Робърт Редфорд на 88 години! Както се казва – остарява красиво като катедрала. Завинаги Сънданс Кид в сърцата на милиони, той мечтаният мъж от екрана, който реши да се докаже и като интелект, стана режисьор и продуцент, създаде фестивал за независимо кино и продължава да е активна фигура в света на постоянно променящата се и изпаднала в криза развлекателна индустрия. Освен актьор, режисьор и продуцент, Чарлз Робърт Редфорд-младши е още бизнесмен, имотен магнат, защитник на околната среда и покровител на младите таланти. 

В последните близо 60 години той е една от най-харизматичните и внушителни емблеми на Холивуд, величествена артистична фигура с огромно културно влияние в родната си страна САЩ и отвъд. Робърт Редфорд има много знаменити и легендарни роли и превъплъщения, той направи изключителни персонажи в грандиозни филми като „Ужилването“, „Цялото президентско войнство“, „Извън Африка“, „Трите дни на Кондора“, „Каквито бяхме“, „Далечният мост“, „Орли на правосъдието“, „Повелителят на конете“... Но за милиони зрители по цялото земно кълбо Робърт Рдефорд винаги ще бъде Сънданс Кид от монументалния уестърн шедьовър на Джордж Рой Хил „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ от 1969-а година събрал в знаменит актьорски дует двамата най-обожавани млади изпълнители на тогавашен Холивуд – Пол Нюман и Боб Редфорд. След успеха на този филм никой не е същия – нито барутния жанр, нито звездите Нюман и Редфорд. Двата американски екранни колоса минават на друго ниво, а Редфорд разгръща личната си дейност извън пределите на снимачните площадки като купува земя в мормонския щат Юта и основава планински курорт, а после и фестивал на независимото кино. Личната си бизнес марка Редфорд кръщава „Сънданс“ на името на своя вече митичен персонаж от „Буч Касиди и Сънданс Кид“.

Редфорд е дисциплиниран и отличителен човек от малък, но житейски препятствия му гарантиран турбулентен път към върха. След като завършва гимназия в Лос Анджелис през 1954-а година започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на дълги години. На следващата година майка му умира от рак, той започва да пие и губи стипендията си. През 1956-а пътува и живее във Франция и Италия, където се потапя в света на бохемския живот. Завръща се в Щатите в края на десетилетието и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Двамата се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис. Имат общо четири деца и седем внуци, а през 1985-а се развеждат. През 2009-а Редфорд се жени повторно за дългогодишната си партньорка Сибил Сагърс.

Филмовата кариера на Редфорд се разгръща през 60-те години на миналия век с малки роли в тв продукции, сред които сериите на великия майстор на седмото изкуство Алфред Хичкок. След като става глобална звезда в края на десетилетието Редфорд решава да диверсифицира артистичния си талант. През 1980-а той прави потресаващо успешен режисьорски дебют с драмата „Обикновени хора“, за която е награден с „Оскар“. През същата декада той основава и фестивала за независимо кино „Сънданс“, който днес е един от най-престижните и популярни културни форуми в Западния свят и се смята за един от двигателите на независимото кино. През 2014-а година списание „Тайм“ включва Редфорд в своя списък с най-влиятелните хора на планетата и го определя като „Кръстникът на независимото кино“. Той описва начинанието си като „механизъм за откриването на нови гласове и таланти“.

Искали са го за ролята на Майкъл Корлеоне

Съдбата е разминала Редфорд с някои легендарни роли. Интересно как би изглеждала мафиотската класика „Кръстникът”, ако Редфорд бе избран за ролята на Майкъл Корлеоне, каквато вероятност е съществувала. За образа на наследника на Вито Корлеоне са били обсъждани още имена като Уорън Бийти, Ален Делон и Бърт Рейнолдс, но в края на краищата режисьорът Франсис Форд Копола налага никому неизвестния в средите на киното тогава театрален актьор Ал Пачино.

А самият Робърт Редфорд не обича да гледа филмите си. Единственият филм, в който е доволен от себе си е “Ужилването”. „Като режисьор не се одобрявам като актьор. Когато съм актьор, не харесвам себе си като режисьор”, казва той.