„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Робърт О`Брайън – Четвъртият съветник

Стихийното бедствие, което представлява на международната сцена американският президент Доналд Тръмп, е за поредна седмица във вихъра на циклона около провеждащото се в Ню Йорк редовно заседание на Генералната асамблея на Организация на обединените нации (ООН). През ехидните му коментари в туитър за сърцераздирателната реч на екоактивистката Грета Тунберг пред климатичния форум на световната организация – “щастливо младо момиче, което я очаква бляскаво бъдеще” – до роящите се спекулации за възможна среща на държавния глава на САЩ с иранския му колега Хасан Роухани.

Последният, както се оказа, все пак пристигнал в Ню Йорк заедно с външния си министър Мохамад Зариф, въпреки изричното му изявление преди дни, че тази година няма да стъпи в Ню Йорк. Предвид обвиненията на Запада за нападения с дронове и ракети срещу рафинерии в Саудитска Арабия, пленявания на танкери, плаващи под британски флаг в Ормузкия пролив, нарушаване на петролното ембарго срещу Сирия и все по-дълбоко потъваща ядрена сделка между Запада, Русия и Китай от една страна. И от друга изтеглянето на САЩ под Тръмп от същото споразумение, възстановяването на американските санкции срещу Техеран и обявеното им ожесточаване след атаките срещу газово-петролната инфраструктура на Рияд от миналата седмица, може да го разбере човек, ако е бил подозрителен за сигурността си. Е, американските власти все пак са му издали виза и Хасан Роухани без много, много шум, се озова в списъка на държавните и правителствените ръководители, уважили форума на световната организация в Ню Йорк тази седмица. Откъдето и спекулациите, че в рамките на стотиците двустранни, тристранни и многостранни заседания, официални срещи и изявления на световните лидери от сърцето на Източен Манхатън, е възможно Доналд Тръмп да опита немислимото за американски държавен глава (или за ЦРУ, за да сме честни) от 1979 г. насам, да проведе среща тет-а-тет с президента на Иран. Която вероятно ще трябва да е на тротоара пред сградата на ООН, предвид че Роухани няма право да стъпва по-далече на американска територия. Но защо не?!

В крайна сметка Тръмп вече влезе в историята с двете си срещи на върха с президента на Северна Корея Ким Чен Ун в Сингапур през 2018 г. и Ханой по-рано тази година. Нищо не му коства да изиграе една пиар сценка и с Хасан Роухани в Ню Йорк, стига персите да се съгласят и те да участват. Американският президент го чакат избори догодина, в крайна сметка. Двете срещи с Ким, макар и без никакъв конкретен резултат, затвърдиха позициите на Тръмп пред твърдата му електорална база на смелия, готов на всичко “в името на сделката” бизнесмен-президент. Потенциална такава с Роухани сега, а не на два месеца от изборите догодина, също може да има своя ефект.

Особено на фона на поредния скандал, който съпътства от дни Тръмп и предизборната му кампания около възможните опити на наемателя на Белия дом в телефонен разговор през юли да окаже натиск върху новоизбрания президент на Украйна Владимир Зеленский, в търсене на “мръсно бельо” за сина на най-вероятния му опонент догодина от Демократическата партия Джо Байдън. Да, и това се случи.

Общият контекст на всички тези международни въпроси, изброени дотук, е кой, ако въобще някой, съветва Доналд Тръмп във вземането на външнополитически решения, било то в държавнически или чисто персонален аспект. С което и стигаме до Робърт О`Брайън, обявен миналата седмица лично от американския президент за негов следващ съветник по националната сигурност. Четвъртият за двете години и половина, от които Тръмп обитава Белия дом. Което по данни на американските медии е текучество, невиждано в историята досега за президент на САЩ. И предвид че като доводи за освобождаването на неговия предшественик Джон Болтън – “вбесеният морж” – администрацията на Белия дом посочи сериозни различия на държавния глава със съветника му по въпроси като: Иран, Венецуела и Северна Корея, е нормално да се усъмним дали въобще Тръмп слуша някого.

Но хайде, вкратце, за поредния му съветник, споменатият вече Робърт О`Брайън. Калифорнийски адвокат, роден 1961 г. и досега главният преговарящ в заложнически ситуации от името на Държавния департамент. Сред най-забележителните клиенти в адвокатската му кариера несъмнено са астронавтът Бъз Олдрин и правителството на Източен Тимор в делото водено срещу тях от американския енергиен конгломерат “Коноко-Филипс” за експлоатацията на находищата на природен газ в Тихоокеанската страна. Под президента Джорд Буш-младши е назначен за временен представител на САЩ пред Общото събрание на ООН през 2005-06 г. О`Брайън “се завръща” номинално в Белия дом през 2017 г., когато медии зад Океана съобщават, че администрацията на Тръмп разглежда името му като потенциален министър на военноморските сили. През май 2018 г. е назначен в Държавния департамент като специален пратеник по заложническите въпроси, преди на следващата година да му бъде отдаден ранг посланик на САЩ. Понастоящем се води 28-ият съветник по националната сигурност към американския президент.

 

Не разбира защо съществува ООН

“Тринайсетгодишният ми син, който се интересува повече от спорт, отколкото от политика, влезе във всекидневната онзи ден и ми каза: “Татко, видях по телевизията, че започва онова нещо, когато всички световни диктатори идват в Америка и произнасят речи колко сме лоши ние.” – Неговата оценка беше едно от най-добрите описания на Генералната асамблея на ООН, които някога съм чувал”, казва О`Брайън, цитиран от агенция Ройтерс през 2005 г., докато е официален представител на САЩ в организацията.

 

За него

Тръмп допуска грешка

Тръмп иска светът да вярва, че назначаването на О`Брайън не е от значение – че практически нито един от членовете на екипа му по външна политика няма такова – защото той взема всичките решения. (…) И все пак може би не е толкова добре за Тръмп да си приписва всички постижения. Развлекателният спектакъл с поредната рокада в Белия дом засенчи колко превратен момент представлява това за водената от Тръмп външна политика. (…) Колкото и неуверена да е била досега, е на път да се срине под тежестта на собствените си противоречия.

Сюзън Гласър, сп. “Ню Йоркър”

 

Не е ясно за какво ще се бори

О`Брайън има предимството да знае какво не работи в представите на Тръмп – нито твърде много формални процедури, нито водещата роля в прокарването на политики. Той допринася с истински, макар и скромни, компетенции към работата. (…) И също така изглежда да е развил позитивни отношения с президента, което е ключово за успеха му. Той също така има собствен стил, който е различен от този на Болтън – по-скоро готов на сътрудничество, отколкото на конфронтация – което ще му служи добре в управляването на процесите.

Иво Даалдер, “Форин Полиси”

 

Антиподът на Болтън

Докато напускащият поста съветник по националната сигурност Джон Болтън беше бомбастичен – Робърт О`Брайън е задкулисен бюрократичен играч. По-голямата част от кариерата му е преминала в правото и когато е правил пробиви в държавната администрация, те са били предимно ориентирани към дълбините на държавните машинации.

Антъни Зъркър, Би Би Си

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.