Джип блъсна колоездач на пешеходна пътека в Благоевград

Красимир Велчев: Румен Радев вече не е военен, а е президент

Откриха мъртва затрупаната от лавина в Пирин жена

Министър Нено Димов: Няма война между президента и премиера

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 18 февруари 2018

АПИ обеща бързо да построи пътя Видин – Ботевград Започват с участъка от Мездра

Акция „Лукс”: МВР проверява частните кортежи и скъпите коли

Израелски политици обвиниха в антисемитизъм премиера на Полша

13 жертви след падане на хеликоптер в Мексико, министър оцеля Държавният служител летя към районите, засегнати от земетресението

Гери-Никол пъчи пищно дупе

Турист е затрупан от лавина в Пирин

Григор на първи финал за сезона

Луковмарш 2018 през обектива на “Труд” (СНИМКИ)

Посолството на САЩ: Ген. Луков е поддръжник на нацизма, а не човек, заслужаващ уважение

Морето в Турция поскъпва Пакетите за почивки в турските курорти са почти изчерпани още с ранните записвания

Румъния нападната от бежанци? Глупости

Румънската гранична полиция нееднократно е спасявала мигранти в препълнени лодки в Черно море.

Годишно в страната се подават около 400 молби за убежище

Булевардните медии разпространяват панически настроения

„Румъния е нападната от бежанци!“ – с такива шокиращи заглавия румънските булевардни медии всяват страх у хората. Всъщност фактите са съвсем други.

На прозорците са монтирани решетки, а една стена разделя приюта за бежанци от останалите сиви панелни сгради в букурещкия квартал Баукулуй. Кандидатите за убежище са длъжни да се прибират в приюта преди 22 часа. Повечето от тях обаче тъй или иначе и през деня не напускат сградата, която изглежда в същото окаяно състояние, като жилищните блокове на румънците наоколо. Човек има чувството, че се намира в гето. Единствената разлика между сградите е, че прозорците на блоковете са без решетки.

Край един от тези прозорци е седнала жена, която се представя като Мария. Приютът за бежанци е точно отсреща. За бежанците румънските булевардни медии през тези дни разпространяват какви ли не стряскащи новини и непрекъснато подклаждат предубежденията на румънците, че тези хора са довлекли в страната само хаос и мръсотия. По тази тема Мария само повдига рамене: „Вижте, тук винаги си е било мръсно. Преди две седмици децата си играеха с хартиени лястовици – ей ги, още се търкалят по земята“. Докато разговаряме с Мария, някаква жена изхвърля празни бутилки край двора на бежанския приют и после хлътва в едно гаражно барче на улицата.

Самите бежанци, поне на външен вид, не се различават особено от местните хора. Неколцина от тях водят вял и приглушен разговор, насядали на одеяло зад една боклукчийска кофа. На стотина метра се вижда детска площадка, в средата на която са разположени три малки оръдия. При откриването на тази площадка преди десет години едва ли някой е предполагал, че един ден тук ще играят децата на бежанци, изминали хиляди километри, за да избягат от войната.

Според румънските власти, през последните месец и половина 482-ма бежанци са пристигнали в Румъния по Черно море– доста повече, в сравнение с предишни периоди. Булевардните медии разпространяват панически настроения: „Румъния е нападната от бежанци, потвърждава го и ООН!“ – с това заглавие излезе преди няколко дни един голям букурещки вестник. Снимката към статията показва мъже с протегнати напред ръце – и няма нищо общо със случващото се в Румъния. Тя е препечатана от руски медии и всъщност е илюстрация към книга за работещите на черно в Италия, публикувана още през 2011 година. А румънският представител в ООН не е отварял и дума за някакво „нападение“. Тъкмо обратното. При откриването на един бежански приют в Констанца той заяви, че броят на бежанците не е голям и властите могат „перфектно да се справят” с грижата за тях.

Само около 10 процента от кандидатите за политическо убежище в Румъния наистина го получават, казва РъзванСамойла от румънската НПО „Арка”, която подкрепя бежанци и мигранти. А годишно в страната се подават около 400 молби за убежище. Първите бежанци по черноморския маршрут, 69 иракчани, пристигнаха от Турция в румънското пристанище Мангалия, натъпкани в едно малко корабче от каналджиите – българин и кипърец. Наскоро румънската брегова охрана спаси 150 бежанци, натоварени на друго корабче с максимален капацитет 40 души. Вълнението било толкова силно, че граничната полиция едва успяла да се добере до плавателния съд, разказват очевидци.

„Не можем да говорим за вълни от бежанци”, казва Фабиан Бадила, говорителят на граничната полиция. „Това са по-скоро бежанци, които се борят с вълните.” Той обяснява, че още няма удавили се, но след края на лятото водите на Черно море стават много по-опасни.

Хората, които се добират до Румъния, обикновено искат да продължат към Западна Европа. Румъния е една от най-бедните държави в ЕС и кандидатите за политическо убежище, които очакват решение по молбите си, получават малко над три евро дневно. А онези, които получат убежище, след една година трябва да се оправят съвсем сами, дори без тази мизерна държавна подкрепа. Нищо чудно при това положение, че мнозина от тях изобщо не искат да остават в Румъния – с това е съгласен и Ръзван Самойла от „Арка”: „Тук те не намират онова, което са очаквали, мнозина се чувстват изолирани и изпадат в депресия.” Той разказва за бежанци от Сирия и от Ирак в Румъния, които са решили да се приберат обратно в своите страни.

Онези, които остават, се интегрират в румънското общество, твърди Самойла. Специално сред сирийските бежанци имало и лекари, завършили медицина в Румъния – в годините, когато комунистическият диктатор Чаушеску поддържаше топли връзки с арабските автократи. Днес обаче те нямат право да практикуват професията си в Румъния – независимо от факта, че страната изпитва остър недостиг на лекари. Ето защо както сирийските бежанци с медицинско образование, така и техните зле платени румънски колеги, търсят късмета си другаде: в Западна Европа.

„Дойчевеле“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Да бе,от “четири лапи” преместиха 35 лъва от Румъния в ЮАР заради лоши условия на живот.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.