Предстои духовна революция - как ще я посрещнем като народ и личности?

Неблагодарните народи, рано или късно си получават заслуженото и отново загубват свободата си и самоличността си

Духовната революция на българския народ, превръщаща го постепенно от подчинен слуга с робска психика в съвкупна личност с национално самочувствие, е процес дълъг и все още незавършен. Той е започнат напълно съзнателно от Георги Раковски, Левски и Христо Ботев, заедно с още плеяда знайни и незнайни поборници за правда и свобода, но неговото успешно завършване се очертава да бъде едва нейде в близкото или по-далечно бъдеще. Ние, от сегашните няколко по-стари и по-млади поколения, имаме обаче задължението, не само да благодарим за досега извършеното, но и да продължим делото на предците си. А правим ли го? Добре би било всеки да си зададе сам този въпрос и ако чувства духовен огън в гърдите си, да се опита да допринесе макар и с една тухла към общото дело за добро общонародно бъдеще. Да се проверим - способни ли сме да пожертваме поне време, средства и труд, за да се отблагодарим и продължим делото им напред.

Нихилизмът и отрицанието на всичко около нас, не само не спомага за подобряване на битието - нито на личното, нито на общото, но и ни вреди толкова много, колкото не би могъл, който и да е от враговете ни. И всеки който предпочита да ругае и оплюва хората и реалността около себе си, вместо да работи за нейното поправяне, е добре да осъзнае, че на практика се самоубива като творческо човешко същество и заравя душата си в торището.

Нека се замислим по-дълбоко - какво е това, което са сторили за нас Христо Ботев и другите подобни нему? Ботев като истински Богар (богарите са висши свещенослужители, които, когато е необходимо, жертват себе си за общото благо) извършва един сакрален прадревен обряд - доброволното принасяне на себе си в жертва, за да се постигне целта - освобождението на обречения на робуване народ и възраждането на родината чрез разпалването на почти загасналия вътрешен духовен огън. Затова и той, както и подобните нему, не подлежат на погребение, защото са се е самопревърнали в неизгарящ животворен огън, разпалващ и днес пламъка в сърцата на всички истински родолюбци. Те са жертвения агнец, необходим за да се умилостиви съдбата и ние им дължим почит и отплата за жертвеността, дължим им искрена благодарност, ако сме способни на такава. Неблагодарните народи, рано или късно си получават заслуженото и отново загубват свободата си и самоличността си.

Ето какво е казал проникновеният творец - художникът Илия Бешков, осъзнавайки, че реалността на словото е по-вярна и по-трайна от веществената и обективна реалност: 

„Геният на Ботев с интуицията си прозря това нещо. Тези, които не знаеха възкресенския смисъл на словото, той отпрати да търсят черните му кърви по скали и орляци. Ботев знаеше, че няма да ги намерят, както и не се намериха. Той излетя в небитието и като комета остави една огнена диря. Гробът му, костите му щяха да го опредметят, а сега той е чисто слово, дух и следа от комета въз българското небе. В Ботев, както в никой друг, е зашифрована възкресенската същност на словото изкуство и аз не зная дали без това той би бил Ботев“. (В „За Петър Дънов и за Ботев“).

 Казал го е, но не само е казал нещо, а е и подготвил проект за паметник на Ботев, който и до днес не е реализиран, въпреки положените усилия, най-вече от поета, писател и издател Стефан Продев, който през 1994 г. издирва есето „ За Ботев“ на Илия Бешков, публикувано на 2 юни 1939 г. в „Journal consacre a Hristo Botev“. Листът е издание на дружество „Амикал Бюлгар“ и Българското студентско дружество „Хр. Ботев“ в Париж, заедно със скиците му за паметник на Ботев.

Стефан Продев ги представя пред културната публика в подлистника на в. „Дума“ от 02. 06. 1994 г., бр. 121, посветен на Христо Ботев, но и това се оказва недостатъчно. По-късно, през 2016 г. и двата материала, заедно с много важна дописка на самия Христо Ботев за в-к „Нова България“ от 3 май 1876 г. - написана непосредствено преди Христо Ботев да поеме към Дунавския бряг са препубликувани от мен в електронното списание „Памет за бъдещето“ на 02. 06. 2016 г. Там е и моята статия „Ботев - за разликата между революция и тероризъм“. Имаше доста критики и малко хвалби, но нито едно предложение за съдействие за ново издание на тритомника от 1940 г. и събиране на средства за паметник на Христо Ботев по скиците на Илия Бешков в столицата на България София, каквато беше целта на публикацията. Отново със статията „Длъжници сме на Ботев и на героите на националното освобождение“, публикувана на 02. 06. 2017 г. във в. „Труд“ се опитах да поставя въпроса за необходимостта от преиздаване на цялата публицистика на Христо Ботев и достоен негов паметник в столицата, и отново безответно. Събираме сили да извървим пътищата, по които е минал, да се украсим с фланелки и значки с лика му, но не и да изчетем и проумеем какво ни казва в многобройните спиращи дъха публицистични материали, които е успял да сътвори през краткия си жизнен път.

Въпросът е - ние, които се самоопределяме като българи родолюбци или поне уважаващи народността си, способни ли сме да пожертваме поне време, средства и труд, за да се отблагодарим и продължим делото на предците си? Има стотици хиляди, а може би и повече, които го правят и не по-малко, които нехаят или дори отричат всичко самородно. В крайна сметка - когато дойде часът за равносметка, всеки ще отговаря сам за себе си. Разумява се, че всеки народ сам ежедневно изписва историята и бъдещето си, българският - също.

Сега за пореден и последен път се опитвам да подскажа какво трябва да се направи, оставяйки съдбата на това дело в самосъзнанието и ръцете на следващите поколения.

Готова съм да предоставя за препечатване в хартиен и електронен автентичен вид Пълното събрание на съчиненията на ХРИСТО БОТЕВЪ под редакцията на МИХАИЛЪ ДИМИТРОВЪ от 1940 година, което притежавам по наследство от баща ми, но само на издателство и отговорни личности, на които може да се има обществено доверие, че няма да похабят това, което им предавам и ще доведат делото до успешен край.

Светът отново се намира пред революция, но каква? Материална или духовна? Материалната технологична революция вече я преживяваме и виждаме, че доброто в нея е твърде малко. Предстои духовната. Как ще я посрещнем - като народ и личности?
Всъщност революцията е обективен, природен почти независим от човека процес, който по своята същност е периодично проявяващ се етап от изначално заложената програма за самоусъвършенстване на божието творение. Следователно, смисълът на революцията е в коригиране на еволюцията във времево и качествено отношение и преминаване на нов, по-висок етап на развитие.

На човечеството вече видимо му е време за духовна революция в рамките на физическата еволюция. А на нас, българите ни е време да осъзнаем, че такива като Ботев са ни изпратени от Божествения свят, за да ускорят придвижването ни напред, че тяхната саможертва е предопределена и предварително приета от тях, а нашата мисия е да ги следваме по пътя им нагоре и напред като се посветим на дейности, продължаващи тяхното благородно духовно дело.

Въпросът, който сега звучи особено актуално е - ще съберат ли сили и кураж нашите издатели да преиздадат поне публицистиката на Христо Ботев в нейния пълен автентичен вид и ще дойде ли скоро времето да посрещнем празника на втори юни около негов достоен грандиозен паметник на главната алея пред Националния дворец на културата? Та нали той е гениалният основоположник на културата на словото в родната ни България!