Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Областният управител на Пловдив Здравко Димитров информира премиера Борисов за ситуацията около инцидента с влак

Неонацистка заплаха събра стотици на контра на “Луковмарш“ (СНИМКИ)

Турция задържа 33-ма мигранти при опит да преминат в България

Срути се част от сграда на университета в Санкт Петербург

Майкъл Пенс и Ангела Меркел обсъдиха газопровода „Северен поток 2“

Зоран Заев: Очаквам посещението на премиера Ципрас в Скопие

Румен Сали Шопов – ромът, който стана звезда в САЩ Не минава празник на нашите емигранти отвъд океана без виртуозния музикант

Няма българин в САЩ, който да не познава или поне да не е чувал за витуозния музикант Румен Сали Шопов от Сан Франциско. Събори, фестивали, празници – той е навсякъде, където са нашенци. А те обграждат с любов един от стълбовете на българщината оттатък океана. Мулти инструменталистът е виртуоз на всички ударни и струнни инструменти, плюс кларинет. Уважаван преподавател е по български и балкански фолклор в престижната музикална академия „Бъркли Джаз Консерватори“ близо до Сан Франциско.

„Заминах за Щатите по принуда, защото след промените намаляха много ангажиментите на музикантите, а трябваше да издържам талантливия си син в Широка лъка“, казва Румен. Корените му са от Гоце Делчев. На 10 години вече е виртуоз на тъпани и барабани и започва да свири по сватби. „Хората много ме обичаха, казваха: „Яаа, какво малко детенце, а пък как добре чука на барабанчетата – смее се Румен. – Качваха ме на раменете си, развеждаха ме насам-натам и на всички разказваха колко съм талантлив. От съвсем малък вадех много пари с музика.“

На 12 години той се включва в читалищен състав от деца от дома за сираци. „Имаше един наш певец, Бог да го прости, Владимир Терзиев. Казвахме му Зайко, защото хората много обичаха той да изпълнява песента „Зайко Кукурайко“. Аз чуках на тарамбука и като видях тамбура на една репетиция, направо откачих, нещо ми стана. Казах си: „Не, аз този инструмент трябва да го науча и толкоз“. На 13 години свирех без учител, а на 14 станах добър и на тамбура, но на сватбите ме ползваха повече като тъпанджия, барабанист, певец, китарист.“

Румен Сали ще запомни завинаги датата 20 април 1976-а, когато го взимат в Неврокопския ансамбъл. Тогава е 15-годишен.

Оттам тръгва голямата му кариера

В ансамбъла е солист, музикант и концертмайстор. Години наред води всякакви групи и участва на всевъзможни културно-масови събития, организира фестивали, а към него валят хонорари от ансамбъла, от сватби, ресторанти.

„По това време идваха много американци в България. Не знам как са научили за мен, но един ден ми казаха веднага да се явя при кмета. Помислих, че ме викат за концерт някъде“, казва Румен. В кметството той заварва няколко американци, дошли специално за него, искат да ги учи. Те остават в Гоце Делчев, на Румен му дават стая в читалището и почва да ги обучава на кларинет, акордеон, тамбура, тъпан. „По акордеон не съм експерт, но познавам добре инструмента“, казва музикантът.

Американците започват да идват всяка година в Гоце Делчев. След промените обаче за музикантите настават лоши времена – намаляват сватбите, ресторантите са празни. По това време синът му учи в Широка Лъка и Румен е принуден да замине за Португалия и да

работи като строител, за да издържа момчето си

Той, виртуозът на куп инструменти, работи тежка физическа работа на строеж.

След 10 месеца телефонът му звъни. Американците поискали пак да ги учи в Гоце Делчев, а съпругата му казала, че вече не преподава, работи на строеж в Португалия. Американците са изумени: как е възможно такъв виртуоз да излива бетон в Португалия?! Веднага му звънят и му казват: „Как такъв музикант като теб няма да свири повече?! Направо идвай в Америка. Ние ще уредим всичко. Ти ще имаш много работа, много студенти и с твоя талант ще станеш звезда“.

След две седмици пак му звънят да се връща в България. Срещат се в София, американците идват с цяла папка документи, с богатата му биография от Неврокопския ансамбъл и различни фестивали. Румен кандидатства за американска виза на 17 септември 2001 г. – няколко дни след атентатите с кулите близнаци в Ню Йорк. Казва си, че няма шанс за виза, но в посолството явно са впечатлени, че като солист и концертмайстор в Неврокопския ансамбъл е обиколил цяла Европа и Канада още през 80-те години, но не се е възползвал, за да емигрира. Дават му виза като артист.

„В Америка стоях 4 месеца, но, както казваме, Господ с едната ръка дава, с другата взима. Изгубих баща си и майка си, бях много тъжен и се върнах в родината“, споделя музикантът. В Гоце Делчев обаче положението с музикантите е същото – няма с какво да се препитават. „Стоях 5-6 месеца и хайде пак обратно тук, в Калифорния. И тогава вече сериозно погледнах на нещата. Започнах да преподавам в академията в Бъркли, давам частни уроци и майсторски класове за музиканти в дома си”, казва Румен Шопов.

В академията той преподава балканска музика, но най-вече българска и от време на време друга – при желание у студентите. Голям интерес проявяват и към ромската музика. Румен Шопов води и класове по ритъм и пеене. В академията той държи рекорд по владеене на инструменти – всички ударни и струнни и някои духови. От година и половина сериозно овладява и кларинета. „Идват ми студенти кларнетисти, тромпетисти, саксофонисти – и тях трябваше да изуча. А също посвирвам и на бузуки, ууд, акордеон… Какво ли не“, смее се той.

