява хората да следват собствените си идеи и мечти.

Роден е и е израснал в Севлиево, а като малък го влекат дивото и лагерите на палатки и го вдъхновява как оцелява Робинзон Крузо. Завършва средно училище по приложни изкуства. След казармата живее година и половина в Севлиево и заминава за София. Първоначално големият град с многото възможности за работа го привлича и вдъхновява. Работи 8 години като графичен и автомобилен дизайнер. Модифицира коли, тотално преправя пътнически в състезателни, с композитни материали и олекотени плексигласови стъкла. Правил е и декори на филми в киноцентъра.

После заминава за Прага, където също работи като автомобилен дизайнер. Дори регистрира собствена фирма, доставя пратки на куриерски фирма с мотор. След 2 години решава да замине за Азия, защото още от малък е много запален по кунгфу филмите с Брус Лий. Първоначално му е адски трудно с комуникацията, защото там хората масово не говорят английски. И понеже живее като скитник, често му се налага да им рисува картинки, за да им обясни, че му трябва душ, храна или подслон.

В Азия той си оставя пари на сметка колкото да се прибере и работи какво ли не. В Малайзия 3 месеца е механик на коли. В Тайланд е доброволец във ферма за органично земеделие, срещу храна и легло. В Лаос бившият графичен дизайнер дава уроци по фотошоп. В Китай пък е... фотомодел. „Търсеха високи и слаби хора за каталози за баскетболни и волейболни облекла – обяснява Станимир. - Когато животът ти дава лимони, си правиш лимонада, а не мрънкаш защо не ти дава ананаси или портокали. Трябва да си гъвкав.“

В Северна Индия попада в тибетски манастир в Дхарамсала, където живее и 14-ят Далай Лама. Срещу 2 лева и нещо на нощ спи в приют към тибетския манастир и учи монасите да правят практични неща от отпадъци, защото е шокиран от купищата боклук в цяла Индия. Много вълнуващо е и прекосяването на Хималаите с микробус.

Никога не е бил на ръба да гладува или да е заплашен. В Тайван обаче решава да направи обиколка на страната на самоделен велосипед. Сглобява го от стари колелета и е много удобен – кара го в почти легнало положение. За 30 дни изминава 1500 км. Само веднъж колелото се счупва по пътя, на 40 км от най-близкото село. Намира навес за пренощуване и не успява да си запали огън, затова хапва суров ориз.

Големи емоции са в Южна Корея. Там попада на вулканичния остров Чеджу-до, на около 120 км на юг от страната. Има застинал вулкан, който е най-високата планина в Южна Корея – 1950 м. Българинът се хваща на временна работа – реже дърва, събира камъни от една нива, сади лук. Хората, при които работи, му казват, че ще ходят семейно на подводница, и го канят. На остров Чеджу-до е най-голямата туристическа подводница в света. Спускат се на 40 м под водата, гледат коралови рифове, останки от кораби.

Много хора не знаят разликата между турист и пътешественик, какъвто е той, подчертава Станимир. Изминал е хиляди километри със самоделното си колело, а също и пеша, на стоп, спал е на открито, на хамак. В Тайван пък пренощува 13 пъти... в полицията. Но не като арестант. Там можеш спокойно да си опънеш палатката във всяко РПУ, в пожарната, в двора на храм или училище.

В Япония среща професор, избрал живота на бездомник, понеже му писнало други да му определят правилата, по които да живее. Продава си всичко, нощува на палатка, придвижва се с колело и е щастлив. Решението на бездомника по желание силно вдъхновява Станимир.

Не може да каже коя случка е била животопроменяща за него. „Всяка си има свое послание и те учи на определени неща. Това са знаци на съдбата и уроци, които или възприемаме и се променяме, или продължаваме да си блъскаме главата“, коментира мъжът. Своя необикновен живот като пътешественик е описал в книжка - „933 дни из Азия“. По-късно смята да направи и по-дълга версия, а също и документален филм.

Бил е в най-гъсто населената страна в света Макао, където са по 20 хиляди на кв. км, и в най-рядко населената – Монголия - 1, 8 души на кв. км. Като се връща, поглежда родината с други очи. Казва си: „Лелее, колко е хубаво тук, колко е чисто в сравнение с Индия и не е пренаселено, живее се спокойно“.

В Севлиево преустройва апартамента си, в който е израснал до I клас, в къща за гости и го нарича The Cave Flat („Апартаментът-пещера“). Интериорът е негово дело, всичко прави сам от плоскости на гардероби и други отпадъци. Има маса, която става на легло, и уникална „ракетна“ печка и какво ли още не. Там нощуват туристи срещу скромна сума, а пътешествениците приютява безплатно, защото е изпитал на гърба си какво е да пътуваш дългосрочно по най-евтиния начин. А къде спи?

Понякога в къщата, където живее майка му в село Сенник, родното място на Дан Колов. Там си е харесал голямата стара плевня, ще я преустройва в авангардно жилище за себе си. На двора си е направил купол с основа от стари гуми, стари дъски, палети и винил, където лятото нощува под звездите.

В Сенник от време на време се включва в проекти. Правят куполни къщи с приятели. Помага на майка си в поддръжката на къщата и отглеждането на зеленчуци, но почти не се застоява. Сега обикаля България. В момента е в Плевен на курс за заварчик. „Хората като ме знаят колко съм сръчен, ми дават поръчки за какво ли не. Но когато правя велосипеди например, трябва да заварявам частите професионално, за да не пострада някой“, казва Станимир.

Не реве като повечето българи: „Олеле, зле съм, няма пари“. „Ами те там в Индия и Лаос нищичко си нямат! И са щастливи! Колкото по-малко материални неща имаш, си по-щастлив, защото няма какво да загубиш.