Две вокални кралици на сцената на зала България

Усик прережда Кобрата за титлите

Пендаровски: В обединена Европа има място за всички, включително и за Македония Изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори, заяви президентът

Чуждите инвестиции са 603 млн. евро

Вицепремиерът Захариева пред ТАСС: Заинтересовани сме от равнопоставен и взаимноизгоден диалог с Русия

Боби Михайлов: Може би съм омръзнал на хората, не съм говорил с премиера

Ердоган: В Северна Сирия не се водят сражения

Борислав Михайлов на прощаване: Бях прекалено добър, сега ще ходя на риба "Повечето играчи от националния отбор не ги познавам като имена", призна доскорошният шеф на БФС

ЕС ще отговори на американските мита

Министър Желязков: Практическите изпити за шофьори ще са в контролирана среда (СНИМКИ)

Валентин Михов подаде оставка от БФС

Дипломати от Австрия обсъждаха сътрудничество с ръководството на ВТУ

Пускат нова банкнота от 50 лв. от 1 ноември

Влак блъсна автомобил на неохраняем прелез край Плевен

Самопризнанието на обвиняемия пред съда не е царица на доказателствата За да се реализира наказателната политика в нашето ежедневие, е необходим обществен дебат

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Депутатите трябва да отчитат възможността за запазване на ускоряване на съдебното производство

В последните месеци сме свидетели на ескалиращо насилие – спрямо деца и възрастни хора, между родственици, жестоки катастрофи на пътя. Нелепата смърт на деца и млади хора не ни прави по-внимателни един към друг, насилието в дома или на улицата не намалява. Шокиращата смърт на едно дете, което никога няма да тръгне на училище, постави въпроса за т. нар. „съкратено съдебно следствие“ (систематично правилата са в Част пета. Особени правила, Глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“) и възможността за съкращаване на предвиденото наказание за извършителя на престъплението.

Каква е действащата правна уредба?

Разкриването на извършено престъпление и доказването на вината на дееца е сложна и много често продължителна дейност на разследващите органи под ръководството на прокурор. Тази дейност се развива в две фази. В първата досъдебна фаза се събират доказателства, които в последствие се представят пред съд с цел извършителят да получи наказание за извършеното. Във втората фаза – пред първоинстанционния съд се представят събраните доказателства, едно от които може да е самопризнанието на дееца. По правилата на НПК при предварителното изслушване в съдебното заседание подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371, т. 2 НПК). Самопризнанието само по себе си не е и не може да бъде единственото доказателство, за да бъде осъден някой. При спазване на принципа за разкриване на истината, зачитане на правата на обвиняемия и защита на установения в страната правов ред, съдът и органите на досъдебното производство не могат да основават своите заключения само въз основа на самопризнанията на привлечения към наказателна отговорност деец. Основополагащ конституционен принцип, залегнал в чл. 31, ал. 2 на Основния ни закон е, че никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен от разследващите органи, нито да бъде осъден за извършено престъпление само въз основа на неговото самопризнание.

В съдебната фаза, когато установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл. 372, ал. 4 НПК). В тези случаи съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят (чл. 373, ал. 3 НПК).

При индивидуализиране на наказанието при осъдителна присъда (правилата са в Наказателния кодекс) са предвидени възможности за намаляване на предвиденото по закон наказание – намалява срочно определеното наказание с една трета; когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор се заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години; по-благоприятният за дееца размер на наказанието (чл. 55 и чл. 58а НК).

Какво се предлага?

В три от внесените законопроекти на групите на БСП, Обединените патриоти и Воля, чрез промени в НПК се предлага съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция да не се прилага за умишлени престъпления, при които е настъпила смърт или е причинена тежка телесна повреда. Вносителите на четвъртия проект ГЕРБ чрез промени в НК предлагат дори за по-широк кръг от деяния да бъде ограничена възможността при прилагане на съкратено съдебно следствие да се намалява налаганото наказание – умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда, блудство или изнасилване. При постановяване на осъдителна присъда за такива престъпления се предлага съдът да може да намалява така определеното наказание с до една пета от предвиденото наказание.

Бележки по направените предложения за промени

Самопризнанието на дееца е смекчаващо вината обстоятелство и е основание за налагане на по-леко наказание и без да е приложено съкратеното съдебно следствие. Събраните от разследващите органи доказателства, макар и косвени, трябва да подкрепят направеното самопризнание. Поради това дори и да не се прилага въобще съкратено следствие, то самопризнанието може да доведе до намаляване на присъдата при индивидуализация на наказанието.

Нормите, които Народното събрание ще приеме в следващите седмици, ще имат действие за напред и няма да засегнат извършителите, които в последните месеци бяха привлечени към наказателна отговорност.

Представената предварителна оценка на въздействието в проектите е формална. В нея не са представени варианти на промяна на института – да се отмени изцяло или нищо да не бъде променяно.

Както мотивите, така и оценката са почти идентични в три от проектите. В тях не намираме отговор на основният въпрос – подпомага ли се разкриването на тежки умишлени престъпления чрез прилагането на института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата съдебна инстанция.

Нито един от вносителите на законопроектите не е направил анализ на института на съкратеното съдебно следствие по НПК, който съществува от 2006 г. (в различни редакции). Колко често се прилага? Какви са последиците при неговото прилагане – повече осъдителни присъди ли са произнесени през тези години или се изваждат случаи, в които има съществено разминаване между предвиденото и наложеното наказание.

При окончателното приемане на промените относно съкратеното съдебно следствие, народните представители трябва да отчитат възможността за запазване на ускоряване на съдебното производство, да се отчитат интересите на обществото за разкриване на престъпленията, правата на жертвите и на техните наследници и не на последно място – да се реализира индивидуалната и генералната превенция. Наказателната политика на държавата следва да отчита обществения интерес за ограничаване на престъпността, но не само през завишаване на тежестта на наказанията. Наложеното навреме наказание за извършено престъпление е за предпочитане пред забавено правосъдие.

Няма да се намери човек в нашето общество, който да подкрепя избягване на наказателна отговорност чрез процедурно заобикаляне на закона. Правосъдието в обществото ни трябва да бъде схващано като ценност, а не като услуга. Правосъдието е нещо повече от възмездие, справедливостта е в неговата основа. Магистратите, които правораздават трябва да бъдат уважавани и да вярваме, че ще се подчиняват на закона.

За да се реализира наказателната политика в нашето ежедневие е необходим обществен дебат. Роднините на жертвите не бива от площада да търсят възмездие. Емоциите в тези случаи трябва да отстъпят място на разумни аргументи, защото в основата на държавността стои институционализираното наказание. Разговорът за насилието в обществото и неговото ограничаване може да бъде воден през медиите, но присъди не могат да бъдат произнасяни от екрана.

*Авторът е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.