Румен, Христо и Методи - първите българи на Хималаите

През 1980 г. тримата тръгват с 20 литра спирт и 400 кг багаж

Румен Воденичаров показва фотоизложба от високата планина

Алпинистът зове: Оставете Малдивите, тръгвайте към Непал

Мечтата да “отидеш” до Хималаите и да зърнеш отдалече Еверест, Лхоце, К-2 или който и да е от 14-те осемхилядници сигурно я има половината от човечеството. Е, не на всеки се е удала тази възможност или може би не на всеки му стиска да изостави по-лесния маршрут - до Пукет, Коста Брава или Малдивите. Но който се е решил веднъж на приключението, завинаги се е разболял от болестта “Хималария”.

Това го доказва Румен Воденичаров, който откри поредната си изложба с фотоси от Хималаите. В сградата на Библиотеката на Химическо-технологичния университет в столицата, той е наредил 100-ина снимки, правени през 25 години в общо 40-годишния му период, в който болестта “Хималария” не го напуска. Между другото, автор на тази думичка-неологизъм е неговият син Румен-младши, който сега е студент. По професия алпинистът е химик, а през първите години след 1989-а се втурна и в политиката. Досега той има 15 експедиции в Хималаите. Покрай промените в България 15 години са загубени за мечтата, но от 2005-а Воденичаров и приятели почти всяка година правят трекинги из най-високата планина в света.

Най-романтичните снимки в изложбата са от първите години, когато за първи път се докосва до Хималаите. На тях са Христо Проданов (загинал на слизане от Еверест през 1984 г.), Методи Савов (изкачил Еверест по време на същата експедиция през 1984-а) и Румен. Всъщност, през 1980 г. и тримата попадат в абсолютно непознат свят, никой не знае какво представляват тези Хималаи, какво се яде там, пие ли се водата, има ли или не тропически болести... Те придобиват много ценен опит, който след това им дава възможност да организират следващите експедиции, а също така и т.нар. трекинги.

“Те са нещо като екскурзионно летуване, защото се върви от лагер на лагер. Ако имаш пари, можеш да си вземеш и готвачи, и носачи. Ако нямаш - си носиш всичко на гръб”, обяснява с усмивка Румен Воденичаров. И разказва през смях началото през 1980-а.

Тогава той работи в НИХВИ (най-големият фармацефтичен институт на Балканите, приватизиран след промените от Софарма) и директорът му дава 20 литра спирт, който носят в 4 алуминиеви канистъра. Всъщност, за Непал те тръгват с огромен багаж - половината от който се оказва напълно излишен. Христо Проданов дори иска тихомълком да се изкачат до т. нар. Южно седло на 8000 метра, ако им разрешат да минат през ледопада Кхумбу. Е, не им разрешават - тогава е много строго, Непал е кралство, няма мърдане... Тримата българи помъкват 400 кг багаж, в който има 20 литра спирт (разпределен в 4 канистъра по 5 литра). На летището в Атина обаче ги чака неприятна изненада - техният Боинг 747 е задържан и въпросът към тях е - какво е това? “Как какво, лекарства! Ние отивам там, където всеки ден трябва да дезинфекцираме” - започват да лъжат нашите. Да, но гърците искат проверка и им казват да отворят един от малките варели. Те обаче предвидливо са си направили “пищов”, на който са описали какво имат. На Методи се пада честта да посочи “правилния варел”. Той доста се изпотява, но намира бурето с медикаментите. Измъкват победоносно бутилката със спирт и показват, че няма нищо опасно. “Сега обаче никой не би ни пуснал с такъв товар”, казва Румен. Благополучно пристигат в Индия, а после в Непал с целия багаж. Питам го обаче, как така е успял да излезе в капиталистическа страна през 1980-а, когато това хич не беше лесно. “Много драматично беше, но ми помогна генерал Малинчев, шеф на ДС в София, който буквално си сложи главата в торбата и гарантира за мен, че ще се върна. И ме пуснаха”, разказва Воденичаров.

Една от най-интересните му срещи е със сър Едмънд Хилари - първия покорител на Еверест, който в началото на 80-те строи училища в шерпските села. С Христо и Методи имат уникалния шанс да се видят и разговарят с него. Той им пожелава всячески успех на експедицията, която подготвят за следващата година - изкачването на връх Лхоце (през 1981-а на върха се изкачва само Христо Проданов), и така, окрилени, те се връщат в България. Румен си спомня, че дори бил критикуван от някои партийни другари, причината - един генерал, който отговарял за алпийската федерация, казал, че това било преклонение пред западния алпинизъм. “А Едмънд Хилари по светоусещане всъщност е човек по-близо до Изтока, отколкото до Запада”, казва Румен.

След тази първа опознавателна обиколка из Хималаите поради някои мъжки спречквания Румен не го включват в експедицията за изкачването на Еверест, което пък става причина той и други приятели да тръгнат по т.нар. трекинг (високопланински туризъм) из Хималаите. От началото с двама негови другари, после с още четирима и така 15 пъти досега. На няколко от трекингите идват и дъщерите му Людмила, Илиана и Румяна. Румен казва, че не се страхува те да идват с него по хималайските пътища, защото са разумни момичета. Никога не бих рискувал техния живот. Трите са много добре подготвени физически, тъй като са скиорки, карат колелета, играят тенис. И са много по-добри от мен, хвали ги алпинистът-химик.

И така за 40 години Румен Воденичаров е преброил, че е прекарал цели 2 години в 15 експедиции и трекинги по най-високите планини в света. “Хималаи за всеки” е девизът, с който през 80-те години подканят приятели планинари да ги последват. С малко закъснение днес това вече е ежегодна практика. Той е убеден, че примерът им е доказателство за любителите на пътешествия, че девизът “Където има воля, има път!”, има смисъл и днес. Хималайският трекинг все още е по джоба на българина и може да замести напълно и фитнес, и екзотични дестинации. И затова съветва хората с малко по-друга нагласа да поемат по пътеките на Хималаите, докато са млади и здрави. “Уверявам ви, че хималайските богове са благосклонни към хора безсребреници и хора с извисен дух”, убеден е Воденичаров.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл