Ронсар: „Че кой е вечно млад...”

]Корицата на тома „Поезия” от Пиер дьо Ронсар
Корицата на тома „Поезия” от Пиер дьо Ронсар

Изящен, виртуозно преведен, хармонично илюстриран, с академичен предговор и коментари – това са само част от достойнствата на новия том „Поезия” (билингва: френски – български) на Пиер дьо Ронсар, който беше издаден преди седмица от ИК „Колибри”. Премиерата на 22 януари в София ознаменува откриването на новото артпространство Casa Libri , което се намира на ул. „Цар Асен” 64. Обновената сграда от началото на 20 век е на път да се превърне в притегателно място за множество кино-литературни събития. Това обявиха по време на първото събитие Жаклин Вагенщайн (изпълнителен директор в издателството) и водещата Кремена Димитрова (директор „Комуникации”).

За качествата на преводите, идеята на съставителя и приносния характер на това представително издание (от 300 страници) говори авторът на предговора проф. д-р Стоян Атанасов: „Пиер дьо Ронсар несъмнено е най-яркият френски поет от епохата на Ренесанса, член на Плеядата, наричан от своите съвременници „принц на поетите”. Постига изключителна популярност още приживе и успехът му остава неизменен. Подобно на всички големи творци, за него съдим от най-малко три гледни точки: 1. Доколко той носи духа на своята епоха; 2. Доколко става нейна емблема и в същото време полага върху нея отпечатъка на ярката си индивидуалност на поет; 3. Доколко тази индивидуалност достига до нас с общочовешките си измерения. Безсмъртната си слава Пиер дьо Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди” и „Любовни стихове”, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава блестящи сонети”.

Проф. Весела Генова отбеляза: „Ронсар вплита лични преживявания в неоплатоническата любовна риторика и обогатява с дръзки чувствени измерения конвенционалния любовен дискурс... Тук са подбрани също оди и елегии, които са най-слабо познати на българския читател. Те свидетелстват за оригиналното поетическо дарование на Ронсар, което съчетава възвръщането на античните поетически традиции и мотиви във френското културно пространство с изграждането на личен творчески маниер на преработване на древното, но и на по-съвременното италианско естетическо наследство. Сочният, пищен и красив език на превода на Кирил Кадийски подхожда особено добре на богатството на Ронсаровия изказ и на неговите по-чувствени измерения”.

За приятелството си с Кирил Кадийски и неговата изключителна работоспособност като творец говори доц. д-р Владимир Янев: „Сравнявал съм преводите на Кадийски с преводи на други видни преводачи. Говоря за преводите на сонетите на Шекспир и на Петрарка. Кадийски успява да предаде аромата на всяка епоха, те са сякаш „телесни”. В неговото лирическо озвучаване на Ронсар се усеща нашата съвременност. Той превежда през времето езика от Ренесансовата епоха и го втъкава в словото на 21 век”.

Беше проведе кратък дебат дали досега са издавани стихове на Ронсар. Беше отбелязано, че съществува малко по обем издание на поетесата Лилия Панова, но това сега е първото значимо издание, в което можем да се насладим на пълнозвучния Ронсаров стих. Самият Кирил Кадийски цитира Владимир Димитров-Майстора: „В изкуството всякак може, който го може...”. Нека всеки да работи свободно, но да не забравяме, че невинаги точният превод означава, че е предаден духът на творбата. Изкуството е един вид занаят: има и хватки при превода, така че един текст да излъчва поезия”.

Кадийски прочете любимия си сонет от Ронсар с вечната тема за пределите на любовта, когато идва старостта:

***

Щом сякаш е от сняг и лъха мраз от нея,

под ледената броня стаила буца лед,

и ме обича само понеже съм поет –

защо, защо съм луд по нея и линея?

Какво са име, сан? И гордостта къде я –

вежлив слуга в луксозен затвор – Едем наглед?

Не съм аз, мила моя, все още старец клет,

че друга да не ме плени... Да не копнея!

Амур дете е, той не лъже и не мами.

Не сте ни горделивка, ни чар поне у вас,

та да отблъсквате тъй лесно любовта ми.

Че кой е вечно млад, илюзии това са:

обичайте ме, скъпа, макар и беловлас,

да ви обичам сам – след време – беловласа.

Музикалните интермедии по време на вечерта бяха дело на младата виолончелистка Ана-Мария Иванова, а Надя Керанова и Марин Маринов бяха актьорите, които ни пренесоха в атрактивния чувствен свят на Ронсар.

Разкошното художествено оформление на изданието дължим на Кирил Златков.

Коментари

Задължително поле