Рони О'Съливан - „Старецът“ с млад дух

Рони О‘Съливан е рядко срещан феномен не само в снукъра, но и изобщо в спорта. На 5-и декември британецът ще навърши 45 години и така става най-възрастният шампион за последните 37 години, като пред него е единствено неговият ментор Рей Риърдън, който стана №1 в света на 50-годишна възраст през 1983 година.

“Постоянството е ключът към успеха - казва Рони. - Най-добрият начин да проверите как върви кариерата ви е да я сравните с другите. Нямаше да гледам тенис, ако ги нямаше Федерер, Джокович и Надал, както и футбол, ако го нямаше Меси или голф без Уудс. Просто щях да сменя канала.”

Рони О'Съливан прибави още един от най-ценните трофеи в снукъра - световната титла, след като спечели и тези през 2001, 2004, 2008, 2012 и 2013 година. За Гения от Чигуел това е и рекордна 37-а титла в кариерата му, с която задмина легендата Стивън Хендри, който има 36 на сметката си.

Рекордите за Рони винаги са били сладки за преследване. “Някои са от съществено значение, и броят на ранкинг титлите е един от тях - споделя О'Съливан преди време. - Това е символ на дълголетие и постоянство, а също е и голямо предизвикателство. Нужни са много труд и усилия, за да спечелиш тези призове.” Въпреки това на Рони му остава още един световен трофей, за да изравни рекордните седем на Златното момче.

След като се изстреля на върха в “Крусибъл” преди време, Ракетата заяви, че няма да подражава на легендата Джо Дейвис и да прави изложби. “Не съм като “Роулинг стоунс”, които все още правят турнета, докато навършат 80 години”, отсече О'Съливан.

Освен че е най-възрастен шампион, британецът държи рекорда и за най-млад победител на ранкинг турнир в цялата история на снукъра. Това се случва през 1993 година, когато Ракетата печели британското първенство. Тогава е на забележителните 17 години и 358 дни и побеждава легендарния Стивън Хендри. И до днес държи рекорда.

Считан е за най-талантливия играч в историята на снукъра. Заради бързия си стил на игра печели прозвището Ракетата. Държи рекорда за най-бързия максимален брейк, след като на 21 април 1997 година прави максималните 147 точки срещу Мик Прайс за впечатляващите 5 минути и 8 секунди (9 сек. на удар).

През годините Рони винаги е заявявал категорично и понякога дори скандално своето ярко присъствие и своята позиция. Поради тази причина феновете на снукъра (и не само) трудно биха могли да останат равнодушни. Около него винаги е имало скандали и разногласия и Ракетата често си пати заради темперамента, който носи. Примерите са наистина много - от отнетата му през 1998-а титла на “Мастърс”-а заради положителна проба на канабис, моментът, в който напуска залата и предава мача на Стивън Хендри по време на финала на британското първенство до унизителното отношение към своя колега Ален Робиду, на когото казва: “Аз играя по-добре с лявата ръка, отколкото ти с дясната”.

О‘Съливан е известен с колоритната си личност и с бруталната си откровеност - рядко срещано явление в професионалния спорт, камо ли в джентълменската обстановка в снукъра. Дори и запознатите с похватите на Ракетата бяха шокирани от последната му проява, когато засегна следващото поколение състезатели.
“По-младите играчи, които идват в снукъра не са толкова добри, колкото хора като мен, Джон Хигинс или Марк Уилямс - смята Рони. - Повечето от новите биха се справили с полуприлични аматьори, толкова лошо играят. Единственият начин да отпадна от топ 50 и да прекратя дългогодишната си кариера е да изгубя ръката и крака си.”

Феновете започнаха да сравняват казаното с настоящото състояние на мъжкия тенис. Новак Джокович (33), Рафаел Надал (34) и Роджър Федерер (39) - “тримата големи” в тенис елита - също продължават да доминират в играта, грабят титлите и защитават мястото си в челната четворка. С всеки мач те доказват отново и отново класата си и че трудно по-младите могат да ги изместят. Но нито един от тях не би си позволил да направи подобно изказване.

Тази смелост е присъща само на Рони О‘Съливан. Неслучайно винаги е бил определян като “вечният бунтар” и винаги е привличал феновете на снукъра заради огромното сърце, с което прави всеки удар и печели всяка титла. На въпроса как иска да го запомнят Рони отговаря: “Много играчи на снукър са прекалено интензивни и сериозни. Искам да бъда като Били Хлапето.”

Най-великият на всички времена

Играя с най-великия играч на всички времена. За мен това бе сбъдната мечта, когато разбрах, че на финала ще играя с Рони. Очевидно не може да го уважаваш прекалено много или в противен случай той просто ще се разходи по теб - както се случи днес с мен. Но накрая нощта принадлежи на Рони. Той беше невероятен през целия финал, показа класата си, дори когато не беше най-добрият и това го закрепи.

Кайрън Уилсън, професионален играч на снукър, който загуби финала от Ракетата в “Крусибъл” с 8-18

Трябва да е “Спортна личност на годината”

Време е за промяна. Блясъкът на Рони О‘Съливан на масата за снукър най-накрая трябва да бъде оценен. Би било хубаво да го видим да печели “Спортна личност на годината”. Това е най-добрата спортна година - със сигурност трябва да бъде основен претендент за наградата тази година.

Стив Дейвис, професионален играч на снукър и идол на Рони О‘Съливан

Срещу него бях като на боксов мач

Да не играя нито със Стив Дейвис, нито с Рони О‘Съливан на финал на “Крусибъл” си е за съжаление. Гледах отново полуфинала с Рони през 2002 година. Това беше просто фантастичен мач. И двамата играехме фантастичен снукър и правихме сенчъри брейкове. Беше като боксов мач, удар за удар. Това беше начинът, по който обичах да играя снукър и щеше да е чудесно да играя такъв финал. Вероятно никога не съм играл толкова добре, както тогава, въпреки че беше 2002-а.

Стивън Хендри, притежател на рекордните седем титли по снукър

Живее на друга планета

Мисля, че спрямо нас останалите, той живее на друга планета. Парите не са проблем за него. Той може да рискува, толкова много хора го следват и влиянието му е толкова силно, че винаги ще може да печели в играта. Той няма абсолютно никакви притеснения.

Джъд Тръмп, професионален състезател по снукър

Пише криминални романи

Рони О‘Съливан пише две автобиографии и три криминални романа - “Framed” (2016), “Double Кiss” (2017) и “The Break” (2018), които не са автобиографични, но са базирани на личния му живот.

Житейският път на Рони е труден, но също толкова интересен, колкото и професионалният му. Нелекият живот, още от дете, определя буйния му нрав. Още през далечната 1992-а година баща му е осъден за убийство на доживотен затвор с право на помилване след 18 години, а майка му е арестувана заради проблеми с данъците. Така 17-годишният Рони е принуден сам да се справя с живота и да се грижи за своята по-малка сестра Даниел.

Коментари

Задължително поле