Музикантът виртуоз с буйна кръв е

един от най-желаните гости на българските сватби

събори, фестивали, национални празници в Щатите. „Дали ще е Чикаго или Лос Анджелис, няма значение, аз съм навсякъде“, казва той. Наскоро се е върнал от Сан Диего, където се е провел Balkan Fest по случай 24 май. Преди това пък в Сан Франциско е имало „Антика Фест“ – много голям, също български фестивал, 4 дена българска музика нонстоп. Оттам директно заминал за Чикаго за концерт с македонска музика. „Аз съм от Пирин и съм специалист по Пиринската македонска музика“, казва Румен.

„Можех най-спокойно да си сменя името тук с някое по-атрактивно. Никой от семейството ми не го е направил и нямам право да го направя, защото аз може да съм ром, но никога не съм бил дискриминиран в родината си. Пораснах в България и съм известен в цял свят с името Румен Сали Шопов“, вълнува се музикантът. Сали е било първото му име. По време на насилствената смяна на имената го прекръщават на Румен. Семейството му е от ромите, които говорят на турски, а не на цигански. „Когато в Америка разбраха, че рожденото ми име е Сали, почнаха така да ми викат и вече съм известен като Румен Сали Шопов“, казва музикантът.

Всяко лято той се прибира в Гоце Делчев, където го следват възторжени дечурлига, звезда е и раздава автографи. За малките той е вдъхновяващ пример за това как един ром може с талант, усърдие, упоритост и отговорност да постигне световна слава. „Както казах в началото, Неврокопският ансамбъл промени живота ми. Просто ми отвори очите. Аз съм

първият от моята къща, който знае да чете и пише

завършил средно образование. И не да ниже тютюн, а да е библиотекар, ръководител на оркестри, да е от висшата класа, както се казва, в България. Като бял човек. Оттам вече знаех и какво да правя с моите деца“, коментира Румен.

След като родителите му си отиват, той пет години не си идва в България – мъка му е да гледа празна си къща. „Сега вече всяка година си ходя, чакам с нетърпение да дойде юли, за да си бъда в родината“, казва Румен. Къщата му в Гоце Делчев още стои празна, от време на време Румен казва на свои хора къде е ключът, за да не плащат по хотели.

Приятелите му от България отсега му редят програмата за юли. „Викам им, аз работя като луд 11 месеца в годината и се връщам в Гоце Делчев да си почина, искам малко и на мен да ми посвирят като бял човек“, казва през смях Румен Сали. „Виж, колкото и да е хубаво тук, колкото и да ме уважават, камъкът си тежи на мястото – Сали става сериозен. – Каквото и да направя тук, ако съм жив и здрав, един ден пак ще се върна в България.“

 

Американците го следват като бог

Чужденците са луди по българските ритми, а студентите му в академията ходят по него като след бог. „Когато някой, независимо кой, чуе един път българската музика, и дотам – той се влюбва в нея!  – пали се музикантът. – Знаеш какво значи мерак. Като се влюбиш, лесно ли излиза този мерак? Те ни следват навсякъде! Да не казвам голяма дума, ама в нашата територия, Сан Франциско, почти всички музиканти са минали през мойта школа. Страната тук ме подкрепя, дават ми големи пари да правя големи оркестри, да уча музикантите. В момента ми отпускат средства, за да уча едно българско дете, щото видях колко е талантлив и няма средства да учи. Джеси Стремски е с майка българка и баща американец“, казва Румен.

„Тук се отделят много средства за спонсориране на таланти – и от държавата, и от различни организации. Американци отпускат средства на нас, преподавателите, за да учим талантливите българчета, представяш ли си?“

 

Семейство от артисти

Румен живее в Бъркли – малко градче, известно с едно от най-престижните музикални училища в света – „Бъркли“. Градчето е на 10 минути път с кола от Сан Франциско, само един мост го дели. Там Румен има фамилна къща с двор. „През септември вдигам още един етаж. Ще направя мое частно училище и звукозаписно студио. Време е да събера цялата си дейност в моя частна компания“, казва Румен. Съпругата му Шира Сион е американка от еврейски произход и в дома им се празнува и Коледа, и Ханука. Шира също е певица и води вокална група „Китка“ в щата Оукланд. „Много са талантливи, обикалят целия свят, правихме концерт и в НДК заедно с „Мистерията на българските гласове“, хвали жена си Румен. Шира го видяла как свири и се влюбила от пръв поглед и в музиката му, и в него. „Беше на една наша Балканска нова година, в голяма зала в Сан Франциско. Голям купон беше, 2-3 оркестъра свирихме цяла нощ. Там се запознахме с Шира и така тръгна любовта ни“, разказва Румен.

Синът му Ангел предпочел да остане в Пловдив, а Румен му купил място близо до града и му вдигнал хубава къща. Там Ангел живее с жена си и е дарил Румен с внук, също Румен. Синът често дава поводи за гордост на баща си. „Ангел е толкова талантлив, нямаш си представа! Казах му: „Талантът, който Господ ти е дал, не е достатъчен. Всички знаят, че ние, ромите, сме надарени от Господ. Но аз искам ти да бъдеш и грамотен музикант“. Затова Румен записва талантливото си момче да учи тамбура в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. После Ангел завършва и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, също с тамбура. „Синът ми е и един от най-големите цигулари в България, свири и на пиано“, казва с гордост бащата. През октомври на Ангел му предстои защита на докторантура в академията в Пловдив, също по тамбура.

Дъщерята Стефка е при него в Сан Франциско. Тя е много талантлива танцьорка, но не преподава, защото е много заета с друга работа и отглежда двете си деца. Работи като главен мениджър във фабрика.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.