Една от най-големите световни звезди Роби Уилямс отново идва в България - само година след като напълни стадион “Васил Левски” в София. Този британския изпълнител ще оглави първата вечер на фестивала PHILLGOOD в Пловдив на 16 юли 2027 г. Новината беше обявена преди ден и веднага предизвика огромен интерес сред феновете, а от вчера започна и продажбата на билети. Това вече е едно от най-очакваните събития за следващото лято.
За Роби това ще бъде третото му гостуване у нас - след участието му на SPIRIT of Burgas през 2015 г. и концерта в София през септември 2025 г., когато над 40 000 души изпълниха Националния стадион “Васил Левски”.
Международни медии като британското “Time Out” също обърнаха внимание на новия фестивал, започнал това лято, като го включиха сред интересните европейски музикални събития за годината. След The Cure, Gorillaz и Moby през юли тази година, изборът на Роби Уилямс е логичен, но и доста различен. Той не идва от рок или електронната сцена, а от онази разновидност на британския поп, в която големият концерт е почти толкова важен, колкото и самите песни. Роби отдавна е артист, който разчита не само на гласа си. Шегите, самоиронията, провокациите, историите от личния му живот и способността му да превърне огромната публика в събеседник са част от неговия сценичен образ. Затова концертите му често приличат повече на спектакъл с музика, отколкото на обикновено изпълнение на хитове.
Популярността му започва още през 90-те, когато е най-младият член на Take That - момчешката група, която превзе британския поп и превърна своите членове в идоли на милиони тийнейджъри. През 1995 г. Роби напуска групата, а след кратък период на сериозни лични проблеми започва солова кариера. Дебютният му албум “Life Thru a Lens” първоначално не изглежда като гаранция за бъдеща суперзвезда, но с песни като “Angels” и “Let Me Entertain You” постепенно се превръща в огромен успех. Оттам нататък кариерата му тръгва нагоре с “Millennium”, “Rock DJ”, “Feel”, “Supreme”, “She's the One”, “Come Undone” и още десетки песни, които го превръщат в едно от лицата на британската музика от края на XX и началото на XXI век.
Зад бляскавата кариера обаче стои доста по-неудобна история. В края на 90-те Роби говори открито за употребата на наркотици и алкохол, за проблемите си с теглото, самочувствието и психическото си състояние. Той никога не се е вписвал особено добре в образа на безупречния поп идол. Напротив - именно склонността му да говори за собствените си слабости постепенно се превръща в част от неговата популярност. Докато други звезди пазят внимателно публичния си образ, Уилямс често прави обратното - разказва за провалите си, подиграва се на себе си и превръща собствените си страхове в материал за песните и сценичните си монолози. Това вероятно е една от причините той да остане интересен толкова дълго.
Роби никога не е бил само певецът на “Angels”. Той е човек, който постоянно променя образа си - от палавото момче на Take That през скандалния солов артист до ветеран, който вече може да си позволи да се шегува със собствената си слава. И въпреки това най-силните му песни почти винаги се връщат към едни и същи теми - самотата, любовта, славата, несигурността и нуждата да бъдеш приет. Колко голяма е кариерата му показват и числата. Роби вече има 16 албума №1 във Великобритания - рекорд, който през януари тази година го изведе пред The Beatles. Именно “BRITPOP”, издаден в началото на 2026 г., му донесе историческия 16-и връх в класацията. Така Уилямс се оказа пред групата, с която едва ли някой би се осмелил да го сравнява в началото на кариерата му. Guinness World Records потвърждава рекорда, а официалната британска класация посочва, че кариерата му вече обхваща 35 години.
Последният му албум “BRITPOP” също е своеобразно връщане към времето, в което британската музика беше разделена между огромни групи, футболна култура, таблоиди и поп звезди, превръщани в национални герои. Но Роби не се опитва просто да възпроизведе стария звук. Албумът е и равносметка на човек, който вече гледа на собствената си кариера от разстояние. Точно затова успехът му е важен - 52-годишният Уилямс не се връща към върха само заради старите си песни, а успява да направи нов албум, който британската публика поставя начело на класацията.
Има инстинкт за публиката
Роби е невероятен талант. Винаги е бил. Той има нещо, което не можеш да научиш - това присъствие, този инстинкт за публика. Когато е на сцената, хората просто го гледат. Той може да направи нещо напълно неочаквано и пак да те накара да го следваш.
Гари Барлоу, музикант и бивш колега в Take That
Бори се с тъмната си страна
Роби е човек, който има много различни лица. Има невероятно чувство за хумор, но има и много тъмна страна, много уязвимост. Това беше важно за мен, защото не искахме да направим просто филм за поп звезда. Искахме да покажем човека зад този образ, а той самият беше достатъчно смел, за да ни позволи да го направим.
Майкъл Грейси, режисьорът на “Better Man”
Исках да бъда като него
Първият албум, който си купих, беше на Роби Уилямс. Той беше огромно вдъхновение за мен, когато бях млад. Гледах начина, по който се държи на сцената, и си мислех, че един ден искам да мога да направя нещо подобно. Той показа, че можеш да бъдеш поп звезда и едновременно с това да бъдеш забавен, странен и напълно себе си.
Ед Шийрън, британски певец