На 19 февруари 2019 да почерпят

Възход на крайнодесните на изборите за ЕП (обзор) Десницата и левицата остават първи сили, сочи проучване на Европарламента

Над 1000 души почетоха паметта на убития Валери Дъбов в Кюстендил

Борисов измъква ГЕРБ от капана, който сами си заложиха Преференциите остават 5% за избори за ЕП и 7% за парламентарни избори

Инспектираща група от Руската федерация е на посещение у нас

Бързите кредити намаляха с 11% Хората се обръщат за финансиране към банките

Александър Симов: БСП няма да сключва предизборна коалиция с АБВ

Търсят още над 300 тол полицаи Средната заплата за длъжността е между 1100 и 1300 лв

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

Ексдепутатът от ДПС Хасан Хаджихасан осъди прокуратурата за 10 800 лева Бившият народен представител бе съден и оправдан по дело за обществена поръчка в Благоевград

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 19 февруари 2019

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Пророческите слова на Апостола изискват отговор с дела, не с празни думи

19-годишният Алекс от Гольовците се предаде (обзор) Каракачанов: Кой възпита безнаказаност у убийците?

41-годишен катастрофира в дърво след преследване с полицията

Данъчните продават пушки Най-ниската цена е 290 лв.

Ронсар: „Че кой е вечно млад…”

Корицата на тома „Поезия” от Пиер дьо Ронсар
Корицата на тома „Поезия” от Пиер дьо Ронсар

Изящен, виртуозно преведен, хармонично илюстриран, с академичен предговор и коментари – това са само част от достойнствата на новия том „Поезия” (билингва: френски – български) на Пиер дьо Ронсар, който беше издаден преди седмица от ИК „Колибри”. Премиерата на 22 януари в София ознаменува откриването на новото артпространство Casa Libri , което се намира на ул. „Цар Асен” 64. Обновената сграда от началото на 20 век е на път да се превърне в притегателно място за множество кино-литературни събития. Това обявиха по време на първото събитие Жаклин Вагенщайн (изпълнителен директор в издателството) и водещата Кремена Димитрова (директор „Комуникации”).

За качествата на преводите, идеята на съставителя и приносния характер на това представително издание (от 300 страници) говори авторът на предговора проф. д-р Стоян Атанасов: „Пиер дьо Ронсар несъмнено е най-яркият френски поет от епохата на Ренесанса, член на Плеядата, наричан от своите съвременници „принц на поетите”. Постига изключителна популярност още приживе и успехът му остава неизменен. Подобно на всички големи творци, за него съдим от най-малко три гледни точки: 1. Доколко той носи духа на своята епоха; 2. Доколко става нейна емблема и в същото време полага върху нея отпечатъка на ярката си индивидуалност на поет; 3. Доколко тази индивидуалност достига до нас с общочовешките си измерения. Безсмъртната си слава Пиер дьо Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди” и „Любовни стихове”, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава блестящи сонети”.

Проф. Весела Генова отбеляза: „Ронсар вплита лични преживявания в неоплатоническата любовна риторика и обогатява с дръзки чувствени измерения конвенционалния любовен дискурс… Тук са подбрани също оди и елегии, които са най-слабо познати на българския читател. Те свидетелстват за оригиналното поетическо дарование на Ронсар, което съчетава възвръщането на античните поетически традиции и мотиви във френското културно пространство с изграждането на личен творчески маниер на преработване на древното, но и на по-съвременното италианско естетическо наследство. Сочният, пищен и красив език на превода на Кирил Кадийски подхожда особено добре на богатството на Ронсаровия изказ и на неговите по-чувствени измерения”.

За приятелството си с Кирил Кадийски и неговата изключителна работоспособност като творец говори доц. д-р Владимир Янев: „Сравнявал съм преводите на Кадийски с преводи на други видни преводачи. Говоря за преводите на сонетите на Шекспир и на Петрарка. Кадийски успява да предаде аромата на всяка епоха, те са сякаш „телесни”. В неговото лирическо озвучаване на Ронсар се усеща нашата съвременност. Той превежда през времето езика от Ренесансовата епоха и го втъкава в словото на 21 век”.

Беше проведе кратък дебат дали досега са издавани стихове на Ронсар. Беше отбелязано, че съществува малко по обем издание на поетесата Лилия Панова, но това сега е първото значимо издание, в което можем да се насладим на пълнозвучния Ронсаров стих. Самият Кирил Кадийски цитира Владимир Димитров-Майстора: „В изкуството всякак може, който го може…”. Нека всеки да работи свободно, но да не забравяме, че невинаги точният превод означава, че е предаден духът на творбата. Изкуството е един вид занаят: има и хватки при превода, така че един текст да излъчва поезия”.

Кадийски прочете любимия си сонет от Ронсар с вечната тема за пределите на любовта, когато идва старостта:

***
Щом сякаш е от сняг и лъха мраз от нея,
под ледената броня стаила буца лед,
и ме обича само понеже съм поет –
защо, защо съм луд по нея и линея?

Какво са име, сан? И гордостта къде я –
вежлив слуга в луксозен затвор – Едем наглед?
Не съм аз, мила моя, все още старец клет,
че друга да не ме плени… Да не копнея!

Амур дете е, той не лъже и не мами.
Не сте ни горделивка, ни чар поне у вас,
та да отблъсквате тъй лесно любовта ми.

Че кой е вечно млад, илюзии това са:
обичайте ме, скъпа, макар и беловлас,
да ви обичам сам – след време – беловласа.

Музикалните интермедии по време на вечерта бяха дело на младата виолончелистка Ана-Мария Иванова, а Надя Керанова и Марин Маринов бяха актьорите, които ни пренесоха в атрактивния чувствен свят на Ронсар.

Разкошното художествено оформление на изданието дължим на Кирил Златков.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.